Определение № 42 от 07.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 417/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Й. П. К. от [населено място] против определение № 298 от 11.11.2013 год. по ч. гр. д. № 225/2013 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение предходната й частна жалба против разпореждането от 11.10.2013 год. по гр. д. № 753/2012 год. на Поповския районен съд. С него е върната подадената от настоящата жалбоподателка въззивна жалба против първоинстанционното решение от 25.07.2013 год., с което същата е осъдена да заплати на П. С. Л. сумата 2 774.92 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в спорния имот и му е признато право на задържане до заплащане на сумата, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното определение с искане за отмяната му. В приложеното изложение се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване, като поставя въпроса за начина на доказване внасянето на дължимата държавна такса и последиците от непредставянето на вносния документ. Върховният касационен съд в настоящият си състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, са въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., които са изключени от касационен контрол. В настоящия случай обжалваното определение за връщане на въззивна жалба е по дело с предмет парични вземания с общ размер 4 615.12 лв., представлаващи стойността на извършени от ответника подобрения в спорния имот, като предявеният насрещен иск за горната сума е уважен частично от първоинстанционния съд. Цената на този иск се определя от търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, и същата обуславя необжалваемост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК на въззивното решение, което би било постановено. Цитираните разпоредби са императивни и обуславят необжалваемост и на определението на въззивния съд, с което се потвърждава разпореждането за връщане на въззивната жалба, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Поради това и настоящето производство следва да се прекрати като процесуално недопустимо, без съдът да се произнася по поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.