Определение № 3989 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2025 г.

Производството по делото е образувано по молба на Комисията за защита на конкуренцията, с която е предявен иск с правно основание чл.126а от АПК за обявяване на нищожността на определение № 1867/25.02.2025г., постановено по административно дело № 1562/2025г. по описа на Върховния административен съд. С посоченото определение, което е окончателно, Върховният административен съд е отменил определения №№ 133/27.01.2025г., 134/28.01.2025г., 135/28.01.2025г. и 136/28.01.2025г., постановени по административно дело № 109/2025г. по описа на Административен съд- София-област и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд. При тези данни, настоящият състав на четвърто отделение счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК във връзка с чл. 128а от АПК, който не е родово подсъден на Върховния административен съд по следните съображения: Съгласно чл. 128а, ал. 1 от АПК (обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. В ал. 2 от същия законов текст е посочено, че тези искове се подават пред съответния административен съд. По аргумент от чл. 128а, ал. 3 от АПК решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Последните са изчерпателно посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях не са включени исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 128а от АПК. Разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК изрично регламентира родовата подсъдност на тези искове – пред съответния административен съд. В този случай приложение намира чл. 132, ал. 1, предл. 1 от АПК. Тази подсъдност е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от АПК и не може да бъде изменяна. В АПК липсва специална уредба, определяща местната подсъдност по този вид спорове. Затова за нея е приложима общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая адресатите на акта, по повод на който е постановено и съдебното определение, чиято нищожност се иска, са със седалище в град София и [населено място]. Затова при приложението на чл. 133, ал. 1 АПК спорът е местно подсъден на Административен съд София-град. Предвид изложеното, че искът за установяване на нищожност на определението на Върховния административен съд е подсъден на АССГ, производството по делото следва да се прекрати и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на надлежния съд. Мотивиран така, Върховният административен съд, четвърто отделение,