Определение № 25 от 26.06.2012 г. на ВКС по д. № 17/2012 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд-Варна и Административен съд Варна за определяне на компетентния да се произнесе съд по предявения от П. П. В. срещу ОД на МВР [населено място] иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, загуба на самочувствие и добро име пред колеги и ръководители в службата на ищеца, вследствие на отменено от Районен съд [населено място] с влязло в сила решение по нахд № 1367/2008 г. наказателно постановление № 4201 от 11.07.2008 г., издадено от Началник на РПУ към ОДП-гр.Велико Т.. С определение № 933 от 15.02.2011 год. по адм.д. № 1463/2010 г. Административен съд-Варна е прекратил производството по предявената пред него искова молба и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Варна, приемайки, че Наказателното постановление не е измежду административните актове, визирани в чл.1 ЗОДОВ, отмяната на които влече след себе си възможност за ангажиране на отговорността на държавата, поради което вредите, настъпили в следствие отмяната на наказателно постановление, издадено в рамките на административно-наказателно производство нямат характер на вреди по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, като случаят не попада и в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ и за страната остава единственият възможен изход да търси репатриране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди, произтичащи от „непозволено увреждане”. С определение № 54 от 9.04.2012 г. по гр.д. № 2582/2011 г. Районен съд-Варна е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност, приемайки, че в съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум искът следва да бъде квалифициран по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като в исковата молба липсват твърдения за облигационни правоотношения между страните. Настоящият смесен състав от Върховния административен и Върховния касационен съд намира, че делото е родово подсъдно на Административен съд-Варна по следните съображения: В исковата си молба П. П. В. поддържа, че вредите са настъпили вследствие незаконосъобразно издадено от началника на РПУ към ОДП-Велико Т. наказателно постановление, което е отменено от съда и като ответник е привлечен административен орган. Въз основа на въведеното основание на иска, същият следва да се квалифицира по чл.1 ЗОДОВ. Без значение за подсъдността е дали издаването на наказателно постановление е административна дейност или дейност на особена юрисдикция, тъй като и във втория случай тя се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му задължения и за тази дейност отговорност носи държавата именно по чл.1 ЗОДОВ. Обезщетяването на вреди, дължимо съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, не може да се претендира по друг закон /чл.8, ал.1 ЗОДОВ/, поради което административният съд е компетентен да разгледа спора. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК настоящият смесен състав