Определение № 588 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител държавен инспектор Е. С. против решение № 831/16.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 3226/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260391/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 7113/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Х. С. Ш. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с обща цена съгласно уточняваща молба вх. № 293808/20.12.2023г. и Решение № 1418/20.12.2023г. на КОНПИ /л. 408-431, том ІІІ от първоинстанционното дело/ от 98575 лева, както следва:

1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане на:

-1/2 ид.ч. от поземлен имот с ид. ................................., с площ от 407 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ............................, .............................., ............................., ............................, съгласно одобрена със Заповед № 300-5- 34/15.05.2004г. на ИД на АК кадастрална карта на [населено място] с пазарна стойност към настоящия момент 9590 лв.;

-1/2 ид.ч. от апартамент № 53, находящ се на шести надземен /пети надпартерен/ етаж, на кота + 14.60, със застроена площ на апартамента от 64.79 кв.м., при граници: апартамент № 54, общ коридор, апартамент № 52 и външен зид, заедно със склад № 53, находящ се на кота – 6.10 м., на втори подземен етаж на сградата, с площ на склада от 4.39 кв.м., при граници на склада: склад № 48, външен зид, паркомясто № 39, общ коридор, склад № 52, който апартамент № 53 е нанесен в КККР на [населено място], като самостоятелен обект в сграда с ид. ......................................, с административен адрес на сградата: [населено място], Столична община, район Студентски, кв. Витоша, [жилищен адрес] в УПИ, находящ се в [населено място], Столична община, район „Студентски“, съставляващ УПИ VI - 2683, 1501, 1705, от квартал № 14 по плана на [населено място], м. „Витоша ВЕЦ С.“ с пазарна стойност към настоящия момент 73975 лв.;

-1/2 ид.ч. от паркомясто № 71, находящо се на втори подземен етаж, на кота – 6.10 м., със застроена площ 16.08 кв.м., при граници: маневрено хале, паркомясто № 72, зид и паркомясто № 70, което паркомясто представлява част от нанесения в КККР на [населено място], самостоятелен обект в сграда с ид. ..................., находящ се в жилищна сграда с административен адрес на сградата: [населено място], Столична община, район Студентски, кв. Витоша, [жилищен адрес] в УПИ, находящ се в [населено място], Столична община, район „Студентски“, съставляващ УПИ VI - 2683,1501,1705, от квартал № 14 по плана на [населено място], м. „Витоша ВЕЦ С.“, като поземлен имот с ид. ............................. с пазарна стойност към настоящия момент 10410 лв.;

• товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер”, рег. [рег.номер на МПС], рама № ........................., двигател - № ........................., с дата на първоначална регистрация 30.06.1994г., придобит с договор за покупкопродажба от 12.01.2015г. с пазарна стойност към настоящия момент 2400 лв.;

• лек автомобил, марка “Рено”, модел “Клио”, peг. [рег.номер на МПС], рама № ........................., двигател № ........................, с дата на първоначална регистрация 30.06.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 02.09.2015г. с пазарна стойност към настоящия момент 2200 лв.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество, в производството по ЗОНПИ е необходимо да се установи връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето, както и че в противен случай намесата в правото на притежание би била непропорционална. Сочи, че в ЗОНПИ не е предвидена такава предпоставка. При данните по делото, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в обхвата на ЗОНПИ; започнала проверка въз основа на годно уведомление, при която са събрани доказателства относно имущественото състояние на ответника и свързаните с него физически и юридически лица; при установено наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ от анализа на придобитото имущество, направените разходи за издръжка, съпоставени с реализираните установени законни доходи на лицето следва, че е налице обосновано и основателно предположение, че имуществото е незаконно придобито на основание чл. 107, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗОНПИ. Твърди, че търсенето на причинно-следствена връзка между деянието, за което лицето е обвинено и имуществото, което се претендира за отнемане, представлява позоваване на несъществуваща в закона правна норма. Счита, че фактът на притежание на имущество, за придобиването на което не са установени законни източници показва, че лицето е разполагало със средства, придобити от осъществяване на определен вид нерегламентирана дейност, доходите от която са укрити с определена цел.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът Х. С. Ш., чрез процесуален представител адв. П. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответникът Х. С. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 4/2016г. по описа на ТСБОП-София област, пр.пр. № 482/20160г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗОНПИ, за това че в периода м. април 2014г. до 16.07.2017г. на територията на [населено място] и [населено място] е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, като групата е създадена с користна цел. С влязла в сила на 26.08.2019г. Присъда от 18.09.2018г., постановена по н.о.х.д. № 1594/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд, ответникът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК и е признат за виновен в това, че на 16.07.2017г. в [населено място] е държал акцизни стоки без бандерол - 412 стека цигари, като тези цигари не са имали бандерол, изискван от чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 2, т. 2 вр. чл. 11, чл. 4, т. 7 и чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС и случаят не е маловажен, като деянието е престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

На 23.08.2018г. ТД на КОНПИ – София е била уведомена за образуваното досъдебно наказателно производство, а с Протокол от 28.08.2018г. е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ срещу обвиняемия за установяване значително несъответствие в имуществото на Х. С. Ш.. Проверяваният 10-годишен период е определен от 28.08.2008г. до 28.08.2018г. Въз основа на констатациите от извършената проверка и въз основа на взето решение № 567/17.03.2020 г. на КОНПИ е инициирано производството пред СГС по искова молба на КОНПИ от 17.07.2020г. по реда на чл. 153 от ЗОНПИ срещу Х. Ш. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /след допуснато изменение и частичен отказ от иска/ на обща стойност 98575лв.

От диплома за средно образование рег. № 2415-26/28 юни 2009г. въззивният съд приел за установено, че ответникът е завършил средното си образование през месец юни 2009г., т.е. в периода от 28.08.2008г. /началната дата на проверката/ до месец юни 2009г. ответникът е бил ученик. На 05.08.2009г. бил записан в УНСС в първи курс, редовно обучение, единен прием, направление „Администрация и управление“, където поради слаб успех е прекъснал учебната 2010/2011г. Възстановен бил с кандидат студентска кампания през учебната 2012/2013г. и отстранен от летен семестър за същата учебна година.

От заключение на проведена пред въззивната инстанция СИЕ, съдът приел за установено, че за проверявания период доходите на ответника възлизат общо на сумата от 35385.30 лв., формирана като сбор от доходите по чл. 73 от ЗДДФЛ след приспадане на данъци – 783.20 лв., от осигурителен доход след приспадане на данъци и осигуровки в общ размер 10052.10 лв. и от приходи от продажба на МПС по пазарни стойности в общ размер на 24550 лв. А общо разходите за проверявания период възлизат на сумата от 88382.54 лв. Тази сума приел, че следва да бъде намалена с разходите за издръжка на домакинството на ответника за годините 2008/2009г., 2009/2010г., които са в общ размер на сумата от 8092.08 лв., с оглед установеното, че в този период ответникът е бил ученик и студент и е бил издържан от своите родители. Или общо разходите за проверявания период приел, че възлизат на сумата от 80290.46 лв. Стойността на придобитото от ответника и налично към края на проверявания период имущество посочил, че възлиза общо на сумата от 98 398.17 лв.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд направил извод, че от съвкупността на събраните по делото доказателства не е установено наличието на значително несъответствие между стойността на придобито и налично имущество /98398.17 лв./ и нетния доход на проверяваното лице, което да надвишава 150000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Съобразил в тази връзка, че нетният доход на проверяваното лице в случая е отрицателна величина и възлиза на сумата от -44 905.16 лв., т.е. получава се отрицателна разлика от -143 303.33 лв., недостиг на парични средства или доход, която сума обаче е под релевантната от 150 000 лв. Предвид липсата на значително несъответствие посочил, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата, с което обосновал решаващ правен извод за неоснователност на предявените искове. Допълнително в подкрепа на решаващия извод по същество на спора изложил, че от събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че паричните средства за закупуване на недвижимите имоти, собственост на ответника са предоставени от неговата майка, за която по делото е установено, че е разполагала с тези парични средства и те са със законен източник. За доказано по делото съответно приел, че за придобиването на това имущество е налице установен законен източник на приходи. Изтъкнал също, че исковете са неоснователни и поради липсата на установена макар и косвена връзка между престъпната дейност, за която ответникът е бил обвинен, каквато по делото не е установена, включително и с оглед оправдателната присъда, и имуществото, чието отнемане се иска. Така заключил, че предявените искове са неоснователни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулиран материалноправен въпрос, по който твърди, че въззивният се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверката, съответно производство по закона и средствата, вложени в придобиване на имуществото?

Въпросът се сочи от касатора като решен в противоречие с Решение № 464/09.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г. на ВКС, IV ГО.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

И двете поддържани от касатора специални основания за селекция на касационната жалба са обосновани в контекста на единственото оплакване, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - ЗОНПИ, с доводи, че той не предвижда установяване и доказване на престъпната дейност в исковото производство; не изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се претендира да бъде отнето, а с решаващите си изводи САС е въвел още една, несъществуваща в закона предпоставка за отнемане на имуществото, предмет на претенцията по делото.

С оглед тези доводи, въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и по него не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационно обжалване, нито е налице очевидна неправилност на въззивния акт, като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Съобразно залегналите в обжалваното решение решаващи мотиви, предявените искове в случая са неоснователни, защото не е налице онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да обоснове този извод, въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ поотделно и в тяхната взаимна връзка; установил придобитото от ответника и налично имущество в края на проверявания период, което съпоставил с нетния доход на ответника, въз основа на което формирал решаваща правна воля, че изискуемото от закона несъответствие не е установено по делото. Този е решаващият извод на въззивния съд, който е обусловил решението му и изхода на делото. Поставеният въпрос, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК се повдигат от жалбоподателя на плоскостта на връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото обосновал неоснователност на исковете, но изложените от въззивния съд мотиви в тази връзка, както и за доказан законен източник на средствата послужили за придобиване на процесното имущество от ответника, не са решаващи, а само допълващи. Следователно нямат обуславящо значение за крайния му акт, поради което не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а с него и приложно поле на касационното обжалване.

Ето защо по поставения въпрос настоящият състав на касационната инстанция приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на поискани и доказани разноски. Доказаният размер на претендираните разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на сумата от 5000 лева. В този размер и след превалутиране разноските следва да се възложат в тежест на касатора.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение