Определение № 284 от 06.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 545/2019 г.

Производство по чл. 288 във вр. с чл. 308 ГПК. С решение № 197 от 19.12.2018г. по гр.д. № 2927/2018г. на І г.о. на Върховния касационен съд е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 188 от 30.11.2017г. по гр.д. № 5471/2016г. на І г.о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Върховния касационен съд от фазата на допускане на касационно обжалване. Отмяната е извършена по молба на В. Р. Т. и Г. Р. Т., които са наследници на ответницата Н. Т., починала на 20.08.2016г., но не са били конституирани като страни в процеса. С определение от 16.04.2019г. по настоящето дело са конституирани неучаствалите наследници на Н. К. Т., а именно В. Р. Т., Г. Р. Т. като им е дадена възможност да подадат писмен отговор в едномесечен срок. На 15.05.2019 г. е постъпил писмен отговор от тях, чрез пълномощника адв. Д.. С обжалваното решение от 09.06.2016г. по гр.д.№ 14320/2015г. на Софийския градски съд е потвърдено решение № I-42-8 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 61430/2011г. на Софийски районен съд, 42 състав, за отхвърляне на предявения от Е. В. Д. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Л. Й. Д., Ю. Е. Д. и Д. Е. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу Н. К. Т. и Д. В. А. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР/отм./, сега чл.54, ал.2 ЗКИР, за поправка на допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], район К., изразяваща се в погрешно заснемане на * кв.м. в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ищците. Жалбоподателите Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д., И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К., чрез пълномощника адв. Т., намират решението за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно противоречие на обжалваното решение с посочена задължителна съдебна практика по въпросите: 1/ длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост; 2/ следва ли в одобрената кадастрална карта границите на поземлените имоти да бъдат нанесени съобразно последния приложен регулационен план и да отразяват вярно правото на собственост. Ответницата по жалбата Д. В. А. в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Новоконституираните ответници В. и Р. Т. в писмения си отговор излагат съображения за правилност на обжалвания акт и липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Според събраните писмени доказателства и техническата експертиза общият наследодател на ищците Д. Д. К. е притежавал дворно място с къща в [населено място], което по кадастралния план от 1930г. е заснето с пл. № *, а по регулационния план от същата година е отреден парцел *-* в кв.* с площ * кв.м. Наследодателят на ответниците К. Д. е притежавал съседния от запад имот, заснет с пл. № * с площ * кв.м., за който е отреден парцел *-* с площ *кв.м., като се е предвиждало придаване на 6 кв.м. от този парцел към парцела на ищците. По следващия кадастрален план от 1989г. бившите имоти пл.№ * и * получават планоснимачни номера съответно * и *. За бившия имот пл.№ * е отреден УПИ-*,*, а бившият имот пл. № * променя границата си и навлиза в стария имот пл. № * в източна посока по буквите Г-Д на скицата на вещото лице на л. 118. За новия имот пл. № * са отредени УПИ *-* и УПИ *-*,*. Въз основа на това вещото лице заключава, че имотните граници в сравнение с плана от 1930г. не са потвърдени. По разписния лист към плана собственик на имот пл. № * е В. Д., а на имот пл. № * - К. П.. Наред с това вещото лице сочи, че съгласно ЗРКП от 1989г. регулационните граници между двата парцела се потвърждават. За имот пл. № * и част от имот пл. № * е отреден УПИ *-*,* с площ * кв.м., като новата имотна граница е станала елемент на кадастралното съдържание. В устните си обяснения вещото лице сочи, че според КРЗП от 1989г. бившият имот пл. № * променя формата и площта си; получава нов № * и увеличава площта си на изток с * кв.м. В одобрената през 2010г. кадастрална карта се потвърждават границите между имоти пл. №№ * и * по плана от *г., като на имот с пл. № * съответства ПИ с идентификатор *** с площ * кв.м., а на имот с пл. № * съответства ПИ с идентификатор *** с площ * кв.м. Според приложените нотариални актове от *г. Е. В. Д. и В. В. Д., наследници на Д. К., преки наследодатели на ищците, се легитимират като собственици при равни дялове на парцел *-*,* от кв. * по плана на [населено място] с площ * кв.м. С констативен нотариален акт от *г. Н. Т. е призната за собственик по давност и наследство на дворно място от * кв.м., съставляващо имот пл. № *, включено като основа на парцел *-*. През 1988г. тя е дарила този имот на дъщеря си Д. А.; имотът е описан като дворно място от * кв.м., съставляващо парцел *-* в кв. * с неуредени регулационни сметки за придаваеми се * кв.м. През 1992г. Н. Т. се е снабдила с констативен нотариален акт за част от имот пл. № * в кв. * с площ * кв.м, за която част, заедно с имот пл.№ *, е отреден в съсобственост парцел *-*,*, целия от * кв.м. През следващата година тя е дарила тази част на дъщеря си. Изслушани са гласни доказателства за установяване променяна ли е границата между имотите и за осъществяваната фактическа власт върху спорните 435 кв.м. Според свидетеля М. С. до 1980 г. между имотите на наследодателите на ищците и на ответниците не е имало ограда. Сега поставената ограда между двата имота била на 25 м. на изток от къщата на ответниците, а според свидетеля Е. И. ограда между двете места е поставена през 1975 г., на около 2-3 метра от кирпичената къща. Ищцата Ю. Д. /разпитана като свидетел преди да бъде конституирана като страна по делото/ сочи, че оградата е местена веднъж преди 2000 г., но баща й и чичо й са възстановили старата ограда; след това втори път Н. Т. е преместила оградата 5-6 години преди завеждане на делото. За да отхвърли предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР въззивният съд се е позовал на заключението на приетата експертиза и е счел, че с кадастралния план от 1989г. границата между имотите е отразена в несъответствие с предшестващия план от 1930г., като площта на бившия имот пл.№ *, сега пл.№ *, е увеличена и е променена източната граница с * кв.м. А до одобряване на кадастралния план от 1989г. тази част от имот пл. № * е принадлежала на ответниците. Следователно ищците не са доказали да са собственици на спорната част от * кв.м. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице: Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съществува спрямо първия формулиран от касаторите правен въпрос, а именно: за задължението на въззивния съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост, както и да отговори на наведените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на тези доказателства или за необоснованост на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Видно, че мотивите на въззивния съд се свеждат до няколко изречения; в тях е интерпретирано единствено заключението на вещото лице и то едностранчиво, без да е даден отговор на релевантните за разрешаване на спора въпроси, за които са наведени оплаквания и във въззивната жалба, а именно: какви са били границите на имотите на наследодателите на ищците и на ответниците към момента на приемане на първия регулационен план от 1930г.; какви са предвижданията за тези имоти по посочения регулационен план и по следващия от 1989 г.; извършена ли е промяна на регулационната линия между двата имота; на какво основание е налице изместване на имот пл. № * в източна посока и увеличаване на площта му за сметка на имот пл. № *, без да е променена регулационната граница по плана от *г., станала имотна такава; има ли придаване на площи между двата имота по регулационния план от 1989г.; приложена ли е тази регулация, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни; отпаднало ли е отчуждителното действие на този план съгласно §8 ПР ЗУТ; съответства ли границата между имотите по одобрената кадастрална карта с границата по последния приложен регулационен план. При липсата на изложени съображения по тези въпроси следва да се приеме, че решението е постановено в противоречие с посочените от касаторите Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340/2013г. на ІІ г.о., което обуславя допускане на касационен контрол на горепосоченото основание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.