Определение № 4644 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1858/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. А. срещу решение №.1278/6.12.24 по г.д.№.809/24 на АС София, 10с., с което е потвърдено реш.№.4695/31.08.23 по г.д.№.5460/22 на СГС за осъждане на касатора да плати на основание чл.92 ЗЗД 250 000евро неустойка по т.2б абзац втори от извънсъдебна спогодба от 9.10.19. Ответната страна „Драко пропъртиз“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд и инкорпорирането им, че на 09.10.19 страните са сключили извънсъдебна спогодба, с която са уредили отношенията си по повод висящи дела; по силата на същата ищецът се е задължил да плати на ответницата 330 000евро срещу отказа й от неоснователно предявени против него искове за собственост и срещу задължението й да учреди сервитути върху два от имотите, предмет на спогодбата - сервитутно право на преминаване и прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през част от поземлен имот /ПИ/ ................... /предвидена за улица (нереализирана към момента)/ и от ПИ ............................. /предвидена за улица (нереализирана към момента) (част от възстановен имот съгласно Заповед №.РД-43-23/24.02.00 на Кмета на СО на основание чл.2 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., целият от 1000кв.м. реална част от имот 13стар, кв.3 в м.„НПЗ Хладилника-Витоша“)/ за достъп на хора, техника и пътни превозни средства и за прокарване на техническа инфраструктура до собствените на ищеца ПИ с идентификатори .................., ....................... и .......................; при неизпълнение на задълженията за учредяване на сервитутните права М. А. дължи неустойка в размер на 250 000евро-само и единствено ако препятства учредяването им чрез изричното оттегляне на дадените пълномощни /без да е налице неизпълнение на спогодбата по смисъла на т.5.1 и т.6, т.6.1/ и/или откаже да поднови декларациите по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 ЗННД /чл.2.6, абзац втори/, като при необходимост от подновяването им се съгласява да ги поднови за сметка на ищеца в 7дневен срок от поканата /чл.2.5/. Проследени са действията по изпълнението на спогодбата: ищецът платил 330000евро на ответницата, която първоначално предоставила на управителя му пълномощни с нотариална заверка на подписите и съдържанието, вкл. с клауза за договаряне лично със себе си, и декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД за извършване на всички необходими действия във връзка с учредяване на сервитутите; в началото на м.03.22, при поискано подновяване на декларациите, съдействие не било оказано; на 16.03.22 ищецът уведомил адвокатите на ответницата, че тя е в неизпълнение на задължението си по чл.2.5 от спогодбата, и на същата дата те му отговорили по електронната поща, че М.А. има здравословни причини, но ще изпълни поетите задължения; на 18.03.22, въпреки твърдените здравословни проблеми, тя се явила лично пред нотариус и с договор за покупко-продажба на недвижим имот /нот.акт №............./................., том ..............., peг.№....................., д.№......................... на нотариус В.Г./ прехвърлила правото на собственост върху ПИ ......................... на внучката си М. М.-К.; при поискване от нея /на 06.04.22/ на необходимите документи /нотариален акт, данъчна оценка и декларации/ за изготвяне на проект на договор за учредяване право на преминаване върху имот ..........................., тя изразила готовност /на 07.04.22/ да го учреди, но с изявление, че не е обвързана от задълженията на праводателя й по спогодбата; сервитутите в крайна сметка не са били учредени и не са били представени декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД, необходими на ищеца за учредяване на сервитут от ответницата по отношение на имот ............................., който не е бил и прехвърлен от приобретателя му М.. При тези обстоятелства е намерено, че страните са били обвързани от извънсъдебната спогодба от 9.10.19, като ищецът е изпълнил точно задължението си да плати сумата 330000 евро; ответницата не е изпълнила своите във връзка с учредяването на сервитутните права. „Драко пропъртиз“ ЕООД няма задължение да сключи договор за учредяването им при условия, различни от уговорените в спогодбата-според т.1.3 от същата платената сума 330000евро представлява и цена за учредяването на уговорените сервитутни права, поради което и то би следвало да се извърши без плащане на допълнителна цена, като ответницата сключи сделката незабавно /в 7-дневен срок според т.2.5/ при поискване от страна на ищеца /доколкото е представила пълномощно да договаря в тази връзка сам със себе си, е трябвало само да му издаде нови декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД при поискване, които да позволят сключването на сделката/. Това, обаче, не е било направено; сервитут не е бил учреден и от нейната внучка - която, макар във водената кореспонденция да изразява желание да учреди сервитути върху закупения имот, изрично посочва, че не е запозната с процесната спогодба и не е обвързана от нея, няколкократно отправя искане за уточняване условията за учредяване на сервитутите /което може да се разбира в смисъл, че не приема да ги учреди без да получи допълнително заплащане/, а след изпращането на проекта на договора го връща с допълнителни корекции-очевидно неприети от ищеца /дори и несъгласието между страните да е било по странични елементи на сделката-напр. срокове или други условия, ищецът не е длъжен да сключи договор за учредяване на сервитутите при условия, различни от уговорените в спогодбата/. При това положение е прието, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.2.6 от спогодбата условия и ответницата дължи уговорената в нея неустойка в размер на 250000евро. Клаузата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави и е в хармония с присъщите за този правен институт обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; не е налице и хипотеза на невъзможен предмет към датата на подписването и на настъпила впоследствие невъзможност за учредяване на сервитут върху един от служещите имоти с продажбата му на родственик по права линия на цената на данъчната оценка и с основателно съмнение за действително извършен банков превод на продажната цена /задължение, произтичащо от Закона за ограничаване на плащанията в брой-банковият документ не е бил представен на нотариуса при извършване на продажбата и не е описан в нот. акт №.83/18.03.22/; отсъстват доказателства ПИ ....................... да е със статут на публична общинска собственост, а и ответницата при подписване на спогодбата се е афиширала като единствен собственик на служещите имоти; уговорената неустойка не е и прекомерна /преценката се прави към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече изпълненото от ищеца задължение (платил е 330000евро) и настъпилите от неизпълнение то вреди (търговско дружество с провал на неговите инвестиционни намерения за извършване на строителство, за неосъщественото право на преминаване и прекарване на отклонения от мрежи и съоръжения)/. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли въззивният съд да остави исковата молба без движение при констатиране на нередовности в нея, представляващи противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитуми?“ /ТР 1/01 по г.д.№.1/01, ОСГК, реш.№.80/ 104.21 по г.д.№.2583/20, ІІІ ГО, реш.№.60150/29.11.21 по г.д.№.958/21, І ГО/; 2.“Недопустимо ли е решение, при което съдът формира извод в диспозитива на решението си на база на нетвърдени от ищеца обстоятелства, в противоречие с петитума на исковата молба?“ /реш.№.124/ 24.03.11 по г.д.№.882/10, ІV ГО, реш.№.329/20.12.11 по г.д.№.1789/10, ІІІ ГО, реш.№.210/16.01.19 по т.д.№.820/18, І ТО/; 3. “Следва ли въззивният съд да разгледа и да обсъди всички представени по делото доказателства и твърдения на страните?“/реш.№.61/1.03.16 по г.д.№.4578/15, ІV ГО/; 4. “Следва ли въззивният съд да анализира и да направи правни изводи какви са последиците от точното изпълнение на М. А., изразяващи се в предоставяне на декларации по чл.264 ДОПК и чл.25 ЗННД и пълномощно с клауза за договаряне сам със себе си?“ /реш.№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО/; 5.“Следва ли въззивният съд да установи наличието на неизпълнение при дела за неустойка и в какво се изразява то?“ /реш.№.228/ 18.12.23 по г.д.№.587/21, ІV ГО, реш.№.60264/2.12.21 по г.д.№.1545/21, ІV ГО/; 6.“Следва ли съдът да установява, че кредиторът в лицето на насрещната страна е изправна такава и кой носи доказателствена тежест за установяване необходимостта от повторно предоставяне на процесните декларации, при положение, че вече са предоставени веднъж?“ /реш.№.55/ 11.09.15 по т.д.№.58/14, ІІ ТО/; 7.“Следва ли да се установи в условията на пълно и главно доказване уведомяването на М. А. за повторната необходимост от предоставяне на декларации?“ /реш.№.501/14.0704 по г.д. №.782/03, ІІ ГО/; 8. “При уговорена повече от една престация от едната страна по договор и плащане само на една обща цена от другата страна по договор, следва ли въззивният съд да съобрази каква част от заплатената сума съответства на една от неизпълнените престации и как влияе това на клаузата за неустойка, обезпечаваща това неизпълнение?“ /реш.№.148/ 25.02.20 по т.д.№.219/18, ІІ ТО/; 9.“Следва ли съдът да прецени какви са евентуалните вреди от неизпълнението, поради което се търси неустойка, за да прецени дали клаузата е нищожна или не, и кой носи доказателствената тежест за това?“ / ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, реш.№.89/2.10.19 по т.д. №.1214/1, ІІ ТО/; 10.“Следва ли съдът служебно да следи за нищожност на неустойката на база предоставените по делото доказателства?“ /ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, ТР 1/27.04.22 по тълк.д.№.1/20, ОСГТК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви по него, а и не съответства на обстоятелствата по делото. Отделно от това не е налице процедиране в отклонение от цитираната практика. Съгласно същата исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право/, на петитума /в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита/, както и на страните по спорното правоотношение; при непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран или несъответен на обстоятелствената част петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорния предмет; при констатирана от въззивния съд нередовност той трябва да остави исковата молба без движение с указания за отстраняването й и при неизпълнението им да обезсили първоинстанционното решение. Въззивната инстанция не е приемала, че исковата молба е нередовна поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, и не е отричала необходи мостта да бъде оставяна без движение в подобна хипотеза. Същевременно самата искова молба съдържа подробно описание на обстоятелствата, на които се основава претенцията /с допълнително уточнение и в първото съдебно заседание/, както и съответно на тях искане; ясно е посочено от какво споразумение между страните ищецът черпи правата си, неизпълне ние на коя клауза от същото намира, че е налице, и по силата на коя отнапред предвидена уговорка счита, че му се дължи претендираната неустойка. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. По същия съдът не е излагал изрични мотиви, а отделно от това, доколкото е налице позоваване на практика-съгласно която когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се произнесе по предмет, за който не е сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск -не е налице процедиране в отклонение от същата. Въззивната инстанция се е произнесла по наведените в исковата молба факти и обстоятелства и въз основа на преценка на доказателствата е приела, че има виновно неизпълнение на задълженията на ответницата по чл.2.6, който изрично е и цитирала. При тези обстоятелства не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС във връзка с третия въпрос съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че са останали необсъдени преки доказателства-кореспонденция между страните, в това число представените още с отговора на исковата молба и-мейли и покана от приобретателката за учредяване на сервитут. Такова обсъждане е налице чрез инкорпориране по реда на чл.272 ГПК на мотивите на първоинстанционния съд. Подробно е посочено какво установява кореспонденцията и какво не и защо е прието, че не е налице изпълнение, което освобождава от отговорност ответницата. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза по чл.280 ал.1 ГПК. Въпроси четвърти, шести и седми не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на събраните доказателства - при решаване на спора с акта по същество-решението, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното не е налице годно общо основание за допускане на касация и съответно хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната относно петия въпрос практика задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, която тя обезпечава и обезщетява. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, нито е отказала да изследва въпроса налице ли е твърдяното от ищеца неизпълнение на задължение на ответницата. Напротив, изрично е обсъдено какви задължения са били поети от нея и има ли неизпълнение на такива, за които е предвидено заплащане на претендираната неустойка. Не е налице отклонение от практика на ВКС и съответно основание на чл.280 ал.1 ГПК. Осмият въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, посочени по-горе. Разпоредбата предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не на общотеоретични въпроси към касационната инстанция. Отделно от изложеното съдът ясно е посочил неизпълнението на кое задължение страните са уговорили да бъде обезпечено с неустойка и че в случая е налице предвидена в разпоредбата на чл.2.6 хипотеза. Същевременно цитираната практика е по общите въпроси за действителност на клаузата за неустойка и възможността страните да предвидят в договора ред за погасяване на лихви, неустойки и главници, различен от установената последователност в чл.76 ал.1 ЗЗД, и е неотносима към изведения от касатора въпрос. С оглед на изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с деветия въпрос практика на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция; преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Напротив, изхождайки от същите при служебен преглед е приела, че при преценка към момента на сключване на спогодбата не се установява уговорената неустойка да излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. В цитираната досежно десетия въпрос практика е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Тези постановки не са отречени. Обсъдено е както единственото релевираното в отговора на исковата молба твърдение за нищожност-че единият имот е публична държавна собственост и съответно поради това в тази част клаузата е с невъзможен предмет и нищожна, така и съдът сам служебно се е занимал с въпроса дали клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /както и с този за евентуална прекомерност/. Намерил е, че, не е-предвид установените в практиката принципи, доколкото е в хармония с присъщите за този институт обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото се твърди, че въззивното решение е недопустимо поради нередовност на исковата молба и произнасяне по непредявен иск, видно от изложеното по първите два въпроса не е налице хипотеза на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. По изложените по-горе съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът дължи направените от ответната страна разноски в размер на 18000лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,