Определение № 2872 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Димчо Гогов – Д. С. Г.“, чрез адв. С. П., срещу определение № 101/14.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 128/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 639/2023 г. на Хасковския окръжен съд до приключване на производството по гр. д. № 820/2023 г. по описа на същия съд, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е отменил първоинстанционното определение. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: „какво е действието на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС спрямо другите искове между съсобствениците на имота и кой от тях се явява преюдициален“; „какъв акт би постановил въззивният съд в тази хипотеза“. Твърди, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, без да посочва коя от трите законови хипотези е приложима. Ответникът по жалба И. В. М., чрез процесуалния си представител, е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената частна касационна жалба е недопустима. С обжалваното въззивно определение е отменено първоинстанционното определение за спиране на производството по делото и същото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. На обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат единствено преграждащите въззивни определения и въззивните определения, с които се дава разрешение по същество на други производства и то при наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С обжалваното определение е отменено определение, с което е било преградено по-нататъшното развитие на делото, поради което обжалваният съдебен акт на въззивния съд, не подлежи на касационно обжалване, като изключен от предметния обхват на нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима, с оглед на което релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не могат да бъдат обсъждани и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателят трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,