Определение № 4578 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 916/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Бр. С. и на И. Д. Б., предявена чрез процесуален представител адв. З. С. против решение № 1286/16.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 361/2023г. по описа на Апелативен съд – София в различни части. С обжалваното въззивно решение след ревизия на първоинстанционно решение № 3516 от 30.11.2022г. постановено по гр.д. № 2379/2021г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в причинно-следствена връзка от неоснователно повдигнато й обвинение по пр.пр. № 1279/2014г. по описа на ОП – Видин, ДП № 51/2014г. по описа на НСлС за престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК в извършването на които ищцата е оправдана с присъда от 19.06.2018г., влязла в сила на 10.05.2022г. по н.о.х.д. № 275/2016г. по описа на ОС – Видин, ведно със законната лихва върху сумата считано от 10.05.2022г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е частично уважен, а И. Д. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, въззивното решение не е предмет на касационните жалби и е влязло в сила. И в двете жалби се излагат доводи за неправилност на съответните части от обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение, респ. искът да се уважи в пълен предявен размер. Писмен отговор на касационната жалба Прокуратурата на Република България е депозиран от И. Б., в който страната изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а в изложението на И. Б. е отправено искане за допускане на касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: наказателното преследване е проведено срещу ищцата и още три лица; производството против ищцата е водено за две престъпления по служба, в сферата на професионалната й дейност, извършени в качеството й на директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 22.12.2004г. и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение по чл. 282, ал. 1 от НК /не тежки по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК/ за това, че е допуснала неизпълнение и нарушила служебни задължения за времето от 11.08.2008г. до 02.10.2008г. и от 03.02.2010г. до 12.04.2010г., като на две заседания на МКЕКНОМУ на 02.10.2008г. и на 12.04.2010г. не е уведомила членовете й за липса на документи и недостатъци по заявлението на „Видекс“ АД с искане за трансфер на противопехотни мини по договор с гръцки контрахент и без да е изпълнено поставено условие е предложила на комисията да разреши трансфера, с цел да набави на дружеството облага – възможност за реализиране на два договора на безопасна ликвидация и разснарядяване на мини и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ, невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от държавата върху дейностите по трансфер на боеприпаси; наказателното производство се е развило в три съдебни инстанции и по двете обвинения; производството по обвинението за двете престъпления е продължило в периода 14.03.2016г. – 10.05.2022г. /около 6 години и 2 месеца/; по наказателното производство пред първоинстанционния ОС – Видин, образувано по внесен обвинителен акт от 20.09.2016г. били проведени 49 съдебни заседания, 28 от които – с личното участие на ищцата; приключило е с присъда № 45 от 19.06.2018г. по н.о.х.д.№ 275/2016г. по описа на ОС – Видин, с която Б. е призната за невиновна и е оправдана и по двете предявени обвинения; по образуваното по протест въззивно производство - в.н.о.х.д. № 1213/2019г. на Апелативен съд – София – е проведено едно заседание, на което е даден ход на делото, като присъдата е потвърдена, а по образуваното по протест касационно производство – к.н.д. № 852/2021г. по описа на ВКС, II н. о. – с решение № 60188 от 10.05.2022г. въззивният акт е оставен в сила като касационната инстанция е споделила правните изводи на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от Б.; през времетраене на наказателното производство – от шест години и два месеца – ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“. От свидетелските показания на майката и партньора на ищцата приел за установено, че обвинението предизвикало у ищцата стрес, притеснения и безпокойство, но също и страх от изхода на делото и насочването на претенции на пострадали срещу имуществото й. Участието в заседанията пред първоинстанционния съд с цената на многократни пътувания от София до Видин и обратно и на отсъствия от дома внесло значителни затруднения в живота на ищцата, партньора и майка й. Съчетаването на защитата по делото и грижата за новороденото на 28.09.2015г. дете я правило тревожна и напрегната. Трудно понасяли тя и близките й добилата публичност от журналистически репортажи, изказвания на прокурори и длъжностни лица от разследването и статии във вестници информация за хода на разследването. В миналото ищцата била търсена за консултации като отговорен професионалист, но след обвинението контактите й били ограничени. За повдигането на обвиненията свързани с взрива в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД в [населено място], [община] на 30.03.2016г. е публикувано съобщение на интернет сайта на Прокуратурата на Република България. Освен данните за загиналите и пострадалите при взрива, ищцата била посочена поименно за привлечена като обвиняема, изтъкната е правната квалификация на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение, с твърдения, че „в периода 11.08.2008г. – 2.10.2008г. Б. е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, като не е уведомила комисията за липсата на изискуемите документи, а вместо това е предложила на същата да даде разрешение за трансфер по повод сделката с „АКМОН С.А.“ и че „същото престъпление Б. е извършила и в периода от 03.02.2010г. до 12.04.2010г.“ Същите твърдения били възпроизведени в публикувано на 20.09.2016г. съобщение на интернет страницата на Прокуратурата на Република България под заглавие „Окръжна прокуратура – Видин предаде на съд четирима за причиняване смъртта на 15 човека при професионална непредпазливост в завода „Миджур“. Тази информация от пресцентъра на Прокуратурата била възпроизведена буквално в публикации онлайн на издателства като „Правен свят“, „Труд“, „Дневник“. В други печатни и телевизионни материали Б. отново била посочена като един от четиримата обвиняеми, предадени на съд за смъртта на 15 души при взрива в завод „Миджур“, например материалите по „Нова телевизия“ и в „Правен свят“. От приети по делото материали, публикувани на интернет – страниците и на други медии и информационни агенции за обвиненията, обвинените лица и развоя на наказателното производство до приключването му с акта на ВКС, съдът приел, че в отговор на повишения обществен интерес относно причините за взрива и развоя на разследването на евентуални престъпни обстоятелства, свързани с тях, Прокуратурата е поднесла твърдения, че ищцата извършила вменените й престъпления и внушения, че в резултат от тях при взрива в завода край [населено място] е настъпила смъртта на 15 души. От тези съобщения на Прокуратурата е произтекло публично злепоставяне на ищцата със значим за нея вредоносен ефект в личен и социален план. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в размер на 30 000 лева. При определянето му съобразил, че срещу ищцата било повдигнато обвинение в извършване на две нетежки престъпления по служба; като човек с чисто съдебно минало, заемащ отговорна длъжност в държавната администрация приел, че ищцата е била подложена на наказателно преследване за деяния от сферата на професионалната й реализация; общата продължителност на наказателното производство – 6 години и 2 месеца посочил като неразумно дълъг срок независимо от високата фактическа и правна сложност на делото; отчел в същото време, че взетата мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката, засегнала начина й на живот в най – малка степен. Вследствие на незаконното обвинение заключил, че ищцата преживяла стрес, страх от осъждане, психическо напрежение, без да се е стигнало до увреждане на здравето; била е публично злепоставена от изнесените от Прокуратурата и разгласени от медиите данни за извършени от нея престъпни деяния по разследване, към което е имало завишено обществено внимание; накърнени са били авторитетът и професионалната й репутация. С оглед тези значими за определяне на справедливия размер на обезщетението обстоятелства, приел, че в случая е налице основание да се приеме, че ищцата е търпяла по – големи от обичайните болки и страдания. Ето защо и за удовлетворяването на обществения критерий за справедливост заключил, че обезщетение в размер на 30 000 лева е адекватно на действително произтеклите репутационни вреди и негативни емоционални изживявания на ищцата, в който смисъл е постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните въпроси: 1/ Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД? По този въпрос твърди противоречие на обжалваното решение на т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; 2/ Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 191 от 20.05.2015г. по гр.д. № 6686/2014г., IV ГО; решение № 15 от 14.03.2019г. по гр.д. № 1939/2018г., IV ГО; решение № 223 от 12.01.2017г. по гр.д. № 5599/2015г., IV ГО и решение № 251 от 06.04.2020г. по гр.д. № 886/2019г., IV ГО. Касаторът И. Б. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът да направи задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение? Твърди противоречие на обжалваното решение с Решение № 71/11.07.2023г. по гр.д. № 3713/2022г. на ВКС, IV ГО; 2/ При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия, в професионалното качество на обвиненото лице и какво е цялостното отражение на това обстоятелство върху професионалната му реализация? По него твърди противоречие с т. II от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд; Решение № 267/26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д. № 2378/2014г. на ВКС, IV ГО; Решение № 71/11.07.2023г. по гр.д. № 3713/2022г. на ВКС, IV ГО. 3/ Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди съобразно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според което се изисква сходното разрешаване на аналогични случаи?“ По този въпрос твърди наличие на противоречие с Решение № 267/26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д. № 2378/2014г. на ВКС, IV ГО; Решение № 71/11.07.2023г. по гр.д. № 3713/2022г. на ВКС, IV ГО. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените от касаторите въпроси са по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Доводите на прокуратурата в подкрепа на повдигнатите въпроси са, че част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, за която връзка въззивният съд не е изложил мотиви, а доводите на И. Б. – че обезщетението е определено от въззивния съд при липса на обсъждане на всички доказани по делото неимуществени вреди. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното решение, но същите не са разрешени в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат, както релевантните конкретни обстоятелства, така и реалното им отражение върху личността на увредения и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства по искове за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконно обвинение са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца; тежестта на повдигнатото обвинение и броя и характера на престъпленията; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то се е развило в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук, обществено положение, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр., както и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от изброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищцата. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съгласие с константната съдебна практика. Отчел в тази връзка, че по отношение на ищцата били повдигнати обвинения за две престъпления по служба /умишлени, но нетежки по смисъла на закона/ - за деяния от професионалната й сфера; че същата е била оправдана и по двете обвинения; продължителността на наказателното производство по двете обвинения и общата продължителност на производството /6 години и 2 месеца/, която отчел като неразумно дълъг срок независимо от високата правна и фактическа сложност на делото; вида и интензитета на взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение /подписка/, която съобразил, че не е с най – висок интензитет, а е най-леката, засегнала в най-малка степен начина й на живот; протичането на наказателното производство и в съдебната му фаза във всички съдебни инстанции и броя на проведените съдебни заседания /49 съдебни заседания, 28 от които с лично участие на ищцата/; чистото съдебно минало на ищцата и заеманата от нея отговорна длъжност в държавната администрация. Установените правно релевантни факти съпоставил с доказаните по делото неимуществени вреди понесени от ищцата в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – понесени стрес, страх от осъждане, психическо напрежение, без увреждане на здравето; публично злепоставяне при завишено обществено внимание по отношение на оповестените престъпни дейния; накърнен авторитет и професионална репутация и цялостното им отражение върху личния, социален и професионален живот на ищцата. При тази съпоставка изходил от събраните по делото гласни доказателства посредством разпит в качеството на свидетели на близки на ищцата /майка и партньор, с който съжителства/ и приетите по делото доказателства, установяващи медийното отразяване на повдигнатото обвинение свързано с взрива в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД в [населено място] лом, [община] и последвала смърт на 15 души. Въз основа на подробен анализ на конкретно установените обективни обстоятелства, отражението им върху отделни сфери от живота на ищцата и значението на всяко за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди формирал решаващ правен извод, че с оглед установеното по делото ищцата е търпяла по-големи от обичайните болки и страдания и съобразно конкретно доказания по делото вид, обхват и интензитет на същите, като справедлив определил размер на обезщетението от 30 000 лева. При тези мотиви в решението, въззивният съд е обсъдил, както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му на база всестранна преценка на доказателствата по делото. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и доказаните действителни вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищцата. Ето защо решението на Апелативен съд – София не е в разрез с разрешението, дадено в задължителната съдебна практика, а в съгласие с него. В този смисъл въведените от всеки от касаторите правни въпроси не изпълняват изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наличието на трайно установена и последователна практика на ВС и на ВКС по правните въпроси от своя страна изключва наличие на специално основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Доводите за необоснованост на крайното въззивно решение са извън предмета на настоящото производството. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение