Определение № 976 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Л. против решение № 617/23.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 494/2024 г. от 14-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за частично основателен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че на 22.12.2009г. спрямо ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем, видно от представените по делото преписи от документи по досъдебно производство № 233/2009г. на ГД“ДП“ МВР, по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, по ВНОХД № 652/2012 г. на САС и по К. № 206/2014 г. на ВКС. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 22.12.2009г. - 21.07.2011г. /1 г. и 7 месеца/, по-късно заменена с „домашен арест“ през периода 21.07.2011 г. - 02.04.2012 г. /8 месеца и 11 дни/ или периодът, през който е ограничено правото му на свободно придвижване е от 22.12.2009 г. до 02.04.2012 г. - общо 2 години, 3 месеца и 11 дни. Видно от присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав, подсъдимият е признат за невиновен по повдигнати срещу него обвинения в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр ал.2 от НК; по чл.142, ал.З, вр ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.7, пр.1, вр ал.1, вр чл.20, ал.2, вр ал.1 от НК; по чл.142, ал.4, пр.2, вр ал.3, вр ал.2, т.1, т.2, пр.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2, ал.3, вр ал.1, вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК и по чл.142, ал.3, вр ал.2, т.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2, ал.3, вр ал.1, вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК. Със същата присъда е признат за виновен единствено в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, ал.6 НК, за това, че на 22.12.2009 г. държал боеприпаси - 50 бр. патрони, кал.9 мм „П.“, предназначени за стрелба с пистолети калибър 9 мм, без да има надлежно разрешение, съгласно чл.7 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл.41 от Правилника за приложение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Съдът е приел, че при прекратено трудово правоотношение поради обективната невъзможност на работника или служителя да се яви на работа, за да престира труд, която е резултат от наложена ограничителна мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи, пропусната поради тази наложена мярка. Касае се за имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като възможността за увеличаване на имуществото на пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена, сигурна и реална. В резултат на наложената на ищеца мярка за неотклонение "задържане под страна" са възникнали непреодолими причини (външни за страните по трудовото правоотношение) за реалното изпълнение на трудовия договор с неговия работодател. Те се изразяват в обективната невъзможност на служителя всеки работен ден се явява навреме за изпълнение на възложената работа.. Горните пречки са били налице и през времетраенето на търпяната мярка за неотклонение "домашен арест" - поради забраната да се напуска жилището без разрешение на съответния орган. Тази нова обстановка, при която реалното изпълнение на работата по трудовото правоотношение е станало невъзможно за ищеца има за последица лишаването му от доходи от труд и е в причинна връзка с незаконното обвинение, доколкото посочените ограничителни мерки са наложени във връзка с разследване на деянията, предмет на това обвинение. Съдът е приел, че в уважената част на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.12.2009 г. до 02.04.2012г., решението на СГС е правилно. Тази възможност е реална, сигурна и несъмнена за визираната част от исковия период. Пропусната полза да се увеличи имуществото на ищеца за този период е съизмерима с трудовото възнаграждение, което е следвало да получи на заеманата длъжност, ако не беше прекратено трудовото му правоотношение, основано на обективната невъзможност да престира труд. Присъдено е обезщетение в размер на 10 506.93 лв., което е половината от изчисленото от вещото лице по ССЕ, тъй като последният месец преди задържането му под стража т.е. м.11.2009г. ищецът е бил на половин работен 4-часов ден и при БТВ в размер на 385 лв. В останалата част на претендирания от ищеца период от време, след като мярката за неотклонение домашен арест е била заменена с по-лека такава, претенцията за пропуснати ползи е счетена за неоснователна. Изводът е обоснован предвид липсата на доказателства за реален, сигурен и неизбежен доход от труд за исковия период след 02.04.2012г., полагането на който е възпрепятствано именно от воденото срещу ищеца наказателно производство. Запазването на трудоводоговорната връзка с работодателя за целия този изключително продължителен период от време респ. гарантиране изплащането на месечно трудово възнаграждение в посочения по-горе размер е само една възможност, която е лишена от сигурност, реалност и несъмненост, така, както и увеличаването на имуществото на ищеца с доход от труд за тази длъжност. Ето защо е прието, че липсват предпоставки по чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, съизмеримо с вероятния и нереализиран доход от труд на ищеца на посочената по-горе длъжност за времето след 02.04.2012 г. Съдът е приел по отношение на останалите претенции, че обезщетението за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, се определя при наличие на пряка причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Именно затова наличието на забава при изплащане на кредитните вноски по двата договора, обявяването им за предсрочно изискуеми от банката и изнасянето на двата ипотекирани имоти на публична продан от банките, не може да обоснове отговорност на прокуратурата за претърпяна загуба. Сигурност при установяването на тази вреда ще има, ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността. Съдът е посочил, че очевидно реално декларираните пред НОИ осигурителни доходи не съотвестват на поетите кредитни задължения, които изначално превишават доходите. В този смисъл забавата на кредитополучателя се дължи на негово виновно неизпълнение, като съдът е приел, че неплащането на четири вноски по договора с „ОББ“ АД още преди започването на наказателното производство спрямо ищеца по несъмнен начин сочи, че той е изпитвал финансови затруднения да обслужва кредита и то преди да бъде задържан по наказателното дело. Това се потвърждава и от данните за получаваното от него трудово възнаграждение за 4 часов работен ден в размер на 385 лв. - сума, която е крайно недостатъчна за издръжка на семейство с две деца, още по-малко е била достатъчна за обслужване на два кредита. Съдът е приел, че хотел и плувен басейн в [населено място], стопанисвани дружество, в което е бил съдружник ищеца, са преустановили дейността си съответно на 21.07.2009 г. и на 10.08.2009г., т.е хотелиерската дейност, в която е помагал ищецът на брат си, е била преустановена няколко месеца преди задържането му по наказателното дело в края на декември 2009г. Прието е, че по делото не се твърди, респ. не са ангажирани и доказателства, ищецът да е получавал възнаграждение като управител на „Мултитранс 008“ ООД. Именно затова САС е приел за недоказана пълно и главно пряка причинно- следствена връзка между наказателното производство и обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми, респ. публичната продажба на имотите. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В размера на действително получаваното трудово възнаграждение, което се взема за база при определянето на обезщетението за имуществените вреди, следва да се включат всички добавки, които имат постоянен характер. Когато увреденият работник или служител е имал и други доходи освен трудовото си възнаграждение, той има право да търси за тях обезщетение на общо основание, ако тези доходи имат постоянен характер.Това е възприето в Постановление № 4 от 23.X..1968 г., Пленум на ВС, като соченото противоречие с постановлението от страна на въззивния съд не е налице, доколкото при определянето на обезщетението за имуществени вреди, изразяващо се в неполучено трудово възнаграждение съдът се е съобразил с посоченото по-горе, като е присъдил обезщетение, съобразено с доходите, които пострадалия е имал като преди задържането му под стража и които имат постоянен характер. Съдът се е съобразил с това задължително тълкуване, като поставените в тази насока правни въпроси, свързани с определяне на имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, посочена по-горе и цитирана от касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването. Във връзка с поставените правни въпроси, касаещи загубата на недвижими имоти, съдът е приел, че липсва пряка причинна връзка между действията на ответника по спора и настъпилата вреда за ищеца. Съдът не се е отклонил от практиката на ВКС по този поставен въпрос, тъй като с т. 11 от ТР № 3/2005г. на ВКС, ОСГК е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, която винаги се установява от фактите по конкретния спор. Установеното от фактическа страна от въззивния съд го е довело до правния извод за липса на причинна връзка между действията на правозащитните органи и настъпилата вреда за ищеца, като този правен извод не противоречи на практиката на ВКС. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно дело № 3 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии. Горната практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението и формирането на правните изводи, поради което не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като наличието на трайна и единна практика на ВКС по поставените в тази насока правни въпроси води и до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Водим от горното, състав на ВКС