Определение № 2918 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3522/2023 г.

Производството е по чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Метал ВМ“ ЕООД със съдебен адрес [населено място], представлявано от управителя В. А., приподписана от адвокат Д. М., против определение № 226 от 10.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 134/2023 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено определение № 79 от 01.02.2023 г. по гр.д. № 125/2023 г. на Районен съд – Елин Пелин и е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение чрез налагане на запор върху банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“АД до размер на 20 000 лв. на предявения от Р. К. К. осъдителен иск против „Метал ВМ“ ЕООД на основание чл. 200, ал. 1 КТ за 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Р. К. К., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат К. М., с който се оспорват допустимостта ѝ, поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и основателността ѝ, тъй като предявеният иск е вероятно основателен, подкрепен е с убедителни писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда и наложената обезпечителна мярка е адекватна на нуждата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че пред Районен съд – Елин Пелин е предявен иск по чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие трудова злополука на 13.04.2022 г. Предявеният иск е допустим. Налице е обезпечителна нужда, а представените към исковата молба доказателства обуславят извод за вероятната основателност на иска, поради което не е определена парична гаранция. Посочената от молителя обезпечителна мярка е счетена за подходяща, като съдът е уважил искането за налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество до 20 000 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за развитието на правото, както и за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Може ли съдът по своя преценка да промени сумата, за която се иска обезпечение и да допусне обезпечение на иска, като наложи запор на банкова сметка на ответника за сума различна от поисканата с молбата за обезпечение?“.

2. „Допустимо ли е съдът да твърди и да приеме, че е налице вероятна основателност на иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ при условие, че липсват доказателства за конкретния размер на вредите?“.

3. „При иск за неимуществени вреди допустимо ли е съдът да приеме, че е налице вероятна основателност на иска и да допусне обезпечение без да определя гаранция, когато към исковата молба липсват приложени доказателства за конкретния размер на вредите?“.

4. „Може ли да се прецени вероятната основателност на иска за неимуществени вреди вследствие на болка и страдание само въз основа на писмени доказателства?“.

5. „Като приема, че искът е вероятно основателен, не би ли следвало да приема, че се подкрепя от писмените доказателства и неговия размер?“.

6. „Може ли, когато е сезиран с молба за допускане на обезпечителна мярка чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника за сумата от 40 000 лв., съдът да допусне обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника за сумата от 20 000 лв.?“.

Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, поради следните съображения:

Съобразно чл. 396, ал. 2 ГПК определението на въззивния съд, с което се допуска обезпечението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2. Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, постановява, че касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

Първият и шестият въпрос се свеждат до правомощието на съда за преценка на размера на допуснатото обезпечение и не засягат правата на жалбоподателя, който не е активно легитимиран да релевира чужди права. Чрез тези въпроси жалбоподателят релевира чужди права – на насрещната страна по делото. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая липсва. Съобразно чл. 394 ГПК съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства. В конкретния случай съдът е приел, че искът е вероятно основателен до сумата 20 000 лв. и следователно е допуснал обезпечение до този размер. Доколкото има ясна разпоредба, даваща възможност за преценка на съда, чието съдържание няма нужда от тълкуване, и се прилага безпротиворечиво в практиката, то по въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите от втори до пети касаят правилността на обжалваното определение, поради което не могат да обусловят допускането на касационно обжалване. Съгласно константната практика на ВКС допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че предявеният иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения – арг. от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото в настоящия случай въззивният съд е приел, че по делото са представени убедителни доказателства, на настоящия етап от производството пред ВКС същите не могат да бъдат разглеждани и обсъждани.

По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА съдът ще се произнесе с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход /ТР№6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.5/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение