Определение № 350 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 938/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. И. С. чрез нейния пълномощник адв. Н. С., срещу въззивно решение № 6133 от 16.08.2019 г. по в.гр.д. № 13 459/2017 г. на Софийски градски съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателката поддържа, че изводите на въззивния съд относно способността на завещателката З. В. да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно към момента на съставяне на саморъчното завещание, са необосновани и в противоречие с приетите по делото доказателства. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответницата по касация И. М. П. изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 154 971 от 23.06.2017 г. по гр.д. № 501 110/2015 г. на Софийски районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Ф. И. С., че И. М. П. е собственик на основание саморъчно завещание, съставено на 10.03.2015 г. от З. С. В., починала на 21.03.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 63.68 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 10 с площ 5.91 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена. По делото е установено, че със саморъчно завещание, съставено на 10.03.2015 г. З. С. В. е завещала процесното жилище на И. М. П.. Не е било спорно, че този имот е бил собственост на завещателката. З. В. е починала на 21.03.2015 г. Неин наследник по закон е синът й С. Х. Х.. С договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № .... г. на нотариус, вписан под № 399 в регистъра на Нотариалната камара, С. Х. продал имота на Ф. И. С.. Срещу предявения установетелен иск за собственост с отговора на исковата молба същата е противопоставила възражение, че саморъчното завещание, на което основава правата си ищцата, е унищожаемо - по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава, тъй като е страдала от злокачествено заболяване в последен стадий, и поради болките, които е изпитвала, и медикаментите, които е приемала, не е могла да преценява действията и постъпките си. По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, изпълнена от в.л. д-р Д. Б.. Въз основа на медицински документи вещото лице е дало заключение, че З. В. е страдала от карцином на дебелото черво, била е оперирана през 2006 г. Към 10.03.2015 г. болестният процес е напреднал и тя е била с изразена отпадналост и безсилие, към които са се насложили признаци, сочещи за чернодробна недостатъчност - подуване на краката и данни за асцит в коремната кухина, отразени в консултация с лекар на 04.03.2015 г. Била насочена за лечение в болнично заведение, което не е било осъществено. Изписани са обезболяващи медикаменти, в това число и „Паратрамол”, който е за лечение на умерена до силна болка, за който няма данни да е бил закупен и приеман от нея. На база тази съдебно - медицинска експертиза е била изготвена и съдебно - присихиатрична експертиза от в.л. д-р М. С., която е дала заключение, че с голяма вероятност завещателката е била в тежко телесно заболяване и болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че чернодробната недостатъчност обикновено се проявява в дезориентираност и обърканост, както и че обикновено в крайните стадии на злокачествените заболявания, в който е била и завещателката, се наблюдават тези отклонения в психичната дейност. Назначена е повторна съдебно - психиатрична експертиза, изпълнена от в.л. д- р М. - П.. Вещото лице е дало заключение, че към 10.03.20154 г. З. В. е била с тежко телесно заболяване и е голяма вероятността качествено и количествено болестно да са били увредени психичните възможности, поради което не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В съдебно заседание това вещо лице е пояснило, че „Паратрамол” е силно обезболяващ медикамент, който, облекчавайки болката, снижава възможността за концентрация, активността на внимание и лицето да бъде провокирано да напише завещание. Вещото лице също уточнява, че по делото няма данни в какво количество са били изписани медикаментите и дали завещателката ги е приемала. След обсъждане на заключенията на съдебно - психиатричните експертизи въззивният съд е приел, че въз основа на тях не може да се направи безспорен и категоричен извод, че към момента на съставяне на саморъчното завещание завещателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Съдът е отчел, че по делото липсват доказателства, включително медицинска документация, относно психическото състояние на завещателката към момента на съставяне на завещанието. При липса на такива доказателства е приел, че заключенията на съдебно - психиатричните експертизи се основават на принципни положения и предположения, а не обективни данни за конкретното проявление на тежкото физическо заболяване върху нейното психическо състояние. Посочил е също, че само по себе си обстоятелството, че на 04.03.2015 г. на завещателката е бил предписан медикаментът „Паратрамол”, не може да обоснове извод, че същата е била повлияна от него по начина, посочен от вещите лица, тъй като няма доказателства този медикамент да е бил приеман от нея, а от факта, че на 19.03.2015 г. на завещателката е бил приложен венозно медикаментът „Тремадол”, не може да се съди за психическото й състояние към предходната датата - 10.03.2015 г., на която е съставено завещанието. Като аргумент в подкрепа на извода си, че заключенията на съдебно - психиатричните експертизи не доказват по несъмнен начин неспособност към 10.03.2015 г. на Зора В. да завещава, въззивният съд е посочил и това, че на 16.03.2015 г. е заверено нотариално пълномощно от З. В., с което упълномощава ищцата да извършва посочените в него действия, което сочи, че нотариусът се е убедил, че тя е в състояние да формира правно валидна воля. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради очевидна неправилност се обосновава от жалбоподателката с това, че въззивният съд не е кредитирал заключенията на съдебно - психиатричните експертизи и в нарушение на логическите и опитните правила е приел, че лице, което е в последен стадий на раково заболяване, десет дни преди смъртта си не изпитва болки и страдания, които да се отразяват на нормалните му възприятия и не оказват влияния върху психичното му здраве. Съгласно утвърдената практика на ВКС, очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се свързва с такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат констатирани от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Приема се, че това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Дали едно лице, което е навършило пълнолетие и не е поставено под пълно запрещение, е способно да действа разумно, е конкретен фактически въпрос, който се разрешава с оглед събраните по всяко дело доказателства. Неспособността да се действа разумно не може да се извежда от житейски предположения, а следва да бъде доказана с конкретни факти относно състоянието на лицето към релевантния за преценката по чл. 43, ал.1, б. ”а” ЗН момент - този на съставяне на завещанието. В случая от страна на жалбоподателката некоректно се интерпретират заключенията на съдебно – психиатричните експертизи, тъй като вещите лица изрично са посочили, че липсват обективни данни - медицинска документация или други доказателства относно психическото състояние на завещателката вследствие нейното заболяване. Това е съобразено от въззивния съд при преценка на обосноваността на двете експертизи. По несъмнен и категоричен начин по делото е установено, че З. В. е била в тежко общо здравословно състояние поради злокачествено заболяване в последен стадий; че е била с изразена отпадналост и безсилие; че на 04.03.2015 г. са й били предписани обезболяващи медикаменти, които биха могли да повлияят на способността й да разбира смисъла и значението на акта, който извършва, но по делото липсват каквито и да било други доказателства, от които да се съди, че тя е приемала тези лекарства, или поради болките, които е изпитвала, не е била в състояние да действа разумно. Вещите лица са дали отговори на поставените въпроси по принцип, а не с оглед конкретното психическо състояние на завещателката, за което няма доказателства. Жалбоподателката също не сочи кои конкретни факти от поведението на З. В. показват неспособността й да действа разумно. Поради това не може да се приеме, че въззивното решение е явно необосновано. Следва да се посочи и това, че съдът няма задължение да възприема безкритично заключението на вещото лице, а съгласно чл. 202 ГПК следва да го обсъди заедно с останалите доказателства, което в случая е сторено. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът