Определение № 9 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2138/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението си от 7.05.2020 год. по гр. д. № 1744/2019 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение от ВКС с решение № 155 от 8.11.19 год. по гр. д. № 295/2019 год., І г. о., отново е отменил решението № 509 от 26.03.2018 год. по гр. д. № 5775/2017 год. на първоинстанционния Бургаски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от А. Н. Т. против В. Ж. П., Ж. Д. П., действащ със съгласието на своята майка В. Ж., и Н. Д. П. обективно съединени искове за обявяване за нищожни на основание чл. 42, б. „в” ЗН на саморъчно завещание от 20.01.2004 год., оставено от Н. М. П. в полза на Д. Н. П., и на саморъчно завещание от 20.01.2004 год., оставено от Г. И. П. в полза на Д. Н. П. поради нарушаване на безвъзмездния характер на завещанията и за отмяна на нотариалния акт № 196/2016 год., с който Д. Н. П. е признат за собственик по завещание на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 75.41 кв. м., с идентификатор *****, ведно с прилежащите му избено помещение № 16 и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и предявеният от А. Н. Т. против В. Ж. П., Ж. Д. П., действащ със съгласието на своята майка В. Ж., и Н. Д. П. иск за делба на този апартамент. Въззивното решение се обжалва в срок от ищцата А. Н. Т., чрез пълномощника й адв. Им. Ц., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени изцяло. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е формулиран следния правен въпрос: „Противоречи ли на закона завещателно разпореждане, с което се вменява задължение за бъдещи грижи и издръжка по отношение на трето лице, респективно нищожно ли е завещателното разпореждане на основание чл. 42, б. „в” ЗН.“ Касаторката поддържа, че по този въпрос е налице съдебна практика, с която същият е разрешен в противоречив смисъл на приетото в обжалваното решение, като се позовава на представените решения - № 745 от 13.01.2011 год. по гр. д. № 79/2010 год. на ВКС, ІІІ г. о., № 156 от 15.03.95 год. на ВС, по гр. д. № 916/94 год., І г. о. и № 841 от 27.06.2007 год. по гр. д. № 1120/2006 год. ВКС, ІV г. о. Касаторката поддържа наличието и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Когато в завещание липсва изрична воля за разпределение на наследствено имущество, може ли съдът въз основа на други пояснения, съдържащи се в него и при преценка на събрани по делото доказателства, да приеме наличие на такова волеизявление.“ Позовава се на липса на съдебна практика по този процесуалноправен въпрос. Ответникът Н. Д. П., чрез адв. М. Б., счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - поставените въпроси касаят правилността на обжалваното решение, същите не са обуславящи изводите в него, не е налице и противоречие с представената съдебна практика. Поддържа съображения и за неоснователност на касационната жалба, като претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък. Същите съображения за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационнана жалба се поддържат и в писмения отговор на ответниците В. Ж. П., Ж. Д. П., действащ със съгласието на своята майка В. Ж., двамата чрез пълномощника им адв. П. С.. Претендират също направените по делото разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, намира следното: За да отхвърли исковете по чл. 42, б. „в” ЗН, след отмяната на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че безвъзмездният характер на завещателните разпореждания на наследодателите на страните не е опорочен от изразеното в съдържанието на завещанията очакване за бъдещи грижи и употребения израз „да бъде гледана/гледан от сина ми”. Дори и да се приеме, че последният представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното лице, това не е единственият мотив за съставянето на завещанието, за да се приеме недействителността му съгласно чл. 42, б. „в” ЗН. Тълкувайки волята на завещателите с оглед пълния текст на завещанието и всички обстоятелства, имащи отношение към нея, съдът приел, че същите са съставени с оглед справедливото разпределение на притежаваните от завещателите имущества между двете им деца за след смъртта им, като съдът се е позовал на израза в съдържанието на двете завещания – „на дъщеря ми ние сме помогнали парично да си закупи имот, след моята смърт не искам да претендира за имота, който оставям на Д.”. При така изразените мотиви не е налице хипотезата на чл. 42, б. „в” ЗН и завещанието не е недействително, тъй като не е изпълнено законовото изискване то да е съставено поради един единствен мотив, който да противоречи на закона. Липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя, което да е единствения мотив за съставянето на завещателния акт, нито е налице израз на облагодетелстване в полза на завещателите, а употребените изрази „за гледане” на преживелия съпруг на завещателя и в двете завещания представлява израз за разбирането им за изпълнение на моралното задължение на сина към своя родител. Въз основа на тълкуването на текста на двете завещания относно съдържащата се в него воля на завещателите, както и на гласните показания относно изразяваното желание на завещателите да разпределят имуществото си между децата, съдът заключил, че същите не са направени единствено поради очакването на завещателите за полагане на бъдещи грижи от сина им в полза на преживелия съпруг на всеки от тях, поради което и безвъзмездния им характер не е опорочен. Съдът се е позовал и на цитираната в решението му съдебна практика. С оглед неоснователността на исковете по чл. 42, б. „в“ ЗН и предявеният иск за делба на процесния имот е неоснователен поради липса на съсобственост - наследодателят на ответниците е придобил по завещанията на родителите си процесния имот. При горните съображения във въззивното решение, не е налице релевираното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения: Действително, в представеното към изложението решение № 156 по гр. д. № 916/94 год. на І г. о. на ВС е прието, че изразената в завещанието признателност за грижи за в бъдеще е равнозначно на гледане, поради което и завещателното разпореждане е направено с оглед обезпечаване бъдещето на завещателя с бъдещи грижи, които без съмнение имат материален израз, което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Прието е, че в случая не се касае за морален мотив за извършване на завещанието, в какъвто смисъл е и приетото в решението № 116 по гр. д. № 755/92 год. на І г. о. на ВС – недопустимо е завещанието да съдържа в себе си, че то се прави с оглед на бъдеща имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето му от страна на лицето, посочено като дестинатор –легатар в него. Това обуславя нищожността на завещанието. В такъв смисъл са и останалите представени решения на ВКС, които според настоящият състав са неотносими в случая. Поставеният от касаторката въпрос относно действителността на едно завещание в зависимост от вменяване на задължение за бъдещи грижи и издръжка по отношение на трето лице не е относим в случая, тъй като съдът не е установил такъв факт. Съдът не се е произнесъл относно действителността на завещанието при наличието на такъв мотив в него, и то същият да е единственият за съставяне на завещанието, за да се приеме, че въпросът е обуславящ за решаващите изводи. Напротив, въззивният съд е приел обратното – употребеният израз и в двете завещания за гледане на преживелия съпруг не е израз на желание за облагодетелстване чрез полагане на бъдещи грижи, и само поради този мотив да са съставени завещанията в полза на сина, поради което и не е опорочен безвъзмездния им характер. Приел е, че основният мотив на завещателните разпореждания е справедливото разпределение на имуществата на завещателите след смъртта им между двете им деца, намерил изрично израз в съдържанието им чрез изявленията относно дъщерята. Този мотив не противоречи на закона, на обществения ред и на добрите нрави, поради което и не обосновава нищожност на завещанията по чл. 42, б. „в“ ЗН. Оплакването срещу този извод не представлява основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният в тази връзка въпрос касае тълкуването на съдържанието на завещанието с оглед разкриване на действителната воля на завещателя, по който въпрос въззивният съд се е позовал на цитираната в решението му съдебна практика. Произнасянето на въззивния съд кореспондира с разясненията в нея относно тълкуване на отделните разпореждания във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от цялото завещание и с оглед целта му, обичаите в практика и добросъвестността, като в определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, както е процедирал в настоящия случай съдът за разкриване на действителната воля на завещателите относно основния мотив на завещанията им - за справедливо разпределение на имуществата между двете им деца. Наличието на съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, и при липса на съображения за необходимостта от нейното изменение, изключва релевираното основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед този изход на настоящето производство касаторката следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от Н. Д. П. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения договор и за правна защита и съдействие и списък. Разноски на другите ответници не се присъждат поради липса на доказателства да са направили такива в настоящето производство. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.