Определение № 934 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4045/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Г., чрез назначения по предоставена правна помощ служебен защитник адвокат П. Г. против решение № 753 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д. № 740 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 57 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 513/2021 г. на Районен съд - Поморие отхвърляне на предявения от В. С. Г. против Община Поморие положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение, започнало от 30.05.2016 г. на земеделска земя-лозе с площ от 0.802 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор ***. Община Поморие е подала чрез пълномощника си адвокат Л. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1) въззивният съд, приемайки че първоинстанционният съд е бил сезиран с алтернативен иск по чл. 11 ЗСПЗЗ, който обаче не е бил разгледан от първата инстанция, както и че първата инстанция в определението си по чл. 146 ГПК не е докладвала, че е сезирана с такъв иск и не е дала указания за внасяне на яснота в обстоятелствената част и петитума на този иска, нито е конституирала ответниците по този иск, следва ли да върне делото на първата инстанция за извършване на пропуснатите процесуални действия или въззивната инстанция следва да даде съответните указания и да разгледа делото по същество; 2) следва ли делото да завърши с акт на съда, който да приема, че все едно съдът не е сезиран с алтернативния иск; 3) какви следва да са действията ако въззивната инстанция служебно констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с алтернативен иск по чл. 11 ЗСПЗЗ, който обаче не е бил разгледан от първата инстанция, както и че първата инстанция в определението си по чл. 146 ГПК не е докладвала, че е сезирана с такъв иск и не е дала указания за внасяне на яснота в обстоятелствената част и петитума на този иск, нито е конституирала ответниците по този иск. Поставените въпроси и доводите в касационната жалба са свързани с констатацията в мотивите към атакуваното решение, че с исковата молба е бил предявен алтернативно и иск с „правно основание чл. 11 ЗСПЗЗ“, който не е бил разгледан от Поморийския районен съд. Във въззивната жалба няма оплакване в тази насока, поради което липсва процесуално основание въззивният съд да приеме, че има отправено искане за допълване на постановеното от районния съд решение, още повече, че изначално съдът в определението си по чл.146 ГПК не е докладвал, че е сезиран с такъв иск, не е дал и указания на ищцата за внасяне на яснота в обстоятелствената част и петитума на този иск, нито е конституирал ответниците по този иск. При това положение въззивната инстанция няма процесуално основание да се произнася по допустимостта и основателността на неразгледания от районния съд иск „с правно основание чл. 11 ЗСПЗЗ“. Въпросите са относими към посочените констатации на въззивния съд, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът им следва пряко от нормата на чл. 250 ГПК, според която непълнота на съдебно решение може да бъде отстранена само по искане на страната, подадено в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Следва да се отбележи и че дори ищцата да бе подала в срок искане за допълване на първоинстанционното решение, спор по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не би могъл да бъде разгледан по същество, тъй като след изтичане на тримесечния срок по § 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13 от 2007 г.) е недопустимо предявяването му. С оглед изхода на настоящото производство В. С. Г. следва да възстанови на Община Поморие направените по повод касационната жалба разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. Г.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение