Определение № 106 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 368/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. К. И. чрез адвокат Н. В. от АК-С. срещу решение от 30.09.2020 г. по в.гр.д. № 160/2020 г. на Окръжен съд Монтана, с което се потвърждава решение от 04.03.2020 г. по гр.д.№ 2206/2019г. на Районен съд Монтана и е уважен предявения иск от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против И. К. И. за съществуване на вземането на банката за сумите: 18 396,36 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2010 г. до изплащането, 1164,94 лева – договорна лихва от 18.04.2010 г. до 23.11.2010 г. и 39,87 лева - наказателна лихва за същия период, за които суми на 02.12.2010 г. е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 81912/2010 г. на РС Монтана. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно, както и че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но без да е формулиран конкретен въпрос. От „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД чрез адвокат А. К. от АК-Монтана е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, а на банката се дължат разноски в заповедното производство и платените такси, разноски за юрисконсулт и счетоводна експертиза в исковото производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че банката има вземане за сумите по Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 81912/2010 г. на РС Монтана и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 151/22.02.2011 г., което с постановление от 24.03.2017 г. на ЧСИ е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съдът е установил, че въз основа на същата заповед и изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело № 388/22.06.2017 г. по което са предприети изпълнителни действия, а вземането на банката е прехвърлено на трето лице, конституирано като взискател на 19.06.2018 г., за което длъжникът е уведомен с призовката за доброволно изпълнение на 01.07.2019 г. Според мотивите на съда, възражението, че вземането на банката е погасено по давност, е неоснователно, тъй като давността е била прекъсната на 24.11.2010 г. и съгласно чл.115, б.“ж“ ЗЗД не тече по време на съдебното производство, поради което предявеният иск на основание чл.422 ГПК е основателен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК се предпоставя от отговора на въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, който следва да се даде по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, ІV г.о.