Определение № 3673 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. С. Д. срещу решение № 726 от 20.06.2024 г. по гр.д.№ 1688/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260006/08.02.2022г. по гр.д. № 947/19г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея исковете по чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на телесно увреждане, получено в резултат на настъпил на 17.01.2015 г. в ски зона „Маркуджик 1” в к.к. Боровец инцидент - падане на транспортна лента, стопанисвана от ответника „Бороспорт” АД, ЕИК 122002603 и за заплащане на сумата 21 896,14 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение във връзка с телесното увреждане /1850 лв. за медицински консумативи за операцията; 19 540 лв. заплатени суми за „гледане на болен” за периода 2015-2019 г.; 506,14 лв. за лекарства/, ведно със законната лихва върху сумите от 17.01.2015 г. до окончателното им изплащане. Решението е постановено при участието на третите лица „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и ЗД „Бул Инс“ АД – помагачи на ответника. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения - необсъждане на събраните доказателства и доводите на касаторката и съобразяване с доказателство – снимка, което не е датирана. Твърди се и необоснованост на изводите на съда, че не е налице противоправно и виновно поведение на служители на ответното дружество. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани и по двете наведени основания: 1.При формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, както и да спази правилата на формалната логика, опита и научните знания; 2.Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната преценка заедно и по отделно; 3. Може ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди във връзка с другите доказателства по делото, тъй като по тях е налице противоречие на решението на САС с практиката на ВКС; 4. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност на въззивното да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и да мотивират решението си по същество на правният спор? Ответникът по иска и по касационната жалба „Бороспорт” АД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като представената съдебна практика е неотносима към съдържанието на въззивното решение и казуса по спора. Формулираните въпроси са общи и неконкретни, неподкрепени с доводи относно това как и в какво се изразява противоречието с представените решения. Относно основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, ответникът е посочил, че не е обосновано това основание, а само общо е посочено в какво се изразява то, а същевременно по формулираните въпроси е налице многобройна, актуална и непротиворечива съдебна практика. Третото лице „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като въззивното решение съдържа мотиви, накратко изложени дори от касатора и не е постановено в противоречие със съдебната практика, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано. Третото лице ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е прието за установено следното: Безспорно е, че „Бороспорт“ АД е оператор на транспортна лента KASSER SKICARPET 191, че на 17.01.2015г. Ф. Д. е претърпяла инцидент на същата транспортна лента в курортен комплекс „Боровец“ и е постъпила и престояла във ВМА -МБАЛ-София от 17.01.2015г. до 02.02.2015г., където й е извършено оперативно лечение на десния долен крайник. С ЕР на НЕЛК № 560/29.07.2015г. й е определена 92 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ. СМЕ, изготвена от в.л. С. - лекар ортопед – травматолог, след анализ на медицинските документи, приложени по делото и след извършен личен преглед на пострадалата на 22.09.2020г., дава заключение, че ищцата е получила: счупване на дясна бедрена кост в горния край, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Извършена е операция чрез открито наместване на фрактурата и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Ищцата е търпяла болки и страдания като в първите 6 месеца са били с по- интензивен характер. При прегледа е установен ограничен обем на движенията в дясната тазобедрена става. Възможно е да търпи болки в областта на счупването при промяна на времето и при физически натоварвания. Според вещото лице, получената остеопороза на костите, образуващи дясната тазобедрена става, е вследствие на фрактурата. Посочените заболявания обаче, описани в рентгеново изследване от 28.11.2019г. не са в причинна връзка с процесния инцидент. Те имат дегенеративен характер. Вещото лице е посочило, че механизмът на получаване на счупването е падане от собствен ръст, а не фиксиране на ходилото и усукване на глезена. При фиксиране на ходилото и усукване се получават увреди на връзките, стабилизиращи глезена или коляното, а при ищцата е налице счупване на тазобедрена става, което не е резултат от усукване. При по-високоенергийни травми може да се получат спираловидни счупвания в областта на подбедрицата, но ищцата не е имала такова счупване. Трайни последици при увреждане на тазобедрената става са ограничен обем на движение на същата, което води до накуцваща походка и евентуално ползване на помощни средства. Според СМЕ, изготвена от д-р Н. - лекар, специалист по вътрешни болести и клинична хематология, всички предхождащи заболявания и здравословни проблеми, които ищцата е имала, оказват влияние на нейната способност за ориентация, координация и запазване на равновесие, на нейния вестибуларен апарат, нарушавайки баланса и стабилността на тялото. Представените писмени доказателства са за купени лекарства, които Д. консумира дълго, продължително време и са за непрекъснато лечение. Това са текущи медикаменти, които тя получава за хипертоничната болест, съдоразширяващи, антихистаминови и други. Вещото лице е констатирало от медицинската документация предходни заболявания, които е претърпяла ищцата през 2006 г. и според нея те дават отражение върху ориентацията за време и място, координацията й и запазване на равновесие, на нейния вестибуларен апарат и се нарушава баланса и стабилността на тялото. Според заключенията на основната и допълнителна СТЕ, изготвени след разпита на допуснатите свидетели, приета от първата инстанция, лентата не може да заклещи глезена на ищцата, защото няма такъв луфт. Тя е с дължина 191 м. габаритна и ефективна -186 м., минималната скорост е 0,28 м/сек, а минималната е 0,38 м/сек., а по технически характеристики лентата може да се движи със скорост от 0,2 м./сек до 0,8 м. сек. Аварийното спиране на лентата е с натискане на бутан, каквито има на входа и на изхода. Спирането й става само от таблото на управление, което се намира на изхода. В будката до лентата не се продават билети. Според показанията на св. Б., който към 17.01.2015г. е бил планински спасител, който в деня на инцидента е бил на пост „Ястребец Експрес“, на горна станция на кабината, той получил сигнал за паднала жена до транспортната пътека. Разбрал, че има травма на таза, била е в съзнание. Табелата се е намирала в дясно в началото и е съществувала към момента на инцидента. Има човек долу, който съдейства при качване и на горната станция за слизане. Има паник бутон в будката и горе и долу, за спиране и за пускане в аварийни ситуации. До лентата има колонка с електроника и на нея има червен бутон, който е за спиране. Свидетелят Е. Д. - син на ищцата, разказва, че през зимата на 2015г. той, съпругата му и майка му били на Боровец, за да карат ски, а майка му се е занимавала със сина му. Инцидентът е станал, когато са си тръгвали. На пистата има подвижна лента дълга 200- 300-500 м. Няма стъпала, гумена е и с нея се изкачва нагоре. Няма парапети. Когато майка му е стъпила на пътеката той е бил на 2 м. от нея. Бил е със ски, както и съпругата му. Половин ден ищцата се е занимавала със сина му и детето на тяхно приятелство семейство. Имало 500-1000 човека, които чакали на опашка. На никой не се е подавало ръка за качване на лентата. Според свидетеля няма указателна табела на входа на пистата. Никой не гледа за такива неща. Той също е падал на тази пътека. Не се пази лесно равновесие. Заявява, че няма звуков сигнал за качване на пътниците, че лентата непрекъснато спира и тръгва, когато някой падне. Когато се подаде сигнал лентата се спира след 2-3 секунди.. Изпокарали са се с майка му и брат му и с приятелското семейство. И до сега не си говорят и не се виждат. Инцидентът е станал на няколко метра от началото. Лентата се движи с бавна скорост с човешки ход. Според показанията на този свидетел, майка му се качила на лентата и на практика не знаела какво трябва да направи. Стъпила с единия крак, лентата започнала да я дърпа, не се усеща какво трябва да прави и се „разчеква“, и получила счупване. Стъпила с единия крак, включили лентата и тя тръгнала. Лентата е пързаляща се повърхност, гумена е, но има вода и сняг. Майка му паднала и изкрещяла. Не знае колко време след това спряла лентата. /л. 432-433 от делото на първата инстанция/. Свидетелят И. е работил при ответника през зимния сезон на 2014/2015г. Той е отговарял за долната част, в началото на пътеката и когато е имало туристи им е показвал как да се качат и държат на нея. За да не пострадат трябва да стоят неподвижно докато се качат горе. При качването на пострадалата възрастна жена пътеката се е движела постоянно. Само, ако стане инцидент, пътеката се спирала. Когато има много хора на нея тя се пренатоварва и автоматично спира. Пътеката се движи с много бавна скорост и не е имало нужда да се спира. Често не падат хора на нея. Ползват я скиори с оборудване. Има два аварийни стопа в началото и в края. Ако има проблем се спира или от него или от колегата му с бутон. През цялото време наблюдават пътеката. Свидетелят е бил от вън до бутона за спиране. Жената е дошла при него. Била е с другия свидетел и с малко дете. Тя е искала да се качат и да си ходят. Било я е страх и го е помолила за помощ. Обяснил, че трябва внимателно да се качи и да не мърда. Помогнал й. Около един метър я държал за ръка. Обяснил й, че в другия край ще я поеме колегата му. Искала е сама да се качи. Близките й са били на разстояние от нея. Когато са се събирали на оперативка сутрин отговорникът е минавал и е преглеждал всички съоръжения- дали има снежна покрива. Скоростта на пътеката е зададена. Има компютър. Те не могат да я манипулират. Само имат право да спират. Не е имало случай скоростта да се променя сама. Когато вали сняг пътеката се мокри, но те я почистват. Ако има силен снеговалеж се спира, за да се почисти и отново се пуска. Бутон за спиране има и в будката. Той е спрял пътеката с бутона точно до нея. Будката по време на работа стои отключена. Заключва се след това. Според свидетеля има звуков предупредителен сигнал преди пускане в движение. Всеки път, когато се пуска има звуков сигнал. Жената е паднала на 4-5 метра. Частта за управление на таблото в будката се заключва и никой няма достъп до него, освен хората, които обслужват пътеката. Само в горния край има операционна система за пускане. Той е можел само да спира. Свидетелят И. е сестра на ищеца била придружител на ищцата в болницата и след това в къщи. Тя й е давала лекарствата и я хранила. Ищцата не можела да се обслужва, била на памперси, които свидетелката сменяла, но ищцата изпитвала неудобство от това. Имала е болки, много отслабнала. И до момента без бастун и без придружител не можела. Наели приятел на сина й да я гледа и се грижи за нея, за което му плащали по 400 лв. Ищцата ползвала проходилка, тоалетен стол. Сега ползва бастун и придружител. Синовете й също се грижили за нея. Въззивният съд е приел писмените доказателства, намиращи се от л.365 до л. 367 от първоинстанционното производство, но ги счел за неотносими към спора и не ги е обсъждал, защото установяват общото здравословно състояние на ищеца и не са издадени във връзка с получената травма на 17.01.2015г. Назначената и приета от въззивната инстанция тройна СТЕ, след оглед на място, е посочила, че пътеката е пусната да работи през 2006г., изяснила е начина на действие на такъв вид транспортна пътека - че тя не може да захване глезен на крак, защото разстоянието между защитната РVC лента и движещата се транспортна лента е между 1, 8 до 3, 6 мм. и в такъв луфт не може да попадне обувка или част от нея. Транспортната лента не е съоръжение с висока опасност и поради това не е под надзора на контролните органи. През сезона тя работи с постоянно зададена скорост от 0, 34-0,4 м./сек., която експертите са измерили. Процесната пътека има среден наклон от 3,5 градуса, което отговаря на 5% среден наклон. Не се допуска страничен наклон при такива съоръжения. В кабините, намиращи се до пътеката не се продават билети. Тази транспортна лента е различна от тези, които са в автогари и молове и имат перила. Транспортни ленти /траволатори/, които се монтират на открито нямат перила, за да не се обледяват и заснежават, което да увреди скиори или снообордисти, за използване от които е предназначена. Въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни, защото не е установен твърдения в исковата молба механизъм, при който е настъпила травмата на Д. при нейна доказателствена тежест да докаже твърденията си, като във въззивната жалба не могат да се допълват твърденията във връзка с това. Д., като въззивница е посочено, че е пострадала, защото е липсвал подаден звуков сигнал преди тръгване на лентата, но такова твърдение не е направено в исковата молба, а заявяването му за първи път пред въззивния съд е недопустимо по аргумент от чл. 214, ал.1 ГПК. С молба от 16.07.2021г. пред окръжния съд е поискано изменение на обстоятелствената част на исковата молба, като е изложен механизъм на инцидента, близък до изложения в показанията на св. Д.. Съдът е преценил, че това е промяна на основанието на иска, което може да се прави само в първото заседание по делото, съгл. чл. 214, ал.1 ГПК и то, ако с оглед защитата на ответника, съдът прецени това за уместно, а промяна на размера може да се направи само до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Затова е прието за съобразено с процесуалния закон това, че не е било допуснато изменение на основанието на исковете, направено след първото по делото заседание. Съдът е приел за недоказан механизма на инцидента, изхождайки от показанията на св. Д., който е очевидец, но разказва, че инцидента е станал по различен начин от описания в исковата молба. Според показанията му, майка му се качила на лентата с единия крак, когато тя била в покой и след това тя била стартирана и това довело до падането й. Ищцата обаче не твърди лентата да е била в покой, когато се е качила на нея, а твърди, че лентата се е движела и е променила скоростта си и от това тя е загубила равновесие, и е паднала. Затова е прието, че липсата на сигнал при потегляне на лентата не може да се приеме за нарушение от служителите на „Бороспорт“ АД, като е съобразено, че съгласно ръководството за работата на лентата, при тръгване и спиране на рентата се подават зелен и съответно червен сигнал. Съдът се е позовал и на заключението на експертите, че скоростта на транспортната лента не може да бъде променяна самоволно от служители на ответника, защото се задава в началото на зимния сезон и остава една и съща величина до неговия край, като настройването на скоростта се избира чрез фабрично заложено устройство като персоналът, който обслужва съоръжението, не може да смени скоростта, защото таблото е заключено. Измерената скорост на лентата е 0.34 - 0.4м./сек. Избраната е 0,4 м/сек., при заложена максимална скорост от производителя – 0,8 м./сек. Експертите правят категоричния извод, че избраната скорост не може да бъде причина за падането на пострадалата. Не кореспондира на твърденията в исковата молба и извода, че практически е невъзможно лентата да прещипе глезена на човек с оглед на начина, по който е изградена – липсва луфт, в който да попадне глезен. Освен това лентата не спира внезапно/рязко, поради което според вещите лица загубата на равновесие от страна на жалбоподателя не е промяна в скоростта на лентата и прищипване на глезена й. Въззивният съд се е позовал и на заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещото лице ортопед – травматолог, според което описаното счупване е падане от собствен ръст, а при фиксиране на ходилото и усукване на глезена се получават увреди на връзките, стабилизиращи глезена и коляното, каквито увреждания при ищцата не е имало след инцидента. Според експерта описания механизъм не съответства на получената травма при ищеца. Съдът се е позовал и на заключението на медицинската експертиза, изготвена от д-р Н., според което предхождащите заболявания и здравословни проблеми, които е имала Д., оказват влияние върху нейната способност за ориентация, координация и запазване на равновесие, на нейния вестибуларен апарат, който е във васкуларен дефицит, което нарушава баланса и стабилността на тялото. Затова е отхвърлено твърдението на ищеца, че единствено и само поведението на служители на ответника е причина за нейната увреда. Липсата на странични перила на транспортната лента също не е прието като противоправно поведение на ответника, предвид установеното от заключението на тройната СТЕ, приета от въззивния съд, че транспортна лента, която се монтира, за да се ползва при външни условия, няма предпазни перила, произведена е без такива и затова отсъствието им на място при експлоатация не може да се вмени във вина на служители на ответника. Тя е изобразена по този начин и в приложеното Ръководство за експлоатация и поддръжка. Нейното предназначение е преди всичко за транспортиране на скиори и сноубордисти заедно със ски оборудването им като няма пречка да се ползва и от други лица. Производителят е предвидил единствено монтиране странично на полиетиленови предпазни ленти, които се завинтват към лентата, но няма луфт между лентата и тези полиетиленова част, в която да попадне глезен. Поради тези фактически и правни изводи, съдът е приел, че не е доказано противоправно поведение на служители на ответника и виновно такова при или по повод изпълнение на възложената им работа. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Поставените четири въпроса се свеждат до задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните доказателства по отделно и във взаимната им връзка при разглеждане на заявените оплаквания във въззивната жалба, като изгради свои изводи от тях и разгледа спора но същество. Относно правомощията на въззивната инстанция при действието на ГПК от 2008 г. при условията на ограничен въззив е постановено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Мотивите на възивното решение не противоречат на този тълкувателен акт, а и на ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изложените мотиви на възивната инстанция, събраните по делото доказателства са обсъдени по отделно и във взаимната им връзка. Съдът не е основал изводите си на снимки на табелата в началото на транспортната лента. При недоказани твърдения в исковата молба относно механизма на инцидента и установеното от СМЕ, с в.л. ортопед, че счупването на тазобедрената става на ищцата не е резултат от усукване на крака поради захапване на глезена, което е невъзможно с оглед устройството на транспортната лента, е без значение недопускането на графологична експертиза за попълванията на ревизионната книга. Така поради това, че първите два въпроса не кореспондират на мотивите на въззивнтото решение, по тях не се допуска касационно обжалване. Не кореспондира на мотивите на обжалваният акт и третият въпрос. Видно от изложеното по-горе, заключенията на СМЕ и приетите СТЕ от двете инстанции са обсъдени заедно с писмените доказателства – ръководството за експлоатация на транспортната лента, медицинската документация. Затова и по третия въпрос не се допуска касационно обжалване. Съдът не констатира противоречие на решението на САС със съдебната практика на ВКС относно обсъждане заключенията на приетите експертизи. В мотивите на въззивното съдебно решение са обсъдени всички доводи и възражения на страните, имащи значение за изхода от спора. Въззивното решение не е постановено в противоречие с Решение № 212 от 1.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., Решение № 180 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1618/2014 г., II т. о., – преценени са и са обсъдени всички относими доказателства и въведените от страните доводи и възражения. Приетото заключения са обсъдени във връзката им с писмените доказателства, поради което въззивното решение не противоречи и на Решение № 50012 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2022 г., II г. о. Определенията по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Затова не се допуска касационно обжалване и по четвърти въпрос.. Наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. По поставените четири въпроса е налице съдебна практика, включително и цитираната и представена от касатора, която не е противоречива и е актуална. Не е налице и очевидна неправилност. Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация „Бороспорт” АД, ЕИК 122002603 следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ, фактура и банков превод размер – 4800 лв., които доказват плащане. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение