Определение № 1485 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4335/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 79 от 07.06.2022г. по гр.д. № 149/2022г. на Варненски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260091 от 08.12.2021г. на Варненски окръжен съд е постановено следното: 1/ отхвърлен е предявения от С. С. Д. Д. против М. Т. П. иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че ищецът е едноличен собственик на гараж с идентификатор **** по КККР на [населено място], с площ 36,31 кв.м., заедно с 2,60004% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и с 12,01% ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ***; 2/ признато е за установено на основание чл. 23, ал.2 СК по отношение на М. Т. П., че С. Д. Д. е собственик на 23300 /38300 ид.ч. от апартамент № 15 с идентификатор ***** по КККР на [населено място], на [улица], ет.6, с площ 72,71 кв.м., с принадлежащото му избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; 3/ признато е за установено по отношение на С. Д. Д., че М. Т. П. е собственик на основание чл. 23, ал.2 СК на 15 000 /38300 ид.ч. от гореописания апартамент. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното и е прекратено производството по предявения от М. Т. П. против С. Д. Д. насрещен иск за признаване за установено, че тя е собственик на разликата над 15000/38 300 ид.ч. до пълния размер на претенцията от 26 650/38 300 ид.ч. (т.е. за 11 650/38 300 ид.ч.) от горепосочения апартамент. Касационни жалби са подадени и от двете страни. С. Д. обжалва отхвърлянето на иска спрямо гаража и уважаването на насрещната претенция на М. П.. М. Т. П. обжалва уважаването на предявената от С. претенция, както и прекратяването на производството по част от нейния насрещен иск. Страните взаимно оспорват жалбите си и предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по искове по чл. 23 СК за установяване пълна и частична трансформация при придобиване на недвижими имоти - апартамент и гараж в [населено място]. Бракът на страните е сключен на 15.10.2005г. и прекратен чрез развод на 23.12.2019г. В исковата молба на С. Д. се твърди, че от края на 2006г. и са били във фактическа раздяла, като ищецът е живял основно в чужбина. Той претендира пълна трансформация при придобиването на двата имота. За апартамента излага, че плащането е започнало през ноември 2004г. въз основа на предварителен договор със строителя и е завършило през октомври 2005г., като са вложени негови спестявания от трудово възнаграждение преди брака. За гаража сочи, че плащането е извършено през октомври 2005г. също с такива средства. Описва, че възнаграждението си от работата на круизни кораби в периода 2000-2005г. е внасял в сметка на името на майка си, която плащала съответните вноски в строителната фирма. Ответницата поддържа, че действителната цена на апартамента е 38 300 евро, а не посочената в нотариалния акт цена от 60 855лв. Твърди, че капарото от 15 000 евро по предварителния договор е заплатено с пари, които са дарени от майка й. Предявила е насрещен иск за установяване, че е собственик на 26 650/38300 ид.ч. от апартамента, от които 15000/38300 ид.ч. са нейна лична собственост въз основа на дарението, а останалите 11650/38300 ид.ч. са неин дял от прекратената съпружеска имуществена общност. Установено е, че апартаментът е закупен с нотариален акт от 14.06.2006г. на името на двамата съпрузи за сумата от 60 855лв., а гаражът е закупен с нотариален акт от 21.12.2006г. на името на ищеца за сумата 25 523,60лв. Относно апартамента е сключен предварителен договор с продавача „Крис Билдинг“ ООД на 22.11.2004г. и анекс към него, в които е уговорено плащане на вноски. На първо място, обсъждайки събраните доказателства, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че бракът е бил фиктивен и че са във фактическа раздяла от 2006г. То не кореспондира със заявеното от него в исковата молба за развод, според която фактическата им раздяла датира от 2014г.- 2015г. Приел е на второ място, че действителната цена, заплатена за придобиване на апартамента, е 38 300 евро. Видно от предварителния договор и анекса към него, че е уговорена начална вноска 15 000 евро, а остатъкът да се заплаща на равни ежемесечни вноски от по 3 000 евро, а последната вноска от 2 300 евро, за периода 01.06.2005г. - 01.01.2006г., т.е. на 8 вноски. Представени са 8 фактури, издадени от „КрисБилдинг“ЕООД, първата от 06.06.2005г. с основание „авансово плащане за покупка на апартамент на [улица]“. Останалите фактури са съответно от 04.07.2005г., 04.08.2005г., 02.09.2005г., 28.09.2005г., 07.11.2005г., 02.12.2005г. и 20.01.2006г. Всички те, с изключение на последната, са за 4889,57 лв., които са равни на 2 500 евро, а последната е за 4 498, 40лв., което е 2 300 евро. Сборът на тези вноски и на капарото от 15 000 евро е 34 800 евро. Освен това е установено, че от майката на ищеца са внасяни допълнително по 500 евро към всяка вноска (така че тя да достигне уговорения размер от 3000 евро), за които суми няма фактури. С прибавяне на платените без фактури 3500 евро продажната цена се получава 38 300 евро. По-нататък съдът е установил, че всички вноски, с изключение на последните три - от ноември 2005г., декември 2005г. и януари 2006г., са платени преди сключване на брака. Твърденията на ищеца, че и последните три вноски са реално платени преди 15.10.2005г., но фактурите са издадени по-късно от строителя, съдът е намерил за недоказани и нелогични. По отношение на сумите, заплащани преди сключване на брака на 15.10.2005г. съдът е посочил, че не могат да имат семеен произход, без значение, че страните са живеели във фактическо съжителство. По отношение на трите вноски, платени след сключване на брака, съдът проследявайки движението по сметките на ищеца и зачитайки гласните доказателства за начина, по който са извършвани плащанията, е приел, че средствата от тях също са с произход спестени трудови възнаграждения от преди сключване на брака. Те, както и предходните вноски, са от трудовото възнаграждение на ищеца от работата на круизен кораб преди брака, което възнаграждение той лично или сестра му превеждали по сметка на майка си, а тя давала парите на ответницата да ги внася на ръка. Тук съдът е взел предвид направените от ответницата признания на неизгодни факти в отговора на исковата молба, а именно, че по горепосочения начин е ставало плащането на вноските. Затова с оглед наличността по сметката на майката К. Д. към септември 2005г. съдът е приел, че С. Д. е разполагал със сумата 23 300 евро, спестена от трудовите му възнаграждения и с нея са заплатени вноските за купувания апартамент преди окончателното изповядване на сделката с нотариален акт. Поради това е признал, че съответната на вноските идеална част от недвижимия имот, придобита по време на брака, е станала негова лична собственост поради трансформация и това са 23 300/38 300 ид.ч. от апартамента. По отношение на капарото от 15 000 евро съдът е намерил за доказано, че то е заплатено със средства, дарени на М. П. от нейната майка. Представен е писмен договор за дарение от 01.11.2004г., с който К. П. дарява на дъщеря си 15 000 евро за закупуване на жилище в [населено място], събрани са и показанията на свидетелите К. и М., първата от които е присъствала при даването на парите и установява тяхното влагане. Затова е признал на ищцата по насрещния иск, че нейна лична собственост са 15 000/38300 ид.ч. от жилището. По отношение на останалата част от предмета на насрещния иск - още 11 650/38 300 ид.ч. съдът е изтъкнал, че за тях не се твърди трансформация на лични средства, а това е делът на ищцата от прекратената съпружеска имуществена общност. За тази част липсва правен интерес от предявяване на иска, предвид предявения против нея главен иск за пълна трансформация. При евентуалното отхвърляне на този иск между страните ще се формира сила на пресъдено нещо, че имотът не е лична собственост на ищеца поради трансформация, при което вещта остава със статут на прекратена съпружеска имуществена общност. Затова липсва правен интерес от самостоятелно предявения за квотата от 11 650/38 300 ид.ч. насрещен иск, поради което въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството в тази част. По иска на С. Д. за изключителна собственост на гаража съдът е посочил, че не са представени от ищеца каквито и да било доказателства за плащане на продажната цена. Сделката е сключена при действието на СК от 1985г. /отм./ и при неговото действие принципно не е възможно средствата от трудово възнаграждение, пенсии, стипендии, обезщетения, свързани с трудово правоотношение, да послужат за придобиване на лично имущество. Тази невъзможност е обусловена от задължението на всеки съпруг да се грижи за семейството и според възможностите си да съдейства за неговото благополучие. При фактическа раздяла би могло да се приеме, че и с тези средства е придобито лично имущество, но в случая фактическа раздяла към момента на придобиване на собствеността не е налице. Наред с това съдът е посочил, че относно гаража няма сключен предварителен договор, нито данни за изплащани суми отпреди брака. С оглед на това искът по чл.23, ал.1 СК за гараж №4 е отхвърлен. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: По жалбата на С. Д.. В жалбата и в изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, разрешени от съда. Изразено е несъгласие с изводите на съда, които според касатора са в противоречие с практиката на ВКС. Относно отхвърления иск за гаража се твърди, че решението противоречи на следните актове: 1/ на т.4 от Тълкувателно решение № 5/2013г.на ОСГТК, според което критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен; 2/ на Решение № 355 от 09.01.2012г. по гр.д. № 430/2011г. на ІІг.о. относно възраженията за трансформация и доказателствената сила; 3/ на решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на І г.о. - относно направените изявления на страната, които съдържат неизгодни за нея факти; 4/ на Решение № 45 от 31.03.2021г. по гр.д. № 4551/2019г. на ІІ г.о. - за хипотезите, при които имотът е придобит само на името на единия съпруг; 5/ на Решение № 62 от 08.05.2018г. по гр.д. № 1840/2017г. на І г.о. - за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване на имуществото средства. По уважената претенция на ответницата за трансформация на 15 000/38300 ид.ч. в изложението се навеждат доводи, че ответницата /ищца по насрещния иск/ не е представила оригинала на договора за дарение от 01.11.2004г. в дадения й срок, а в последствие незаконосъобразно й е даден нов срок. Твърди се, че договорът за дарение е изготвен за нуждите на процеса и е с недостоверна дата, както и че той следва да е с нотариална заверка на подписа като форма за доказване. Противоречие със съдебна практика не е посочено. Първо, липсата на формулирани конкретни правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчна, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване - виж разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. За пълнота следва да се посочи, че не се установява отклонение на въззивния съд от посочената от касатора Д. практика. Разрешението в т.4 на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК, според което е допустимо установяване на пълна или частична трансформация по чл. 23 СК когато недвижимия имот е придобит на името на двамата съпрузи, няма пряко отношение към релевантните за настоящия спор въпроси. Съдът е съобразил разясненията в мотивите на тълкувателния акт, че преобразуването се доказва чрез изследване на характера на вложените за придобиването средства и именно такова изследване е направил Варненски апелативен съд. Решение № 355 от 09.01.2012г. по гр.д. № 430/2011г. на ІІ г.о. съдържа тълкуване, че възражението за трансформация е опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства. Воден от така разяснената доказателствена тежест въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал влагането на лични средства при закупуването на гаража и е отхвърлил този иск. По отношение на гаража е решаващо, че не е установено да са извършвани плащания преди брака, както това е станало за апартамента. Затова придобиването на гаража е изцяло при действието на презумпцията за съвместен принос, която не е опровергана. Решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на І г.о. дава указания по преценката на изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти и има характер на признание. В случая въззивният съд е взел предвид признатите от ответницата по главния иск неизгодни за нея обстоятелства (по начина на плащане на вноските). Не е посочено от касатора кои други неизгодни изявления не са обсъдени. Решение № 45 от 31.03.2021г. по гр.д. № 4551/2019г. на ІІ г.о. дава разрешение на въпроса дали може да се установява трансформация на лично имущество от страна на единия съпруг, ако вещта е придобита на името на другия съпруг. Този въпрос не е относим към настоящия спор, при който претенцията за трансформация е от съпруга, на чието име е придобиването.. Решение № 62 от 08.05.2018г. по гр.д. № 1840/2017г. на І г.о. акцентира върху това, че изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент спрямо стойността на придобитото по време на брака имущество. Тази практика е спазена от въззивния съд, който подробно е изследвал какво лично имущество (придобито преди брака или по дарение) е вложил всеки от двамата съпрузи за придобиване на процесния апартамент. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по тази жалба. По жалбата на М. П.. Визирани са основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са два правни въпроса, разрешени в отклонение от практиката на ВКС, но те всъщност се свеждат до един - за задължението на съда, произтичащо от ППВС 1/1953г., ППВС 1/1975г. и ППВС 1/1985г., както и от новата практика по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 12 и 235 ГПК, да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства. Видно е, че изложението повтаря оплакванията в жалбата. По отношение на обезсилената част на претенцията те са, че съдът не е преценил правилно твърдените от страните обстоятелства. Относно уважения иск на С. Д. се твърди, че трансформацията на лични средства е останала недоказана, а доказателствената тежест е на ищеца. Не е заявено конкретно кои доказателства или кои възражения са останали необсъдени. При тези обстоятелства касационно обжалване по въпроса не може да се допусне. В производството по чл. 288 ГПК касационният състав не може да преценява правилността на изводите на решаващия съд, а селектирането на жалбите се извършва по предвидени в закона критерии - основни и допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК. Досежно обезсилената част на претенцията на М. П. може да се отбележи, че жалбоподателката не разграничава иска за установяване на трансформация на лично имущество от иска за установяване квотата в съсобствеността. В случая всяка от страните е предявила претенция за преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК и исковете за това са допустими. Липсва правен интерес от установяване на квотата в съсобствеността, която е резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, защото нейното притежание произтича от закона - чл.28 СК. Именно поради това въззивният съд е прекратил производството за тази част. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Липсва съмнение за очевидна неправилност на някой от изводите на съда. Не са накърнени основни правни принципи, нито логически правила, законът е приложен в действащата му редакция. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по тази жалба. Тъй като и по двете жалби не се допуска касационно обжалване разноските остават за страните така, както са ги направили. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.