Определение № 610 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1830/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В. Б. и Лиана Л. С., приподписана от адвокат М. И., срещу решение № 325/27.11.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 559/2012 г. В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата – синдик на [фирма] в несъстоятелност Г. С. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбата отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Варненски окръжен съд /В./ е предявен иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./ от синдика на [фирма] /н/ срещу [фирма] /н/, Лиана Л. С. и А. В. Б. за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството на извършена възмездна разпоредителна сделка между ответниците – покупко-продажба на недвижим имот. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че процесната сделка е извършена в подозрителния период, като стойността на закупения имот към датата на покупко-продажбата, съгласно съдебно-оценителната експертиза е 175000 лв., а заплатената покупна цена е в размер на 24192.80 лв. по нотариален акт № 126/2008 г., поради което предявеният иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./ е основателен. ВАС е обсъдил и доводите на ответниците - купувачи и въззивници, /настоящи касатори/ във връзка с твърдяно допълнително заплащане от тях като купувачи на суми по процесната покупко-продажба и е приел, че плащането на тези суми е половин година по-късно, те не са отразени в счетоводството и търговските книги на дружеството и реално липсват, с оглед на което такива плащания не може да се зачетат за доплащане на цената на договора по нотариален акт № 126/2008 г. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС взе предвид, че съгласно §15 от ПЗР на ТЗ обн. в ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. предявените до влизане в сила измененията на ТЗ искове по чл.646, ал.2, т.4 се разглеждат по досегашния ред, т.е. при действащите норми до влизане в сила на измененията на ТЗ, които е приложил и ВАС. Касаторите формулират следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „Следва ли да бъде прието като доплащане извършеното от жалбоподателите доплащане, установено в хода на производството?” Така формулираният въпрос от касаторите изисква нова фактическа обстановка, която не е установена и приета от ВАС, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обуславящ изхода на спора. Както вече се посочи по-горе, ВАС е приел, че плащането на тези суми е половин година по-късно, те не са отразени в счетоводството и търговските книги на дружеството и реално липсват, с оглед на което такива плащания не може да се зачетат за доплащане на цената на договора по нотариален акт № 126/2008 г. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че така поставеният от касаторите въпрос не представлява основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. След като формулираният въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не се извършва преценка на допълнителните критерии по чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че касаторите и не излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: