Определение № 3674 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Д. В., като пълномощник на В. Л. В. против разпореждане № 157/12.02.2024 г. по гр.д.№ 13/2023 г. на Пазарджишки окръжен съд. Със същото е върната касационна жалба вх.№10259/20.11.2023 г., подадена от частният жалбоподател В. Л. В., подадена чрез пълномощника му адв.В. против решение №258/06.07.2023 г., постановено по в.гр.д. №13/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на разпореждането, защото не е връчено на пълномощника предходно разпореждане за оставяне на касационната жалба без движение поради неправилно прилагане на чл. 41, ал.1 и ал.2 ГПК, че последната алинея не се прилага при призоваване на адвокат, защото чл. 51 ГПК не предвижда такива санкционни последици. Частният жалбоподател счита, че неправилно е приложен чл. 47 ГПК, че е следвало да се приложи чл. 38, ал.2 ГПК. направено е и оплакване за немотивираност на разпореждането Ответникът по частната жалба М. Л. В. я оспорва като нередовна, защото не е представено изложение на основанията за допускане до касация, респективно като неоснователна и молят да се остави без уважение. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Предмет на обжалване е разпореждане за връщане на касационна жалба, постановено от въззивния съд, като администриращ такъв, поради което подадената против него частна жалба не е касационна, обжалването е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. В този случай не се прилага нормата на чл. 274, ал.3 ГПК, т.е. не се изисква прилагане на изложение към жалбата. Възражението за нередовност на частната жалба поради това е неоснователно. Данните по делото са следните: Въззивното решение е постановено и обявено на 06.07.2023 г. След посещения на адреса на пълномощника на В. В. на 24.07.2023 г., 05.08.2023 г., 15.08.2023 г. и 01.09.2023 г., решението е съобщено на тази страна на 18.10.2023 г. лично чрез пълномощника й адв. В.. Касационна жалба вх.№10259/20.11.2023 г. е подадена от В. Л. В., чрез пълномощника му адв.В. по пощата на 20.11.2023 г. /понеделник/, т.е. в срок. С разпореждане № 1056 /28.11.2023 г. са дадени указания от администриращият съд, касаторът в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – 2 броя., препис от жалбата и приложенията към нея – 1 брой., адвокатско пълномощно, валидно за касационната инстанция., документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС на РБ, като в основанието за плащане на таксата изрично се посочи номера на обжалвания акт, номера на делото и наименованието на съда, който го е постановил. Вписано е и предупреждение, че ако нередовностите не бъдат отстранени в дадения от съда срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Съобщение за изготвяне на това разпореждане с препис от него е изпратено до В. В., чрез пълномощника му, на посоченият в касационната жалба съдебен адрес с адресат - пълномощника, на който е призоваван в хода на процеса. Това съобщение е приложено по делото с разпореждане от 30.01.2024 г., че се счита редовно връчено на основание чл.41, ал.2 ГПК. Върху същото разпореждане е отбелязано от длъжностното лице, натоварено с призоваванията, че адресът е посещаван многократно както и в почивен ден, но никой не е намерен, Оставена е бележка с телефон за свързване с призовкаря, но никой не се е свързал. На телефона за връзка също никой не е отговарял. Посочени са датите, на които е посетен адреса: 08.12.2023 г., 16.12.2023 г. /събота/, 04.01.2024 г. и 05.01.2024 г. и следва името и подпис на призовкаря, както и датата на връщане на призовката в съда – 22.01.2024 г. С обжалваното разпореждане, съдът е констатирал, че съобщение за връчване на разпореждане №1056/28.11.2023 г. е изпратено на посочения в касационната жалба съдебен адрес, който е посещаван многократно в рамките на повече от месец, вкл. в почивен ден, но никой не се е отзовал за получаване на съобщението. Констатирал е, че на посочения съдебен адрес са връчвани съобщения на жалбоподателя чрез адв. В. /л.21, 45, 46, 91 от в.гр.д№13/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик/, поради което на осн. чл.41, ал.2 ГПК, съдът е приел, че съобщението за връчване на разпореждане №1056/28.11.2023 г., с което касационната жалба е оставена без движение е редовно връчено на 30.01.2024 г. и е приложено към делото. Към датата на постановяване на разпореждането - 06.02.2024 г. /вторник - присъствен ден/, съдът е посочил, че срока е изтекъл, но указанията не са изпълнени, поради което касационната жалба, като нередовна, е върната. Неоснователно се поддържа тезата, че нормата на чл. 41 ГПК не се прилага когато призовката се връчва на адвокат. Изрично в ал.1 на този текст е посочено, че задължение за посочване на променения адрес имат и пълномощниците, а ал.2, т.е. последиците при неизпълнение на това задължение се прилагат във всички случай на приложение на ал.1 ГПК. Неоснователно се акцентира в частната жалба, че при четирите посещения на длъжностното лице, натоварено с връчване на призовки то не е изпълнило точно процедурата, защото не е отразило част на връчване. Подобно изискване в ГРК за посочване част на посещенията при призоваване няма. Нормата на чл. 41, ал.1 ГПК изисква посещения на адреса в продължение на един месец, защото трябва да бъде установено, че адресата на съобщението не е намерена в продължение на един месец, т.е. че е отсъствала един месец. Тази норма не определя други правила относно посещенията. Съдебната практика е въвела по аналогия с нормата на чл. 47 ГПК изискване за три посещения на адреса в интервал поне през една седмица, от които едното в неприсъствен ден. Това изискване е спазено, като останалите доводи за това, че посещението било на празник – 08.12.2023 г. или на първия работен ден от годината се без правно значение – това са присъствени дни. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 47 ГПК се прилага по отношение призоваване на ответник, а в случая В. В. е касатор, посочил само адреса, на който е изпратено съобщението, т.е. този текст се прилага само по аналогия относно броя на посещенията и интервала между тях, но нормата е неприложима за залепяне на съобщения за връчване на съдебни книжа. Неоснователно е и възражението за връчване по реда на чл. 38, ал.2 ГПК. Пълномощникът на В. изрично е поискал да не му се връчват книжа електронно, а само на книжен носител. Нормата на чл. 39, ал.1 ГПК изисква когато страна е посочила съдебен адрес, призоваването на става на този адрес или на пълномощника на лицето. В хода на производството и в касационната жалба е посочен като съдебен адрес адресът, на който е изпратено съобщението с адресат – пълномощника на лицето. Доводът в частната жалба, че нормата на чл. 41 ГПК е неприложима в случая, защото пълномощникът на лицето не е променил адреса си и към настоящия момент, е неоснователен. Текста на чл. 41, ал.1 ГПК вменява задължение за уведомяване на съда когато страната или пълномощникът й отсъства от адреса, който е посочен по делото или на който й е връчено съобщението, а не който е променила. В този смисъл представените договори за правна помощ от дати, на които е отразено посещение на длъжностното лице - призовкар са ирелевантни. Те не опровергават съдържанието на отразеното в съобщението, съставляващо официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, за датите на посещение на адреса от длъжностното лице на съда и ненамирането на пълномощника на страната, посочен като съдебен адресат на този адрес. В обобщение, нормата на чл. 41 ГПК е приложена правилно. Изводите на съда за неотстраняване нередовнастите на касационната жалба в определения срок са съобразени с данните по делото и закона. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното разпореждане, видно от съдържанието на мотивите към него, изложени по-горе. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като законосъобразно и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение