Определение № 457 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 347/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на И. М. Д. срещу въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 423 от 20.10.2021 г. по гр.д.№ 431/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 1410/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на касатора против П. П. Д. за изменение режима на упражняване на родителските права по отношение на детето П. И. Д., с ЕГН [ЕГН], определен с решение № 825/ 07.10.2015 г. по гр.д.№ 1177/ 2015 г. на Великотърновски районен съд. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя като основание за допускане на касационния контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: длъжен ли е въззивният съд в производство по чл.59 ал.9 СК да обсъди всички събрани доказателства и и да извърши комплексна преценка на относимите факти, за да установи кой е най-добрият интерес на детето, както и да отговори на всички доводи във въззивната жалба; за кръга релевантни обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при искане за изменение на вече определени мерки относно упражняване на родителски права спрямо малолетно дете и явява ли се такова обстоятелство трайното фактическо установяване на детето /по негово желание/ при родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права; длъжен ли е съдът в производство по чл.59 ал.9 СК да вземе предвид и зачете чувствата на детето, желанието му при кой родител да живее и ефекта от принудата, която следва да бъде упражнена върху детето, ако то бъде върнато против волята му при другия родител; от решаващо значение ли е в такова производство обстоятелството, че бащата със свои прояви препятства контактите на детето с майката и го въвлича в конфликта му с нея или следва да се направи балансирана преценка на всички релевантни за най-добрия интерес на детето обстоятелства; длъжен ли е съдът, преди да направи извод за негативното въздействие от разделянето на рождени брат и сестра, да отчете специфичните им потребности и възможностите на двамата родители да ги задоволят. Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна П. Д. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение, без да взема изрично становище по наличието на основания за допускането му до касационен контрол. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че упражняването на родителските права спрямо двете деца на страните по делото - С. и П. – било предоставено на тяхната майка П. Д. със съдебно решение от 2015 г. След постановяване на това решение, за период от около една година /2017 - 2018 г./ децата живели при баща си И. Д., а от лятото на 2019 г. и до провеждане на устните състезания пред въззивната инстанция детето П. живяло при баща си и при негова съжителка на семейни начала в [населено място]. Ищецът искал за учебната 2020 - 2021 г. детето да бъде отписано от училището, в което учи в [населено място] и да бъде преместено в училище в [населено място], но майката не дала съгласие за това. След септември 2019 г. бащата рядко контактувал с дъщеря си, която изпитвала нежелание да се среща с него. Братът и сестрата също контактували рядко, редки били и контактите между майка и син, включително поради това, че телефонът на детето често бил отнеман от бащата като санкция за лошо поведение. И двамата родители имали осигурени подходящи условия за отглеждане на двете деца, при майката за всяко от децата имало отделна стая, обзаведена с необходимото. Детето П. било адаптирано към средата на баща си, чувствало се обгрижено, но не била загубена емоционалната му привързаност към майката и особено към сестрата, която усещал като най-близък човек. При него нямало данни за синдром на родителско отчуждение, но имало данни за родителски практики в тази насока в периода, в който живеел при баща си. Затруднени били контактите с майката, която била отстранена от активно участие във възпитанието на детето. Поради въвеждането му като активна страна в родителската война, П. развил конфликт на лоялност и вина, губел усещане за важност и ценност на майчината роля, дискредитиран бил авторитетът на майката. Родителският капацитет и на двамата родители бил добър, но отказът им да комуникират и да си сътрудничат накърнявал авторитета им пред детето, вменявала му се вина и отговорност за решения, неприсъщи за възрастта му. Текущите оценки на П. за учебната 2020/ 2021 г. били драстично понижени в сравнение с оценките му през предходната учебна година в същото училище. Самото дете, при изслушването му по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, изявявало желание да живее в дома на баща си в [населено място] и след завеждане на делото не се било срещало с майка си. При тези фактически констатации въззивният съд извел от правна страна, че преразглеждането на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на детето П. се обуславяло от наличие на промяна в обстоятелствата, както и че водещ критерий за това, кому да бъдат предоставени правата, е интересът на детето. От значение били обстоятелствата, че битовите условия и при двамата родители били подходящи за отглеждането на детето, както и че и двамата родители имали желанието за това. От значение било също, че след като детето се установило при баща си, настъпила промяна в отношенията му с майката и неговата сестра, при налична тенденция на отчуждаване на детето от майката и от сестрата /в по- малка степен/, както и тенденция към прояви на агресивно поведение от страна на детето спрямо майката. След промяната в местоживеенето на П. /отиването му при бащата/ настъпили негативни промени както в успеха му в училище, така и в поведението му спрямо майката. П. не желаел или не смеел да комуникира с майка си, тъй като се притеснявал от реакцията на баща си. Бащата също в известна степен препятствал възможността на детето да комуникира свободно с майката, макар да нямало данни да е правел това умишлено. С преместването си при бащата П. бил изведен от относително стабилната си среда при майката и бил поставен в ситуация, която го провокирала да взема неприсъщи за възрастта му решения. Проявите на агресивно и неуважително поведение спрямо майката от негова страна не срещали адекватна реакция от бащата. Интересът на детето налагал то да бъде отглеждано и възпитавано в среда, в която да се чувства в най - голяма степен спокойно, сигурно, обичано и защитено. Този интерес не бил удовлетворен след промяната на неговото местоживеене, което довело до негативни емоции и стрес, както и до влошаване на отношенията му с майката. Негативно въздействала тази промяната и на близките отношения между брат и сестра. При съвкупното обсъждане на тези обстоятелства съдът намерил, че промяната в режима на упражняване на родителските права не би била в интерес на детето П. и отхвърлил искането в тази насока. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първите три от поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславят обжалваното решение. Те обаче не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително приложената към изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Според установената практика, при вземане на решение кой да упражнява родителските права по отношение на малолетно дете от значение са възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битовите и другите материални условия на живот. Преценката на конкретните обстоятелства по чл.59 ал.4 СК относно родителския капацитет винаги се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето и тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите. Тези обстоятелства следва да бъдат анализирани в светлината единствено на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно /решение № 176/ 08.12.2020 г. по гр.д.№ 1326/ 2020 г., ІІІ г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС/. Поведението на родителите има отношение към нравствените им качества и задължително следва да бъде взето предвид, ведно с всички данни по делото от съда. Ако са налице опити децата да бъдат „взети“, като другият родител бъде поставен в ситуация, при която да няма възможност да се грижи лично за тях, налице са не само дефицити в личностно отношение, но и такива в родителско качество /решение № 98/ 24.08.2020 г. по гр.д. № 4394/ 2019 г., ІV г.о./. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца съдът е длъжен да съобразява детския интерес и макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия, съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние /решение № 218/ 03.12.2019 г. по гр.д.№ 763/ 2019 г., ІІІ г.о. и цитираните в него/. Съдът обаче не е обвързан нито от декларираното от детето желание при кой от родителите да живее, нито от фактическото му установяване при родителя, който не упражнява родителските права. С оглед останалите обстоятелства по делото, включително възрастта на детето и възможностите за манипулирането му, съдът може да прецени, че не е в интерес да промени режимът на упражняване на родителските права съобразно фактическото положение. Останалите два въпроса не обуславят обжалвания акт. Съдът не е приел в него, че препятстването от страна на бащата на контактите на детето с майката и въвличането му в конфликта между родителите, са обстоятелство от решаващо значение при вземане на решение по искане за промяна на режима на упражняване на родителските права. Напротив, той изрично е посочил, че се ръководи от интереса на детето и взема предвид всички релевантни обстоятелства, без да отдава решаващо значение на което и да е от тях, а отчитайки ги съвкупно и балансирано. Съдът също не е посочил, че преди да направи извод за негативното въздействие от разделянето на рождени брат и сестра не следва да отчете специфичните им потребности и възможностите на двамата родители да ги задоволят. Той е отчел всички установени по делото обстоятелства преди да вземе решението си, че не е в интерес на децата те да бъдат разделени, за да не бъде прекъсната добре установената емоционална връзка между тях. По отношение на това му разрешение въпросът длъжен ли е съдът да отчете специфичните потребности на брата и сестрата и възможностите на двамата родители да ги задоволят, преди да вземе решение за разделянето им, няма отношение. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и