Определение № 3020 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2024 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 8427 от 8.05.2025г., подадена от ответника Център за спешна медицинска помощ [населено място], представляван от доктор П., чрез процесуалния представител адвокат С., с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 1851 от 12.04.2024г., в частта му за разноските с присъждане на сумата от 1 200лв., заплатено адвокатско възнаграждение. В предоставения срок, е постъпил отговор от ответната страна, Д. Л. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д., с което се изразява становище за неоснователност на подадената молба. Прави възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, като счита че следва да се съобрази трудовия характер на спора, че пред долните инстанции е присъждан по-малък размер и обстоятелството, че съдът следва да съобрази всички релевантни обстоятелства. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 1851 от 12.04.2024г. ВКС не е допуснал касационно обжалване и е влязъл в сила постановеният въззивен акт, с който изцяло е отхвърлен предявения от Д. Л. Д. иск за осъждане на Център за спешна медицинска помощ [населено място] да й заплати сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от 7.01.2022г. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременното направеното от ответната страна /с отговора на касационната жалба/ искане за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие № 93 от 8.07.2024г., Център за спешна медицинска помощ [населено място] е заплатил в брой, „за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба по в.гр.д.№ 11/2024г.на ОС Видин“, адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, молителят – който е ответник в производството – има право на присъждане на направените разноски. Следва да разгледа направеното, на основание чл.78, ал.5 ГПК, възражение за прекомерност. Същото е основателно. Касае се за производство, във фазата на допустимост, предмет на което е преценката единствено за наличието или не на посочено от касатора основание за допустимост. В случая, то е било по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по поставените въпроси е констатирано наличие на трайно установена съдебна практика, която е била съобразена от въззивния съд. Пред вид не високата правна и фактическа сложност на спора, неговият вид и характер, липсата на обвързаност от стойностите, посочени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата й редакция/ с оглед постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, видът и количеството на извършената работа, настоящият съдебен състав намира че следва да се присъди сумата от 600лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение