Определение № 589 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Л. С. Г. и Т. В. К. срещу решение № 267092 от 22.12.2021 г. по в.гр.д.№ 14440 от 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав в отменителните му части.

Съделителката Л. С. Г. обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 166864 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 29645 от 2012 г. на Софийския районен съд, 71 състав в частта му, с която е отхвърлена предявената от Т. В. К. срещу Л. С. Г. претенция по реда на чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС до сумата от 10 187 лв.- обезщетение за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011 г. до 25.03.2015 г., съответна на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесния имот, ведно със законната лихва от 25.03.2015 г. до окончателното плащане, и вместо това Л. С. Г. е осъдена да заплати на Т. В. К. на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС посочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията.

В касационната си жалба Л. С. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Дължи ли се обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС за ползваната от непълнолетните деца на страните площ от съсобствения им имот- апартамент ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 738 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 94 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Тълкувателно решение № 46 от 01.04.1965 г. по гр.д.№ 22 от 1065 г. на ОСГК на ВС, решение № 335 от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 1369 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

2. Действия по поддръжка и съхранение на общата вещ, без които вещта не би била годна за ползване по предназначение, следва ли да се приемат за лично ползване на вещта по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, за което се дължи обезщетение при писмено поискване ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 738 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 94 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 335 от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 1369 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и определение № 180 от 27.03.2014 г. по гр.д.№ 909 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 17.03.2022 г. ответникът по жалбата Т. В. К. оспорва тази жалба.

Съделителят Т. В. К. обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 166864 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 29645 от 2012 г. на Софийския районен съд в частта му, с която е отхвърлена предявената от Л. С. Г. срещу Т. В. К. претенция по реда на чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС до сумата от 11 230,71 лв.- стойност на извършени необходими разходи за имота и вместо това е осъден Т. В. К. да заплати на Л. С. Г. на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС посочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията.

В касационната си жалба Т. В. К. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:

1. Може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице- в случая от трето юридическо лице (О.), видно от приложени по делото фактури за направени ремонти и разходи за закупуване на движими вещи ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с ППВС № 6 от 1972 г., решение № 50 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 3675 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 83 от 31.07.2018 г. по гр.д.№ 2509 от 2017 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 402 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 4748 от 2008 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

2. Дължи ли съсобственикът на имот в една сграда- етажна собственост освен необходимите разноски за поддържането й и други разходи, направени в общите части в тази сграда и кой е критерият за определянето на тези разноски като необходими, но и уместни ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 520 от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 25 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 1035 от 2010 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 372 от 07.08.2012 г. по гр.д.№ 121 от 2010 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, І г.о.

4. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 510 от 2011 г. на ВКС, ТК, II г.о., решение № 374 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 219 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 832 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 3790 от 2008 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 92 от 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100 от 2018 г. на ВКС, ТК, І т.о.

В писмен отговор Л. С. Г. оспорва тази касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по съединени с иск за делба на недвижим имот искове с цена над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1и 2 ГПК.

С влязло в сила решение от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 29645 от 2012 г. на Софийския районен съд е допуснато извършването на делба между Т. В. К. и Л. С. Г. на недвижим имот: апартамент № ...., находящ се в [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес]0, със застоена площ от 109,13 кв.м., с подробно описани граници, заедно с принадлежащите 0,626% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите. Във втората фаза на делбата Т. К. е предявил претенция по чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС- за заплащане на обезщетение в размер на 14 210 лв. за ползата, от която е бил лишен за периода от 07.11.2011 г. до 25.03.2015 г., съответна на притежаваната от него 1/2 идеална част от процесния имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията- 25.03.2015 г., до окончателното плащане. От своя страна, Л. Г. е предявила претенция по чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 11 938 лв.- извършени подобрения и необходими разходи в имота. И двете претенции са отхвърлени от първоинстанционния съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС изисква кумулативното доказване на следните предпоставки: съсобственост върху вещта, ползване на вещта лично от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик, които предпоставки се доказват в процеса от претендиращия обезщетението. В случая въззивният съд е приел за установено както ползването на вещта лично от съсобственика Л. Г. през процесния период от време, така и че Т. К. не е ползвал имота. Последният е отправил искане за предоставяне на правото да ползва имота- писмена покана, връчена на Г. на 07.11.2011 г. По отношение на размера на обезщетението съдът е кредитирал приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж.С. С., че средната пазарна цена за 1/2 ид.ч. от процесния имот за периода от 07.11.2012 г. до 25.03.2015 г. е в размер на 10 187 лв., до който размер е уважил претенцията, ведно със законната лихва от 25.03.2015 г. до окончателното заплащане.

Относно претенцията на Л. Г. въззивният съд е посочил, че при извършени подобрения в имота от съсобственик в качеството му на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другия съсобственик, ако последният изрично се е противопоставил на извършените ремонти, обезщетението за разходите се определя в размер на по-малката стойност измежду направените разходи и увеличената стойност на имота по правилата на чл.61, ал.3 ЗЗД вр. с чл.59 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че с представената по делото нотариална покана от 07.11.2011 г. съсобственикът К. изрично е заявил, че се противопоставя на извършването на ремонти и подобрения в имота, поради което претенцията следва да се разгледа в светлината на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Съдебният състав е установил въз основа на писмените доказателства по делото извършването на разходите от владеещия имота съсобственик, а от показанията на свидетелите- необходимостта от извършването на ремонтните дейности за привеждане на имота във вид, съответстващ на предназначението му- за жилище. Изяснено е, че преди извършването на ремонтите състоянието на имота е било изключително лошо- мухлясали стени, счупени прозорци, запушени тръби на канализация и водопровод, липсващи шкафове в кухнята, поради което същият е бил негоден за ползване като жилище. Вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза са дали заключение, че в имота не са извършвани луксозни подобрения, а само необходими разноски, както и че стойността на извършените ремонтни работи по пазарни цени към момента на извършването им (2012 г.) е 17 511,41 лв., а увеличената стойност на имота вследствие на извършването им- 27 605 лв. Като е съобразил данните от експертизата, съдът е направил извод, че съсобственичката Г. има право да получи 1/2 от по-малката измежду посочените суми, или 8 755,71 лв. Освен това, съдът е приел за установено от представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, че Г. е направила необходими разходи за поддържане на общата вещ (ремонт на входа, смяна на щрангове, ремонт на покрив, асансьор и др.) на обща стойност 4 950 лв. и е приел, че 1/2 от тази сума, а именно 2 475 лв., следва да бъдат заплатени от другия съсобственик.

Предвид тези мотиви на съда до касационно разглеждане следва да бъдат допуснати и двете касационни жалби:

1. Касационната жалба на Л. Г. следва да бъде допусната до разглеждане по първия поставен от Г. въпрос: Дължи ли се обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС за ползваната от непълнолетните деца на страните площ от съсобствения им имот- апартамент ? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с решение № 738 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 94 от 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., т.II.1 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 46 от 01.04.1965 г. по гр.д.№ 22 от 1965 г. на ОСГК на ВС, в които се приема, че до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителя- собственик на свое собствено основание, произтичащо от задължението на родителя да ги обезпечи с жилище, поради което за заеманата от тях площ не се дължи наем /или обезщетение/.

2. Касационната жалба на Т. К. следва да бъде допусната до разглеждане по първия поставен от К. въпрос: Може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице- в случая от трето юридическо лице (О.), видно от приложени по делото фактури за направени ремонти и разходи за закупуване на движими вещи ? По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с посоченото решение № 50 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 3675 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в което е прието, че когато подобренията и разноските за съсобствената вещ са извършени не от владеещия съсобственик, а от трето лице /каквито доказателства има по настоящото дело/, за да се реши въпросът дали другият съсобственик дължи заплащане на съответната част от тези подобрения и разноски, следва да се изяснят отношенията между владеещия съсобственик и това трето лице: дали то е действало от свое име и за своя сметка или е финансирало извършването на подобренията в полза на владелеца в изпълнение на някакво свое задължение или на морален дълг към него.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение