Определение № 60893 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Н., подадена чрез адв. К. Т. от ВАК, срещу въззивно решение № 652/05.04.2021 г. по в. гр. д. № 181/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 261339/20.11.2020 г. по гр. д. № 4139/2020 г. на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че Х. Д. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 5719,70 лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия за период от 15.12.2016 г. до 23.10.2019 г. за посочен обект. С въззивното решение като краен резултат предявеният от Х. Д. Н. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски. В приложеното към жалбата изложение касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1.) „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия?“ – твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о.; 2.) „Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ“? – цитира противоречие с решение № 218/20.11.2017 г. по гр.д. № 4618/2016 г. на ВКС, ІV г.о.; 3.) „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба?“ – твърди, че по въпроса въззивното решение противоречи на решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/2014 г. на ВКС, IІ т. о.; решение № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 66/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; 4.) „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност?“ – цитира решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; 5.) „Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице?“ – цитира т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 144 от 07.10.20210 г. по т.д. № 806/2009 г. на ВКС и др.; 6.) „Задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първа инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред първа инстанция, служебно да назначи експертиза или да допусне до разпит свидетел? Задължен ли е съдът при оспорване истинността на документа /вкл. с възражение, че е дописван/ да открие производство по чл. 193 ГПК, т.е. възможността за оспорването на частен свидетелстващ документ по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в този случай?“ – цитира решение № 74/13.05.2015 г. по гр.д. № 4426/2014 г. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.) „Периодът на корекция по чл. 55 ПИККЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИККЕ от 2019 г. – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно §2 ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“?; 2.) „Какъв е характерът на протокола от метрологична експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър – официален или частен?“; 3.) „Допустимо ли е да се остойности по цени за „технологични разходи“ установената реално доставена електрическа енергия, за която има вече определени правила и цени за дневна, нощна и върхова тарифа от ДКЕВР?“. Ответната по жалбата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът Х. Д. Н. иска да установи, че не дължи на дружеството ответник сумата от 5719, 70 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в [населено място]. Установено е от протокол за монтаж № 14119887 от 14.12.2016 г. съставен от служители на ответното дружество, че в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 66932979, при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа. Цитиран е Констативен протокол № 1401022 за извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 58/27.01.2020 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и е дадено заключение, че електромерът не съответства на технически характеристики. Въз основа на протокола от 27.01.2020 г. е изготвено Становище за начисление на електрическа енергия от 05.02.2020 г. в размер на 30974 кWh за периода 15.12.2016 г. – 23.10.2019 г. на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Въззивният съд е кредитирал заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според която към момента на проверката СТИ е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия, а в тарифната му схема е извършено неправомерно софтуерно вмешателство чрез въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която се отчита част от потребената електроенергия. При преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка, втората инстанция е приела, че извършената проверка за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия е осъществена при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г./, следователно към момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Съдът е посочил, че съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, правомощието за преизчисление е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ. Самото преизчисление се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Според въззивния състав в конкретния случай констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в процесния обект е обективирана в констативен протокол, удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Невръчването на копието на протокола в предвидения в разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ срок е неотносимо към законосъобразността на процедурата по извършване на корекцията и не я опорочава. Крайният извод на съда е, че доколкото е спазен предписаният в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление и процесната сума се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" от ЗЕ вр. чл. 55 от ПИКЕЕ/2019 г. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на спора правен въпрос „Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия?“ и за проверка съответствието на правното му разрешение от въззивния съд с даденото по въпроса с решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. С решението по същество ВКС ще отговори и на останалите въпроси, поставени от касатора. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора Х. Д. Н. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 114,39 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,