Определение № 3124 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените касационна жалба от Л. Й. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. и насрещна касационна жалба, подадена от П. В. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 1573 от 7.12.2022г. по в.гр.д. № 1017 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 575 от 7.03.2022г. по гр.д.№ 11363/2021г. на Районен съд Варна в частта, с която е определен режима на лични отношения между детето М., роден на 7.05.2020г. с бащата и вместо това е постановил следния: До навършване на тригодишна възраст на детето, бащата има право да вижда и взема детето, всеки първи и трети съботен и неделен ден от всеки месец от 10.00чдо 19.00ч.без приспиване и без присъствие на майката или трето лице, като бащата взема и връща детето в дома на майката, всяка сряда от всяка седмица и месец през цялата година от 16.00ч.до 19.30ч., като бащата взема детето от детското заведение и го връща в дома на майката, като ако детето отсъства от детското заведение, майката е задължена да уведоми бащата за отсъствието и в този случай, бащата има право да взема детето от дома на майката в 16.00ч. и да го връща там в 19.30ч., в деня предхождащ рождения ден на детето/7.05./- 6.05.от 10.00ч.до 18.00ч., в дните, които са обявени за официални празници и почивни дни във връзка с Коледа и Нова Година – за времето от 16.00ч. до 20.00ч.на 25.12., от 10.00ч.до 18.00ч.на 26.12., на 31.12.за времето от 16.00ч.до 19.00ч., през дните, които са официални празници и почивни дни във връзка с Великден от 16.00ч.до 20.00ч.на първия почивен ден и от 10.00ч.до 18.00ч.на последния почивен ден, като бащата взема и връща детето в дома на майката, След навършване на три години до навършване на четири години на детето бащата има право да вижда и взема детето, всеки първи и трети съботен и неделен ден, от всеки месец, с преспиване, от 10.00ч. в съботния ден до 19.00ч. в неделния ден, като бащата взема и връща детето в дома на майката, всяка сряда, през цялата година, от 16.00ч.до 19.30ч., като бащата взема детето от детското заведение и го връща в дома на майката, като ако детето отсъства от детското заведение, майката е задължена да уведоми бащата за отсъствието и в този случай, бащата има право да взема детето от дома на майката в 16.00ч. и да го връща там в 19.30ч., на рождения ден на детето- 7.05., от 15.00ч. до 18.00ч., в дните, които са обявени за официални празници и почивни дни във връзка с Коледа и Нова Година – за времето от 16.00ч. на 25.12. до 18.00ч. на 26.12.,с преспиване в дома на бащата, за времето от 16.00ч.на 1.01.до 19.00ч.на 2.01., с преспиване в дома на бащата, през дните, които са официални празници и почивни дни във връзка с Великден от 10.00ч. на първия почивен ден до 20.00ч. на втория почивен ден, с преспиване в дома на бащата, четиринадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разделени на два периода от по 7дни, определени по споразумение между родителите, а ако не се постигне такова от 10.00ч.на 1.07.до 20.00ч.на 7.07. и от 10.00ч.на 15.08. до 20.00ч.на 21.08. с преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката. След навършване на четиригодишна възраст на детето, бащата има право да вижда и взема детето при себе си, всяка нечетна седмица от месеца от 9.00ч. в съботния ден до 19.00ч. в неделния ден,с преспиване,всяка година тридесет дни през лятото, разделени на две части, когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните се определят по споразумение между родителите, а ако такова не се постигне от 1.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08., от 9.00ч.на първия ден до 18.00ч.на последния ден от всеки период, на рождения ден на бащата – 10.09. от 16.00ч.до 20.00ч., на рождения ден на детето- 7.05., от 10.00ч. до 15.00ч., всяка нечетна година- дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните които са обявени за официални празници, неучебни и почивни дни– от 18.00ч. на деня, предхождащ първия неработен или неучебен ден до 16.00ч.на последния /неработен/неучебен/ ден, всяка четна година – дните които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18.00ч. на деня, предхождащ първия почивен ден до 18.00ч. на последния почивен ден. При изпълнение на режима, бащата следва да взема и връща детето в дома на майката. Решението е потвърдено в частта за издръжката, а в останалите части /относно предоставяне на упражняването на родителските права на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея/е влязло в сила. Касационната жалба и насрещната касационна жалба касаят единствено определения режим на лични отношения. Те са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Страните са родители на детето М., което понастоящем е навършило три години. /Родено е на ... г. /След раздялата им през м.06.2020г., детето е останало при майката, която полага грижите за него. При постановяване на акта си, въззивният съд е съобразил следното: Между страните липсва комуникация и отношенията им са конфликтни. Двамата притежават необходимият родителски капацитет и могат да полагат адекватни грижи. Установена е силна емоционална привързаност на детето към майката. Бащата демонстрира желание да участва в живота на детето, но майката не му предоставя тази възможност. Интересът на детето обаче налага то да контактува и с двамата си родители. Бащата е поставен в ситуация, в която се е налагало да изгражда емоционална и доверителна връзка със сина си. Това изисква преминаване през определени етапи, което е отчетено при определяне на режима на лични отношения. Първият етап е до навършване на тригодишна възраст на детето, през което се предоставя възможност- както на детето да свикне с бащата и да преодолее притесненията и тревогите си, породени от отделянето от майката, така и на бащата – да придобие опит и увереност, че ще се справи по най-добрия начин. Вторият етап- е от три до четиригодишна възраст на детето, при които следва да се съхрани и доразвие в достатъчна степен емоционалната близост между бащата и детето. Третият етап е вече свързан с поддържане на вече изградените отношения. Съдът е извел изводите си, съобразявайки изготвената комплексна психологическа експертиза и обстоятелството, че детето няма установени здравословни проблеми, изискващи полагане по-специални грижи в сравнение с обичайните, които всеки родител полага за детето си. Посочил е, че режимът следва да се определи по начин, че да не се разкъсва времето, с което ще се осигури на детето време за почивка и възстановяване, ще се съблюдава вече установения му обичаен, ежедневен режим на посещаване и вземане от детско заведение, а на бащата – възможност за срещи и контакт. В изложението си касаторката А. се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че въззивният акт противоречи на приетото в решение по гр.д.№ 3993/2018г.на ІІІ г.о., което е постановено по въпрос, касаещ критериите, на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител, който:1. да вижда детето и през седмицата, като се съобрази режима на детето, училищни занимания и необходимостта от почивка, 2.да вижда детето ежеседмично, с оглед възможността родителят, който упражнява родителските права да има възможност да организира пътуване, екскурзия, почивка с детето. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. В. П., чрез процесуалния представител адвокат Ч., с който се оспорват нейната допустимост поради липса на посоченото специално основание и основателност. Счита, че при постановяване на акта си съдът е съобразил интереса на детето, отчитайки, че с недоверието си, майката демонстрира поведение, с което желае да отчужди детето от бащата. В насрещната си касационна жалба П. В. П., чрез процесуалния представител адвокат Ч., от своя страна се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1.Кои са предпоставките за уважаване на претенция на не отглеждащия родител да полага преките и непосредствени грижи за детето през една пълна седмица в месеца?, 2. Следва ли при определяне на режим на лични отношения, съдът да отчете наличието на установени в процеса дискредитиращи и отчуждаващи практики от страна на отглеждащия родител? Следва ли при ползването на такива практики и при установен качествен родителски капацитет при не отглеждащия родител, да се определи разширен режим на лични отношения от една пълна седмица в месеца и половината от всички ваканции, официални празници и лични празници на детето?, 3. Следва ли в разширения режим на лични отношения да бъдат задължително включени всички ваканции, официални празници и лични празници на детето?, 4. Какво визира текста на чл.59, ал.3 СК „друго време“? Включват ли в него – личните празници на бащата /рожден ден, имен ден/, личните празници на разширения семеен кръг /напр.братовчеди и близки на неотглеждащият родител/. Твърди противоречие на въззивния акт с решение по гр.д.№ 1241/2021г. и ППВС № 1/1974г. Изразява становището се, че правилата, моралът и обичаите в съвременния начин на живот са различни от тези през 1974г., когато е прието ППВС №1/74г. и съдът следва да отчита тези обстоятелства. Преценявайки материалите по делото, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото не се установява наличие на посоченото от касаторите основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в нито един от посочените от тях аспекти. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика досежно определяне на режима на лични отношения, основните аспекти от която са, че същият се определя въз основа на конкретно установените за всеки случай обстоятелства, така че да се създаде възможност за осъществяване на пълноценни отношения между детето и неговия родител, включително и като се стимулира комуникацията между двамата родители. Режимът на лични отношения се определя от съда, който не е обвързан от изразените от страните желания. Съдът служебно следи за интереса на детето и именно този интерес е водещият критерии. Когато по делото не са установени обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, се презумира че съдът следва да осигури на детето възможност да общува и с двамата си родители. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Конкретната продължителност на режима и начинът на разпределение на времето, през което да се осъществяват личните отношения се определят от съда, въз основа на установените от него релевантни факти и обстоятелства. Формулировката му трябва да е ясна и точна, за да се избегнат евентуални проблеми при осъществяването му. Във връзка с поставените от страните въпроси, следва да се посочи, че обстоятелствата, на които те акцентират /установеният режим на детето, неговите занимания в съответното детско заведение, необходимостта от почивка, възможността на родителят, който упражнява родителските права да организира пътуване с детето, както и наличието на установени в процеса дискредитиращи или отчуждаващи практики от страна на отглеждащия родител/, са сред релевантните обстоятелства, които се съобразяват от съда. Всеки случай обаче е различен, поради което настоящият съдебен състав не възприема тезата на касатора за противоречие на въззивния акт с постановеното решение гр.д.№ 3993/2018г. на ІІІ г.о.,в което са съобразени относимите за онзи случай обстоятелства, които не съвпадат с настоящите. Не е налице противоречие и с решение по гр.д.№ 1241/2021г.на ІV г.о.,доколкото то е постановено по въпрос, свързан с определяне на конкретни мерки за преодоляване на установено родителско отчуждение на детето, а в случая подобно установяване със заключение на експерт, няма /вж.т.2 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, изискващ решението, на което страната се позовава да е постановено по идентичен въпрос на поставения/. В мотивите на съда не се съдържа и констатация за дискредитиращи и отчуждаващи практики от страна на отглеждащия родител. По въпросите, поставени в насрещната касационна жалба следва да се посочи и следното: Не е възможно конкретно посочване на предпоставка, при настъпването на която съдът ще уважава претенция на не отглеждащия родител да полага преките и непосредствени грижи за детето през една пълна седмица в месеца. Както беше посочено по-горе преценката е на съда и е на база, установени обстоятелства по делото, сред които са: физическите, психически и емоционални потребности на детето, възраст, пол, характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения и т.н. Нормата на чл.59, ал.3 СК е ясна: „ Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време“, като изразът „по друго време“, включва всичко което е извън посоченото преди него, т.е. извън „училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето“. Формулировката е широка, с оглед свободата на съда за преценка. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд