Определение № 82 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 648/2021 г.

Обжалвано е определение № 201/ 23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 224/ 2020 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил разпореждане № 563/ 14.07.2020 г. (неточно именувано „определение“) за връщане на исковата молба по иска по чл. 62, ал. 1 СК за оспорване на бащинство, предявен от И. Х. срещу П. А. Х. и С. И. Х. по гр.д. № 80/ 2019 г. на Окръжен съд – Габрово на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Определението се обжалва от И. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос: Дали невнасянето на определеното възнаграждение за особения представител, назначен при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК на детето - единият от задължителните ответници по иска по чл. 62, ал. 1 СК, – е основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК. Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване и обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Оплакването по същество е, че процесуалната тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК е неправилно приложена по предявения иск по чл. 62, ал. 1 СК. С разпореждане № 892/ 16.10.2019 г. по гр.д. № 80/ 2019 г. на Окръжен съд - Габрово, констатирайки задължителното другарство на ответниците по иска по чл. 62, ал. 1 ГПК (чл. 63 ГПК) и противоречивите интереси на малолетното дете и неговата майка (чл. 29, ал. 4 СК), първостепенният съд е назначил за особен представител на детето адв. С. К. от АК – Габрово и е определил неговото възнаграждение за сумата 500.00 лв., поставяйки го в тежест на ищеца (сега касатор). С определение № 927/ 31.10.2019 г. по гр.д. № 80/ 2019 г. на Окръжен съд – Габрово е оставено без уважение искането на ищеца (сега касатор) за намаляване на това възнаграждение. Това определение е било обжалвано от ищеца (сега касатор), а с определение № 404/ 14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 472/ 2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново частната жалба е оставена без разглеждане поради недопустимия й предмет. Определението на Апелативния съд е било обжалвано от ищеца (сега касатор), а с определение № 141/ 30.04.2020 г. по ч.гр.д. № 839/ 2020 г. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение е потвърдил определение № 404/ 14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 472/ 2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново. В определението касационният състав (председател: съдия Веска Райчева, членове: Геника Михайлова и Ерик Василев – докладчик) има мотиви за това, че първоинстанционното определение не подлежи на инстанционен контрол и правилно апелативният съд е върнал частната жалба, но и за това, че разпореждането по чл. 29, ал. 4 ГПК е оттегляемо, но ако не бъде оттеглено и ищецът не внесе в срок възнаграждението за особения представител, исковата молба следва да се върне на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Във втората група мотиви е следващото развитие на исковото производство, а предмет на частната касационна жалба, по която е образувано настоящото дело, е определението на Апелативния съд за връщане на исковата молба по чл. 61, ал. 2 СК на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Следователно по отношение на съдиите Веска Райчева (председател) и Геника Михайлова (докладчик), които са част от състава по ч.гр.д. № 648/ 2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, е осъществено основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. При тези мотиви, съдът