Определение № 535 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1539/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Варбел“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б. Ж. срещу решение №255/19.04.2023г. по в.т.д.№144/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.09.2022г. по т.д. 21/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 състав за отхвърляне предявените от ищеца срещу „Даяна 67“ ЕООД / в несъстоятелност/, искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на вземанията му за сумата 649 122,38 лв., платена по влязло в сила осъдително решение по гр.д. № 1118/2011г. по описа на ОС – Варна, и за сумата 337 256,06 лв. – лихви за забава върху главницата за периода 01.05.2014г. до 11.06.2019г. под условието, че бъде уважен предявен от „Варбел“ ЕООД иск за установяване на престъпни обстоятелства по използването на неистински документи по гр.д. 1118/2011г. по описа на ОС – Варна; въз основа на горното бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК решението по гр.д. 1118/2011г. по описа на ОС – Варна; искът по последното дело бъде отхвърлен и на ищеца бъде издаден обратен изпълнителен лист за платените в изпълнение на решението суми.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е следвало да спре производството до приключване на гр.д. № 20059/2021г. на СРС, 174 състав, което е с предмет на установяване престъпните обстоятелства. Счита, че като не е спрял производството въззивният съд е действал в противоречие с разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение №1/09.07.2019г. по т.д.№1/2017г. на ОСТГК. Поддържа, че производството по делото не е приключило с влязъл в сила акт и към момента е висящо. Счита, че установяването на престъпните обстоятелства по соченото дело са материалноправните факти, с осъществяването на които възниква самото вземане, а не касаят настъпването на условията, което било превратно възприемане на исковата молба. Изтъква и че решението било неправилно, тъй като не са обсъдени доводите по въззивната жалба в нарушение на чл. 269 ГПК, а съображения, каквито е изложил съда, ответникът не бил навеждал. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила му било отказано издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с молбата за предявяване на вземанията. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването му или евентуалната му отмяна.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна недопустимост, тъй като въззивният съд не е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК при наличие на предпоставките за това и по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следния въпрос:

1. „Длъжен ли е съдът да даде съдействие на страната при усилията й да установи и докаже фактите, които навежда в процеса и които съставляват основание на нейните права?“, за който поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение №265/24.06.2011г. по гр.д.№1623/2010г., 3 г.о.

Ответникът по касационната жалба – „ДАЯНА 67“ ЕООД /в несъстоятелност/ е подал отговор от 21.07.2023г., приподписан от адв. И. М., в който оспорва подадената жалба и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Синдикът на „ДАЯНА 67“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Г. Я. К. не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалби е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че от вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на ответното дружество „Варбел” ЕООД се установява, че ищецът е предявил процесните вземания пред съда по несъстоятелността като възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията са включени от синдика в списъка на неприетите вземания от 08.10.2019г., срещу което „Варбел“ ЕООД своевременно е възразил, а съдът по несъстоятелността се е произнесъл по възражението на „Варбел“ ЕООД, като го е оставил без уважение с определение от 16.12.2019г., обявено в търговския регистър на 18.12.2019г. С оглед горното е заключил, че са налице предпоставките за допустимост на предявения иск по чл. 694 ТЗ. САС е приел, че съществуването на процесните вземания ищецът е обосновал с твърдение, че вземането съществува от датата на извършеното плащане – 01.05.2014г., но ще стане изискуемо при сбъдване на следните условия: да бъде уважен предявен от „Варбел“ ЕООД иск за установяване престъпни обстоятелства по използването на неистински документи по гр.д. 1118/2011г. по описа на ОС – Варна; въз основа на последното решение бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК решението по гр.д. 1118/2011г. по описа на ОС – Варна; искът по последното дело да бъде отхвърлен и на ищеца да бъде издаден обратен изпълнителен лист за платените в изпълнение на решението суми. Въззивният съд е приел, че съобразно твърденията на ищеца към датата на устните състезания пред въззивната инстанция описаните в исковата молба и предявени в производството по несъстоятелност на ответника вземания не съществуват, тъй като плащането на главницата е извършено въз основа на влязло в сила съдебно решение – дължимо платено е, и не се твърди, нито установява по делото, основанието за плащането да е отпаднало, въз основа на което ищецът да има право да получи обратно платените суми. Приел е, че нормата на чл. 725 ТЗ е специална и съобразно утвърдилата се практика на ВКС по приложението й, не е необходимо предявените в срока по чл. 685 ТЗ вземания да са изискуеми и ликвидни. САС е приел, че заявените от ищеца с исковата молба „условия“ не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 725, ал. 1 ТЗ, доколкото не могат да бъдат квалифицирани като отлагателно условие по смисъла на същата законова разпоредба, нито по смисъла, вложен в последното понятие с нормата на чл. 25 ЗЗД, тъй като не се касае до предвидено от страните условие, след сбъдването на което, сключен между тях договор да прояви действие, нито до условие, сбъдването на което ще направи иначе възникналото и установено вземане на кредитора изискуемо и по тази причина изпълняемо по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ. Горната разпоредба, според САС, не изключва правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ, съобразно което след датата на откриване на производство по несъстоятелност се предявяват само възникнали след тази дата и неплатени на падежа вземания. Въззивният съд е приел, че тя не следва да бъде тълкувана в предлагания от ищеца смисъл, че могат да бъдат предявявани всякакви хипотетични вземания – невъзникнали и обусловени от други хипотетични събития, като винаги вземанията следва да бъдат приети под заявените несигурни условия и едва на етапа на осребряване на имуществото да бъде установявано дали са възникнали или не. С оглед горното САС е приел, че по делото да не се установява съществуването на въведените с исковата молба вземания за главница и лихви, както и че не е налице хипотеза на заявено вземане под отлагателно условие по смисъла на чл. 725, ал. 1 ТЗ, предвид което исковете по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, и затова е потвърдил решението на СГС.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставеният от касатора процесуален въпрос не може да обуслови допускане на решението до касация, тъй като не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Съдействието, което се дължи за снабдяване с доказателства, е при затруднения на страната да получи документи, но и когато се касае за относими към спора такива. Въззивният съд е приел, че е безспорно предявяване на вземането по описания начин от касатора и че същото не е под условия, а несъществуващо, като това дали трети лица – „К. трейд“ и И. Ц. са предявили вземания и как, е ирелевантно за спора. С оглед на това, неиздаването на поисканото съдебно удостоверение, не би повлияло на решаващите мотиви на апелативния съд и следователно този въпрос не се явява обуславящ. Значението на поставения въпрос в производството по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество и съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Предвид горното не са налице предпоставките за допускане до касация на решението по така поставения въпрос.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По отношение на поддържания основен довод на касатора, че решението е недопустимо поради неупражнено от въззивния съд правомощие по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на гр.д.№20059/2021г., предвид задължителните постановки в ТР №1/ 09.07.2019г., по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователен, тъй като въззивният съд е извел решаващия си извод за отхвърляне на исковете с предявяването на несъществуващо вземане, а не на условно такова. В този смисъл е обосновал извод, че не са налице предпоставки за спиране поради липса на преюдициалност на горецитираното дело, което е образувано по идентичен иск, след като производството по гр.д.№33114/2019г. на СРС, прекратено с влязъл в сила акт поради недопустимост на иска. Вземането, което е предявил касатора, както е приел и САС, е невъзникнало и следователно преждевременно предявено, а не обусловено от сбъдване на условие, тъй като едва след евентуално установяване на сочените обстоятелства и бъдеща молба за отмяна и евентуалното й уважаване, същото би възникнало. Предвид горното не се касае за хипотеза на преюдициално производство, от приключването на което да е обусловено настъпване на условие по чл. 725 ТЗ, за да е необходимо спиране на производството и изчакване на съдебен акт по повторно заведената молба по чл. 124, ал. 5 ГПК. Съдът не е длъжен да изчака осъществяването на всички възможни факти, от значение за развитието на възникването и съществуването на правоотношение между страните по спора. Преюдициалността на обуславящия спор предпоставя произнасяне по право или правоотношение от значение за произнасянето по обусловения, но към момента на предявяването на последния. Предвид горното съдът намира, че не се установява и твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответниците не са заявили искане за присъждане на такива, поради което също не им се следват.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.