Определение № 832 от 03.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 244/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от Е. Д. Т. чрез адвокат Р. А. срещу решение № 478/15.10.2013 г. по в.т.д. № 820/2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 784/2011 г. в частта, с която е признато за установено по отношение [фирма] и Е. Д. Т. съществуването на вземане на първия към втория, възникнало на основание извършен от Т. авал на задължение по запис на заповед от 09.06.2008 г. за сумата от 75000 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6905/2011 г. на Софийски районен съд. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: За да потвърди уважителното решение на ПОС, ПАС е приел, че предмет на предявения иск по чл.422 ГПК в случая е съществуването на вземане на ищеца [фирма], респ. задължение на ответника Е. Т., породено от авалирането от последния на задължение по издаден от [фирма] запис на заповед, с който дружеството се е задължило безусловно при представянето му до 25.12.2010 г. да заплати на [фирма] сумата от 75000 лв. без разноски и без протест. ПАС е приел, че приложеният по делото запис на заповед в копие и оригинал съдържа всички реквизити, посочени в чл.535 ТЗ. С оглед спора по делото за авторството на материализираното в записа на заповед изявление за авалиране на задължението по него, становището на Е. Т., че подписът за поръчител на записа на заповед не е негов, открито производство по оспорване на документ и разпоредбите на чл.193 и чл.194 ГПК, ПАС е приел, след обсъждане на изслушаните заключения на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, че подписът вероятно е положен от Е. Т., което сочи на положителен отговор за авторството на документа, а при липса на други доказателства за отпадане на тази вероятност – до извод, за неопровергана истинност на авала досежно негова автентичност. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „върху кого лежи доказателствената тежест при оспорване авторството на подпис на авалист върху запис на заповед от 09.06.2008 г. ” /процесния/. Изложени са доводи за разрешението на този въпрос от ПАС, които доводи оспорват направените изводи на ПАС във връзка с възприетите заключения на изслушаните съдебно-почеркови експертизи. В този смисъл така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като с него касаторът по същество не визира разпределение на доказателствената тежест при оспорване подписа на авалиста върху запис на заповед, а оспорва обосноваността на изводите на ПАС във връзка с доказателствата по оспорването. При изложени подробни съображения от ПАС по изслушаните заключения на съдебно-почеркови експертизи /единична и тройна/ и при липса на възможност в производство по чл.288 ГПК да се ревизират изводите на решаващия съд по обсъждане на доказателствата, няма основание да се приеме, че така формулираният въпрос е основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Декларативното позоваване на законовата разпоредба на чл.280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на касатора не обуславя приложението й при липса на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и неизложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.4 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 500 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: