Определение № 2496 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1082/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. И. Н., чрез адв. Ал.М. срещу решение №45 от 12.12.2026 г., постановено по в.т.д. №300/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №103 от 02.04.2025 г. по гр.д. №427/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Неделя Д. Т., вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2022 г. в [населено място], община Тополовград, за разликата над 120 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и необосновано. Касаторката счита, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните факти във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания от загубата на майка й, не е извършил правилна преценка на част от тях, не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се уважи искът й изцяло, като й се присъди сумата от още 80 000 лева /40 903.35 евро/, ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторката поставя два правни въпроса, които обобщено се свеждат до материалноправния въпрос – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, като поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968 г., ППВС №4/61 г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, цитирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД намира, че поставените въпроси не обуславят допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол, като излага и доводи за неоснователността на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд приема за безспорно установено наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите - водач на МПС, респ. основанието по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач за плащане на обезщетение за причинените вреди, като намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от внезапната и трагична смърт на нейната майка е 120 000 лева. Като отграничава като единствен спорен въпрос този относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, решаващият състав анализира доказателствата /свидетелски показания и СПЕ/ и приема за установено, че ищцата и нейната майка Неделя Т., починала в резултат от получените травми при процесното ПТП през м.май 2022 г., са живеели заедно в едно домакинство, имали са стопанство, за което са се грижили, ищцата Ж. не е имала друго семейство, били са близки и не са се карали, разбирали са се и са живеели добре. Неделя е била здрава, жизнена, енергична и добродушна жена, активно е участвала в домакинството. Ж. е преживяла много тежко загубата на майка си, затворила се е след инцидента, станала по-мълчалива и затворена в себе си, ходила само до магазина да си купува продукти, намалила е стопанството. Съдът кредитира заключението на съдебно-психологичната експертиза, като приема, че при ищцата преживяната загуба е довела до нормореактивна траурна реакция, характеризираща се с тъга, емоционална болка, временна дезорганизация в ежедневието и повишена емоционална уязвимост. Загубата е преживяна като емоционално сътресение, без развитие на психопатологични прояви. Реакцията има характер на нормореактивен траур с постепенно възстановяване на адаптацията и запазено функциониране. Към момента на експертизата психологичното функциониране е възстановено и е в рамките на възрастовата норма. Не се установяват симптоми на посттравматично стресово разстройство или други клинично значими психични разстройства. Емоционални прояви на тъга, сънища, спомени са нормални остатъчни реакции на преживяната загуба, като към момента на експертизата Ж. е в стабилно психо-емоционално равновесие и не се установява необходимост от психиатрична консултация и психотерапевтични интервенции. Няма данни за клинични прояви на тревожност, депресия или дезадаптация. Периодичните емоционални преживявания на липса и тъга са очаквани и нормално психологични след загуба на близък човек и не нарушават ежедневното функциониране. Емоционалните преживявания са неудоволствени по своята същност, но се вписват в нормалната адаптационна динамика, след преживяна загуба и не представляват болестен процес, а естествена реакция на човешка скръб и адаптация към промяна. Като съобразява гореизложеното и преди всичко, че загиналата е единствен роднина на ищцата от най-близкия кръг и двете са живеели продължително време в едно домакинство, като между тях е имало отношение на близост, разбирателство и взаимопомощ; че при ищцата не са налице психологични проблеми, различни от обичайните, че няма клинични прояви на болестни състояния, като въпреки настъпилата травма, психологичното й функциониране е възстановено и е в рамките на възрастовата норма; че към момента на ПТП и смъртта, ищцата е била на 63 години, а загиналата е била на 85 години, съдът достига до извод, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 120 000 лева е адекватно и справедливо. Подчертава, че внезапната и трагична загуба на родител при нелеп инцидент – ПТП, е извън нормалното разбиране за човешките отношения, че тази загуба неминуемо е свързана с негативни изживявания, които в случая се вписват в нормалната адаптационна динамика, не са болестен процес и ищцата в значителна степен се е възстановила от преживяната травма. Изрично сочи, че стойността на обезщетението не е цената на човешкия живот, нито е компенсация на загубата на ищеца, като за целите на реализиране на отговорността следва да бъде определен размер, съобразен с критерия за справедливост, който освен обективно установените по делото факти /възрастта на загиналата и на ищцата, близките им отношения, невъзвратимостта на загубата, негативните психически изживявания и тяхната продължителност, възстановяването на ищцата/, включва и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия към момента на ПТП. С оглед изложеното, въззивният съд счита, че сумата от 120 000 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният материалноправен въпрос - за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, е обусловил изводите на съда, но касаторката не обосновава допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Този значим за изхода на спора правен въпрос не е решен в противоречие с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. спецификите в отношенията между починалата и нейната дъщеря – ищца по делото; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; възрастта на починалата и на ищцата; тежестта и продължителността на емоционалната травма на ищцата, загубила своята майка, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968 г. Решаващият съдебен състав е взел предвид и съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, като е преценявал релевантните факти към момента на застрахователното събитие, респ. е съобразил и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, намиращи отражение в нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Следва да се има предвид, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. Несъгласието на касаторката с изводите на съда и изложените доводи за необоснованост на въззивното решение са оплаквания за неправилност - основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата 76.69 евро юриск.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд