Определение № 287 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 165/2012 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Х. С. Х. и Н. М. Х. обжалват решение № 151 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 459/11 г. на Апелативен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация А. Т. Н. и Е. Я. Б. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 149 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 747/10 г. Окръжен съд [населено място] е отхвърлил предявения от Х. Х. и Н. Х. срещу А. Н. и Е. Б. иск с правно основание чл. 74 ал. 2 вр. с чл. 72 ал. 3 ЗС за заплащане на подобрения в размер на 11 560 лв. като погасен по давност. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че с решение № 28 от 05.02.2008 г. по гр. д. № 1090/07 г. на ВКС ІІ ГО е уважен иска на А. Н. и Е. Б. срещу Х. Х. и Н. Х. за собственост на недвижим имот представляващ жилищна сграда на един етаж и стопански постройки в УПИ ІХ-710 в кв. 171 по плана на [населено място] пазар. С предявяване на иска за собственост владението на ищците Х. и Н. Х. било смутено и започнала да тече погасителната давност за вземането им от подобрения в чуждия имот, която изтекла на 24.11.2005 г., затова предвид възражението на ответниците А. Н. и Е. Б., исковете предявени на 29.02.2008 г. следвало да бъдат отхвърлени поради изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали са приложими разпоредбите на ППВС № 6/74 г. след като същото не е обнародвано съгласно чл. 37 ал. 1 вр. с чл. 38 и 39 ЗНА, и не е публикувано съобразно чл. 130 ал. 2 ЗСВ. Поддържаните от касатора доводи за допустимост на касационното обжалване са, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване. От една страна, цитираното постановление не е нормативен акт който подлежи на обнародване по реда на Закона за нормативните актове, а и тъй като е прието през 1974 г., по отношение на него не се прилага Закона за съдебната власт обнародван с ДВ бр. 64 от 07.08.2007 г. От друга страна, с Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, изрично е прието, че задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт по силата на чл. 86 ал. 2 ЗСВ са и тълкувателните решения и постановления на Пленума на ВС. С оглед на изложеното, по така формулирания въпрос няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът