Определение № 1331 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 689/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.11.2022г. по гр.д.№258/2022г. на АС Варна, с което частично е уважен иск по чл.432, ал.1 КЗ. Жалбоподателят – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението в частта му с която е уважен предявения иск е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателката - Н. Х. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му,с която е отхвърлен предявения иск, са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на |ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати сума на Н. Л. сумата 21 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, причинени вследствие на ПТП от 07.07.2017 год.. Установено е, а и между страните не е спорно, че на 07.07.2017 г. в [населено място] по [улица]към кръстовището с [улица]при движение на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] между същият товарен автомобил и пресичащата пешеходка Н. Л. е настъпило ПТП, при което е увредено стъпалото на левия крак, вследствие на застъпване от предната гума на МПС. Според представената Епикриза на датата, на която е настъпило произшествието пострадалата е била приета по спешност в „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД., където е установено, че в следствие от произшествието, пострадалата е получила размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на стъпалото до глезенната става. На 11.08.2017 г. е извършено щателно почистване на оперативното поле, извършено е почистване на некротичните участъци на меките тъкани в областа на лявото ѝ ходило и глезен. Изписана е на 18.08.2017 г. в добро общо състояние с препоръка за смяна на превръзки през 3 дни и сваляне на хирургичните конци на 15 ден от личен лекар. Насочена е към контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г. Не са събрани медицински документи, удостоверяващи за последващо лечение. Установено е, че към датата на ПТП е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ – застрахователна полица № BG/23/117001775024 от 22.06.2017 г. между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател и „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ – клон Варна“ ЕООД /понастоящем „ОТП ЛИЗИНГ – клон Варна“ ЕООД като застрахован, с предмет застрахователна закрила за гражданска отговорност по отношение на т. а. марка „Волво“ с ДК [рег.номер на МПС] на влекача. Във връзка с ПТП в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е заведена щета № 0411-180/0012-2017 г., по която на 16.03.2018 г. пострадалата е сключила извънсъдебно споразумение с ответното дружество, съобразно което дружеството застраховател се е задължило да изплати на пострадалата сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по заведената щета, в резултат на ПТП от 07.07.2017 г. Констатирано е, че пострадалата е подписала саморъчно по декларация за окончателно уреждане на претенция по щета № 0411-180-0012-2018 г. и е заявила, че обективираното в споразумението застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на ПТП от 07.07.2017 г., настъпило по вина на водача на т. а. „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] я удовлетворява напълно, размерът на обезщетението е съобразен с изискванията за справедливост и обективност и че с изплащането на обезщетението счита отношенията си със застрахователя за напълно уредени, като същото е и изплатено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че установеното от комплексна съдебно – медицинска експертиза ортопедично увреждане, предмет на иска, а именно- изкривяване на стъпалото на левия долен крайник, водещо до нефункционалност на същия е новонастъпило усложнение, което представлява екцес. Съдът е съобразил прието заключение по СПсЕ и Психиатрична експертиза, в което вещото лице е посочило, че няма достатъчно данни за настъпили депресивни състояния, или други психически разстройства у ищцата, вследствие на ПТП. Взето е предвид и заключението на комплексна съдебно –медицинска експертива, в която вещите лица посочват, че в вследствие на ПТП ищцата е получила следните травми: размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на стъпалото до глезенната става, като е изписана е с препоръка за превръзки през три дни и на два контролни прегледа в консултативния кабинет на болницата. Съдът е съобразил и обстоятелството, че вещите лица посочват, че към момента на прегледа левия долен крайник на пострадалата е нефункционален, поради изкривяването на стъпалото и незарастналата рана, както и че е необходимо да се направи допълнителна операция за покриване на кожния дефект и костна операция за поставяне на лявото стъпало в правилна позиция. Посочено е, че при покриване на поразената област със свободна кожа и извършване на костна операция за наместване на стъпалото във физиологичното му място, крайникът ще възстанови опорната си функция, което ще обезпечи възможността въззивницата самостоятелно да се придвижва и да се обгрижва, но ще куца, -т.е. няма да има пълни движения на глезенната става и в ставите на стъпалото, но ще може самостоятелно да ходи и да се самообслужва. Констатирано е при извършения преглед, че не се установяват анамнестични клинични данни за нарушени тазово - резервоарни функции, поради което няма установени и неврологични причини, но ищцата продължава да търпи болки и страдания поради деформация на лявото ѝ стъпало и невъзможността да се придвижва свободно и самостоятелно. Съобразено са и заявленията на вещите лица в откритото съдебно заседание, за това че ориентировъчният възстановителен период за травматичните увреждания е от 3 до 6 месеца, но при проведено правилно лечение, като понякога същият период може да трае и по–дълго, но в случая лечението, което е проведено по отношение на пострадалата е само това в болницата, понеже след изписването й няма данни за проведено лечение, а самостоятелно е провеждала лечение в своя дом. Предвид характера си на екцес, съдът е приел, че претендираното обезщетение не е обхванато от сключеното споразумение, респективно вредите от същия следва да бъдат обезщетени независимо от сключеното споразумение. Посочено е, че в подкрепа на това ново качествено състояние на увреждането е и решението на ТЕЛК от 20.02.2019год., в което след направена констатация, че стъпалото е останало с тежка деформация, довела до тежък функционален дефицит, е определена 56% намалена трудоспособност. Съдът е приел, че установените обстоятелства сочат на причинно-следствена връзка между проявилите се здравословни усложнения с претърпяната при произшествието от 07.07.2017 г. травма и е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател на основание чл.432 ал.1 КЗ за обезщетяване на нововъзникналите в правната сфера на въззивницата неимуществени вреди, породени от състоянието на екцес. Въззивният съд е приел за основателно възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД. Прието е, че след излизане от болничното заведение, ищцата не е провела необходимото лечение, което е усложнило и задълбочило негативните ефекти от получените от ПТП увреждания, удължило е периода на претърпяваните болки и страдания, предмет на иска. Във връзка с това поведение на ищцата, съдът е определил 30 % съпричиняване от поведението на ищцата, поради което като е приел, че справедливия размер на обезщетението за вредите от ексцета е 30 000 лева е присъдил такова в размер на 21 000лева. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора: кои вреди са преки и непосредствени по смисъла на чл. 51, ал.1 ЗЗД, кКога съществува причинно – следствена връзка между деяние и вреда при непозволено увреждане, прекъсва ли се причинно – следствената връзка, между противоправното поведение на деликвента и понесените неимуществени вреди, когато увреденото лице е предприело назначеното му лечение на травмите, кога може да се приеме, че е прекъсната причинно – следствената връзка между противоправното поведение на деликвента и обективно съществуващи неимуществени вреди?, кога при извънсъдебно определяне на застрахователно обезщетение се установи, че е възможно бъдещо влошаване на здравословното състояние, има ли пречка това обстоятелство при определяне размера на дължимото обезщетение,кога дадено усложнение на получено увреждане може да се приеме за предвидимо, по какъв начин съдът определя, точно по вид и характер неимуществените вреди са включени в предходен момент извънсъдебно споразумение, когато те не са били подробно описани, какви са критериите за определяне на наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат при увреденото лице при предявен иск по чл. 432, ал.1 КЗ, как се определя процента на съпричиняване на ексцес на неимуществени вреди ако създаването на условията за настъпването на новите вреди се дължи преимуществено на поведението на пострадалия, кои са критериите и конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен срещу застраховятеля иск по чл. 432, ал.1 КЗ, следва ли съдът да направи преценка на причините довели, до качествена промяна на претърпените неимуществени вреди и следва ли тази преценка да рефлектира върху определянето на справедлив размер на обезщетение и на процента на съпричиняване, когато съдът установи, че пострадалото лице не е провело необходимо лечение на получени от деликт травми и в резултат е понесло болки и страдания – предмет на иска, как следва да процедира съда – да отхвърли иска като неоснователен или да приеме наличие на съпричиняване на вредите, настъпили в условията на ексцес и в случай, че оздравителния период на травмите по деликта не е приключил в проведения към момента на сключване на извънсъдебното споразумение срок, поради непредприето лечение, следва ли това да се приеме за ексцес, за който се следва ново застрахователно събитие.Поддържа основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика по приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД, по чл.226 КЗ/отм./ и се позовава на ППВС№4/1968г. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Н. Л.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са разгледани правни въпроси от значение за спора: налице ли са вреди, преки или непосредствени по смисъла на чл. 51 ЗЗД, при извънсъдебно определяне на застрахователното обезщетение следва ли бъдещо влошаване на здравословното състояние на да бъде включено при определяне размера на дължимото обезщетение и кога такова едно усложнение за получено увреждане може да се счита предвидимо, как следва съдът да определи по вид и характер неимуществените вреди и има ли ли точно определени критерии за наличието или липсата на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на увреденото лице при предявен от него иск. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.Представя съдебна практика по приложението на чл.51 ЗЗДи чл.226 КЗ/отм./. Настоящият състав намира, че по касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД не следва да се допуска касационно обжалване. Поставените от този жалбоподател вмъпроси обобщени са относими към преценката на съда за това кога е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, каго е налице ексцес, как следва да се определи обезщетеие за неимуществени вреди от влошено здравословно състояние при наличие на споразумение между пострадалия и застрахователя и кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение при иско по чл.432, ал.1 КЗ.В задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 30.01.2017г. от ОСГТК на ВКС, е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената задължителна практика на ВКС, доколкото ищцата претендира репарирането на неимуществени вреди настъпили след сключването на извънсъдебното споразумение. В казуалната на практика ВКС обективирана в решение по гр.д. № 196/2012 г. на IV – г.о. е разяснено понятието „ексцес“, като се приема, че ако здравословното състояние на пострадалия се влоши в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини, в този смисъл са и задължителните разяснения обективирани в т. 10 Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че нужно е още при присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние да не е било предвидено и съобразено от съда, съответно влошаването да е дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за имуществени вреди. В решение по гр.д. № 1724/2009 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК отново е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Посочва се че обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В установената практика се споделя разбирането, че при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и страданията върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние. В случая не е налице отклонение от посочената константна практика на гражданската и търговска колегии, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса за това кк се определя процента на съпричиняване на ексцес на неимуществени вреди ако създаването на условията за настъпването на новите вреди се дължи преимуществено на поведението на пострадалия. В практиката на ВКС обективирана и в решение по търг.д. № 888/2020 г. на II – т.о. е застъпено становище, че определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въз основа на извършена от решаващия съд комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като това намаляване трябва да отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на общата вреда. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото въззивният съд е направил съвкупен анализ на доказателствения материал и е преценил степенна на сипричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалата. Така установената практика не е неправилна и не следва да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По касационната жалба на Н. Л. съща не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросите са относими към преценката на съда за приложението на чл.51 ЗЗД и критериите при определяне обезщетение за вдреди настъпили от ексцес. Решението на въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС, според която при ексцес - обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само за болките и страданията от влошаването (т. 10 ППВС 4/75г.). Приема се, че нови болки и страдания има само, когато новото състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение (решение 196/11 г. на ІV ГО). В случая въззивният съд е приел за установено, че има влошаване на здравословното състояние. В практиката на ВКС /включително и в ТД№1/2021г. на ОСГТК на ВКС/ се приема, че в случаите при които пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, ще се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ще бъде намален размера на дължимото се обезщетение, но в случая преценявайки даказателства по делото в съвкупност и излагайки собствени мотиви въззивният съд е достигнал до извод, че в случая пострадалата - ищца е допринесла до съпричиняване на вредоносния резултат. По поставените в изложението въпроси относими към начина на определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се посочи, че в съдебната практика е утвърдено становището, според което определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди се извършва в резултат на съдебно установеното увреждане на ищеца, като се съотнасят както онези фактически обстоятелства, които допринасят за увеличаване размера на вредите, така и тези, които обуславят намаляването им или свидетелстват за по-висок или по-нисък интензитет на негативни емоционални преживявания у конкретната личност на ищеца. Според практиката, приложението на принципа за справедливост следва да се основава не само и единствено на позоваването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, но включва именно задължението на съда да определи размера на обезщетението, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, в който смисъл е и решение № 113 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2017 г. При разрешаването на поставените в изложението на жалбоподателката въпроси, въззивният съд не се е отклонил от тези постановки на практиката. С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК и изхода на спора на страните не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът