Определение № 673 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. П. срещу определение № 2831/05.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2756/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Х. П. срещу определение № 9596/20.06.2024 г. по гр.д. № 4507/2023 г. на Софийския градски съд, г.о., 6 с-в., с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на предявения от М. Х. П. срещу Държавата установителен иск за собственост на апартамент. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като процесният имот е бил предмет на развито производство по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.), в което производство ищцата е следвало да релевира доводите си за собственост. Въззивният съд е приел, че определението е правилно. Не е спорно по делото, че процесният недвижим имот е бил отнет в полза на Държавата въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 10078/2011 г. на СГС, по предявен иск срещу Н. Ж. Кабранов в производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.), както и не се спори, че жалбоподателката не е била конституирана и не е участвала в производството по него. В чл.29 от ЗОПДИППД (отм.) е посочено изрично, че третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, предмет на отнемане по съдебен ред въз основа на мотивирано искане на Комисията по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. Съгласно чл.28, ал.2 за образуване на делото съдът обнародва в ДВ обявление, съдържащо опис на имуществото и указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху него. С оглед спецификата на производството по отнемане на имущество, придобито в резултат от престъпна дейност, въззивният съд е намерил, че цитираните разпоредби уреждат възможност за третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имуществото, предмет на искането по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), да заявят претенциите си в рамките на това производство, с оглед едновременното и безпротиворечиво разрешаване на въпроса за собствеността на подлежащото на отнемане имущество и принадлежността му към патримониума на ответника по иска, като се цели постигане на процесуална икономия и създаване на стабилност в гражданско правния оборот. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че регламентираното в посочените правни норми право на третите лица, каквато несъмнено се явява жалбоподателката, да предявят самостоятелни претенции върху подлежащото на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) имущество, може да бъде осъществено само в рамките на исковото производство по този закон, но не и в друго, самостоятелно, като в случай, че третите лица не са се възползвали от правото си да встъпят в процеса по чл.29 от ЗОПДИППД (отм.), губят възможността да търсят защита на имуществените си права срещу страните по делото в друго производство, особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане в полза на Държавата на спорното имущество, което на основание чл.297 от ГПК е задължително. При тези мотиви въззивният съд е приел, че постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден. Касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне по изведения от частната жалбоподателка процесуалноправен въпрос: Пропускът от страна на заинтересованото лице да встъпи в производство по реда на чл.29 от ЗОПДИППД (отм.) препятства ли предявяването на правата в друго самостоятелно производство. Въпросът е обуславящ, защото както беше посочено, въззивният съд го е разгледал и е основал на отговора му извода си за недопустимост на предявения иск. Поради липсата на данни за разрешаването му от ВКС в решения, постановени в производства по чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е прието разрешение в решение № 652/04.11.2024 г. по гр.д. № 80/2024 г. на І г.о. на ВКС при проверка на допустимостта на иска. Прието е, че пропускът на третото лице да встъпи главно в процеса по реда на 29 от ЗОПДИППД (отм.) няма правопогасяващо правото му на иск действие, тъй като това е една възможност за правоимащия, която той не е длъжен да използва. На общо основание е допустима защита на накърненото му право срещу страните по делото, която може да се осъществи чрез предявяването на самостоятелни искове в последващ процес. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение, както и доводите на частния жалбоподател (на нейния процесуален представител), че пропускът от страна на трето заинтересовано лице, претендиращо самостоятелни права върху имущество, включено в предмета на производството за отнемане на имущество, да встъпи в специалното производство по реда на чл.29 от ЗОПДИППД (отм.) не препятства възможността за предявяване на правата му в друго самостоятелно исково производство при наличието на правен интерес, който е налице при оспорване на правото на собственост на третото лице от държавата (или от неин правоприемник). Правилото на чл.29 от ЗОПДИППД (отм.) урежда процесуална възможност споровете за собственост да се разрушат в едно производство. Тя е предвидена като проява на процесуална икономия, но в разпоредбата не се съдържа пречка за третото лице по отношение на производствата по ЗОПДИППД (отм.) да предявят установителен или ревандикационен иск от трето лице за защита на правото им на собственост срещу всяко лице след приключване на производството по ЗОПДИППД (отм.), включително и в случаите, когато с влязло в сила решение е уважен иск за отнемане на вещта. С изтичането на уредения в правилото на чл.29 от ЗОПДИППД (отм.) срок се преклудира единствено възможността третите лица да предявяват иск за защита на правото им на собственост във висящото производството по ЗОПДИППД (отм.) след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Но не и извън това производство, тъй като третото лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението по делото, по което не е било страна, с което се отнема право на собственост. Този извод следва от извода, че решението по иска по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) не обвързва третите лица, които не са встъпили в делото, предявявайки искове за собственост и от извода, че подобно ограничение не е предвидено в диспозицията на разпоредбата и в закона. Правото на собственост се губи, когато друг го придобие. Ако ответникът по иска по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) не е собственик на имота, при уважаването на иска държавата няма да придобие собствеността. Да се приеме обратното разрешение би означавало да се приеме, че правилото предвижда погасяване правото на иск за защита на правото на собственост, което може да има за последица отнемане на правото на собственост от действителния собственик, който е пропуснал възможността да предяви иск в защита на правото си по реда, установен в разпоредбата на чл.28 от ЗОПДИППД (отм.). Такъв извод е неприемлив за настоящия съдебен състав. По основателността на частната жалба: При дадения отговор на правния въпрос и при твърдения в исковата молба, че ищцата е собственик на процесния имот, че е придобила собствеността върху процесния имот преди завеждането на делото по иска по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) и ч не го е прехвърлила на друго лице (че прехвърлянето на правото на собственост върху имота на ответника по иска по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) чрез договор за покупко-продажба е привидно, извършено е с нищожен договор, който не е проявил правни последици), че владее имота непрекъснато от момента на придобиването му до предявяване на исковата молба и че държавата оспорва правото на собственост на ищцата (чрез предприето от НАП принудително изпълнение), следва да се приеме извод, че предявеният иск е допустим. Следователно изводът на въззивния и първоинстанционния съд за обратното (че предявеният иск е недопустим) е неправилен, както и обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, а частната жалба е основателна. Въззивното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното съдът