Определение № 60309 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от П. С. И. против възивното решение на Врачанския окръжен съд № 260009 от 11.01.2021г. по гр.д.№ 459/2020г., с което е потвърдено решението на Районния съд [населено място] № 20 от 25.03.2020г. по гр.д.№ 17/2019г. за отхвърляне на предявения от П. И. С. срещу Р. Й. Л., С. М. Ч., Н. С. Ч. и Р. С. К. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 418 кв.м., представляващ УПИ ..... с кад № ..... и УПИ ХІ с кад.№ ..... кв. ..... по плана на [населено място], общ.М.. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила - неизследване в последователност на фактите от значение за делото. Сочи се и неправилно тълкуване от въззивния съд на разпоредбата на чл.22 от Закона за благоустройството на населените места от 1941г. /отм./. Ответниците Р. Й. Л., С. М. Ч., Н. С. Ч. и Р. С. К. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 284 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение в обжалваната част Врачанският окръжен съд е приел, че спорната част от 418 кв.м. е включена в регулационния план на [населено място] от 1928 г. Съгласно действалите преди и към момента на одобрение на регулационния план на селото от 1928 г. благоустройствени закони както и съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./, дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите имоти. Същите се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на собственика. В конкретния случай придаването на процесната реална част към съседния имот е станало с регулационния план от 1928 г. Към този момент дворищната регулация е имала вещно действие и то се е реализирало веднага след влизане в сила на плана по силата на чл. 47 ЗБНМ /отм./. В този смисъл съдът се е позовал и на практика на ВКС – решение № 981/03.07.01 г. на ВКС по гр. дело № 2228/2000 г. на ІV г. о. При посочената законодателна уредба според въззивния съд не може да се претенедира собствеността на придаваемите по регулация части от УПИ по одобрения през 1928 г. регулационен план на [населено място] по причина, че тези части не са заплатени. Влезлият в сила регулационен план на [населено място] от 1928 г. е станал кадастрална основа за изготвяне на действащия към момента рег. план от 1974 г. на същото село, доколкото по делото не се твърди и няма доказателства след 1974 г. да е изготвян друг регулационен план на селото. При тези мотиви на въззивния съд не е налице основанието на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради липса на противоречие между изводите на въззивния съд за правното действие на благоустройствените закони към 1928г. по отношение на придаваемите части към други парцели с практиката на ВС и ВКС. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВС и ВКС - решение № 1288 по гр.д.№ 2920/1960г.ІІІ г.о., решение № 627 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 1961/2008 г., IV г. о.. решение № 866 от 9.12.2009 г. по гр. д. № 3572/2008 г., I г. о. и др. Решение № 330 по гр.д.№ 4033/2008г. в тълкувателната му част не засяга този въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решение № 102 от 30.05.2016г. по гр.д.№ 5728/2015г. на ВКС, І г.о. и решение № 83 от 29.10.219г. по гр.д. 2238/2018г. на ВКС, ІІ г.о., защото в представените решения няма произнасяне по идентичен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Първото решение съдържа произнасяне по въпроса за възможността реално обособена част от урегулиран поземлен имот да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ когато са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Прието е, че предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. В решение № 83 от 29.10.219г. по гр.д. 2238/2018г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледан въпросът дали при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот. По настоящото дело въззивният съд не се е произнасял по въпроса за възможността да се придобие по давност процесния имот и не е тълкувал приложимите по този въпрос разпоредби на ЗУТ. В отговорите на исковата молба ответниците са се позовали на придобивна давност, но това правоизключващо възражение не е било разгледано от въззивния съд, защото той е отрекъл правата на ищеца като се е позовал на отчуждителното действие на първия регулационен план от 1928г. и е приел, че това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения ревандикационен иск и не се налага да се произнася по възражението за давност на ответниците. Правните въпроси в изложението и позоваване на съдебна практика по тълкуване на разпоредбите на З. също не са от значение за делото и не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото не са разгледани от въззивния съд. По тези съображения не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК. основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 е налице общото условие на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване нито по т.1 нито по т.3 по поставените правни въпроси. Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 предл.трето ГПК. При постановяване на обжалвания съдебен акт не е допуснато видимо тежко нарушение на закона, установимо само от прочита на решението, не са допуснати нарушения на основополагащи правила на процесуалния закон, нито е налице явна необоснованост на решението. Както вече се посочи по решаващия за изхода на делото правен въпрос за правното действие на дворищната регулация по ЗБНМ от 1905г./отм./, константната практика на ВКС е съобразена. По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 600 лв., поискани с отговора на касационната жалба и доказани с договора за правна защита и съдействие от 13.03.2021г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение