Определение № 758 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2015 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. чрез адв. Мл. Е. срещу решение № 264 от 14.11.2014г по гр.дело № 477/2014г. на Шуменски окръжен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №449 от 09.06.2014г на Шуменски РС относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца Д. и С., двамата родени на 16.11.2007г ,на майката И. Д. по нейния иск на основание чл. 127 ал.2 СК ,със законните последици. По отношение на третото от децата – малолетният Т. Д. Д., [дата на раждане] ,първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата по неговия иск ,със законните последици, в която част майката И. Д. не е обжалвала решението и същото е влязло в сила. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани въпросите: противоправно ли е и представлява ли неизпълнение на родителки задължения недаването на издръжка, има ли същото значение при определяне предоставянето на родителските права; правно значим ли е критерият разполагане с доходи ,от значение ли са материално- битовите условия; при наличие на данни за родителска отчужденост, длъжен ли е съдът да изслуша вещо лице - психолог; длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всеки един от критериите ,визирани в ППВС №1/2004г; достатъчна пречка за разделянето на децата ли са критериите еднакъв пол ,малка разлика в годините ,продължително живеене заедно,привързаност помежду им ;длъжен ли е съдът да вземе предвид осъждане на собственик на жилище за насилие над негов внук при определяне на местожителство на другите деца, също негови внуци; длъжен ли е съдът да изслуша дете и зачете мнението му по въпроса за местожителството на братята му, разделянето на братя в най-добър интерес на това дете ли е; отговаря ли на критериите на ППВС № 1 / 1974г и следва ли да се предоставят родителски права на родител, който не желае едно от децата .Като процесуалноправен въпрос се изтъква недопустимото приобщаване на писмено доказателство без знанието на една от страните.Съдът е разпоредил да бъде изискано становище от КСУДС –Шумен и справка за осъществените в този комплекс срещи между децата Д. и С. и майка им. Така въззивният съд е допуснал събиране на доказателства в нарушение на закона,като не е уведомил другата страна. Основанията за допускане до касация се сочат с довод за противоречие на обжалваното решение с ППВС №1/1974г, както и практиката на ВКС, изразена в решение № 406/2011г по гр.д №1125/2010г ІVг.о, реш. №209 от 2010г по гр.д № 4468/2008г ІV г.о 1 реш. 936/2009г по гр.д № 3717/2008 ІІІ г.о ,реш. № 350/2012г по гр.д № 477/2012г ІV г.о и реш. № 58/2014г по гр.д № 6073/2013г І. г.о ,според която трайното неполагане на грижи и липсата на финансов и материален принос в отглеждането на децата представлява противоправно неизпълнение на родителски дълг, при наличие на данни за родителска отчужденост съдът е длъжен да изслуша вещо лице – психолог и след като трите деца от раждането си са живели заедно ,в техен интерес е да не бъдат разделяни. Поддържа се, че въззивният съд е дал обратното разрешение по тези въпроси. По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е изложена обосновка. Ответницата по жалбата е заявила отговор, с която оспорва основанията за допускане до обжалване .въпросите са неточно формулирани, хаотично поставени и несвързани с правните аргументи на съда по същество на спора ,а част от приложените решения на ВКС не кореспондират с предмета на делото .Въпросите не са обуславящи за крайните изводи на съда. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване по въпросите ,засягащи прилагането на указаните в ППВС №1/1974г критерии при спор относно предоставяне на родителските права на единия родител, е аргументирана с изтъкване на едностранно преценявани от касатора предпоставки, обстоятелства, интереси и рискове в обосновка на тезата му, че е по-пригоден като родител, но се игнорират други, установени и решаващо съобразени по делото обстоятелства от значение за преценката на съда. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, водещи са критериите, свързан с притежаваните родителски качества и проявата им. С оглед интереса на двете деца, съобразявайки предмета на въззивно обжалване, Шуменски окръжен съд е съобразил именно задължението си да прецени всички обстоятелства, а не само някои от тях и не едностранчиво в насоката, изразена чрез формулираните въпроси, като на първо място този съд е основал изводите си на указаните в ППВС №1/1974г критерии, свързан с родителския капацитет ,възпитателските и моралните качества. Не може да бъде възприет изразеният чрез въпрос довод родителските права да се предоставят на този родител, който е по-добре обезпечен материално, това противоречи на цитираното от касатора ППВС №1/1974г. Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира със собствени фактически преценки и твърдения, че майката не е участвала в отглеждането на децата и издръжката предвид обстоятелства, които другият родител сам противоправно е създал .Въззвният съд е приел за установено, че майката е била малтретирана и принудена да напусне семейното жилище, което е съвпаднало с образуваното срещу касатора досъдебно наказателно производство за две тежки умишлени престъпления срещу личността. Не е извън критериите по р. ІІ на ППВС №1/1974г моралния облик на всеки от родителите. Дължимо и съгласно трайно установената практика на ВКС е отчетено упоритото, последователно и въпреки намесата на компетентните социални служби - трайно следваното поведение на бащата да създава пречки за нормални отношения между децата и майката, да ги настройва срещу нея, включително като изисква от тях активно да проявяват негативно отношения към другия родител, каквото отношение вече в решаваща степен е формирано при детето Т.. При тези обстоятелства неотносимо се изтъква и поддържа, че преценката на майката да не обжалва първоинстанционното решение в частта за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на най-голямото дете, изразило желание да живее при баща си при оформено негативно отношение към майката и констатиран синдром на отчужденост под влияние на последния, трябва да обуслови разрешение и на въпроса за родителските грижи по отношение на по- малките деца ,за да не бъдат те разделяни от брат си съгласно указанията в ППВС №1/1974г. Поради ограничения предмет на обжалване, в решението на Щуменски ОС не е изразена преценката дали в интерес на детето Т. е възпитанието му да продължава по установения начин. Въззивният съд е съобразил да изтъкне единствено, че въпросът за предоставяне упражняването на родителски права не е непререшим,като майката ще разчита на режима на лични контакти, за да върне доверието на детето в себе си. Решаващата преценка на съда кое е в най- добър интерес на децата не може да е в стълкновение с никое друго указание,включително децата да не се разделят без основателна причина за това. Принципът е изведен и при постановяването на решения № 936/2009г по гр.д № 3717/2008 ІІІ г.о, реш. № 350/2012г по гр.д № 477/2012г ІV г.о и реш. № 58/2014г по гр.д № 6073/2013г ІV г.о на ВКС,цитирани от защитата. При тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос следвало ли е да се назначава и вещо лице психолог не е обуславящ за крайните изводи на съда по обжалваното решение, както и въпросът относно зачитане на мнението на навършилия десет години Т., за това къде да живеят братята му. Несъстоятелно под формата на въпрос, привързани към основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се изтъкват рискове ,каквито решаващият съд обосновано е преценил, че не съществуват. Съответстват на установената практика при засилено служебно начало в процеса (т.1, т.3 от ТР №1/2013г по т.д 1/2013 ОСГТК ) предприетите от съда действия по служебно събиране на доказателства и в тази връзка въззивният съд не е дал повод за поставянето на формулирания процесуалноправен въпрос. В съответствие с указаниията в задължителната практика и съобразяване с критериите по ППВС №1/1974г е обусловилият изхода на делото извод на въззивния съд, че майката е по- пригодният да упражнява родителските права родител - както с оглед ниската възраст на децата ,нейната готовност и възможност ,включително по допълнителния критерии помощ от трети лица ,така и предвид положително преценените нейни възпитателски качества ,съответно негативно преценените такива на бащата, въпреки че същият полага грижи за децата и материалната им обезпеченост според разбиранията си - чрез игнориране на другия родител. Водещо по критериите на т.ІІ от ППВС №1 /1974г е значението на личните възпитателски качества на родителите. По настоящето дело е отчетено и изтъкнато укоримото поведение на бащата ,който макар по отношение на децата да се проявява като активен и грижовен родител, активно и тенденциозно възпрепятства контактите с майката намесва ги в конфликтните им отношения и настройва ги срещу нея. Липсва и обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси, като не се прави разлика между обстоятелство и извод, който съдът прави по критериите за предоставяне упражняването на спорните права, при обсъждане на релевантните обстоятелства по отделно и в съвкупност, в интерес на децата По претенцията на ответницата по жалбата за разноски - не са приложени документите, установяващи извършването им. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.