Определение № 341 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1944/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. и насрещна касационна жалба на ищеца Н. Е. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. К. Н. срещу решение № 10288 от 01.04.2021г. по в. гр. дело № 1668/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.

Касаторът - ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД обжалва въззивното решение в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено решение № 8697 от 18.12.2019г. по гр. дело № 637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Н. Е. Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 8 000 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 02.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от 20.09.2017г.; 2/ частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Н. Е. Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 15 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва, считано от 20.09.2017г. Касаторът-ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е приложил правилно принципа за справедливост и без конкретни предпоставки необосновано е увеличил размера на обезщетението. Счита, че въззивният съд формално е изброил елементите на обезвреда и критериите по прилагане на принципа на справедливост, но не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективни съществуващи факти за определяне на размера на обезщетението, предвид превеса на благоприятното състояние и недоказаността на твърденията, обосноваващи исковата претенция.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение касаторът-ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., решение № 94/2017г. по т. д. № 60364/2016г. на ВКС и решение № 86/2016г. по т. д. № 602/2014г. на ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Въпросът относно елементите, определящи приложението на принципа за справедливост при установените спрямо него критерии и влаганата тежест и значение на всеки от тях като критерий за преценка относно материалното изражение на компенсаторната обедвреда, е от значение за точното прилагане на закона.

2. Следва ли решаващият съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деликт, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да посочи в мотивите си конкретното разбиране за значението на фактите, определящи естеството и степента на засягане на правната сфера на търсещия обезвреда, въз основа на което разбиране е определена паричната обезвреда?

3. Следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за компенсиране на материални вреди да посочи отделно фактите, въз основа на които е формирал правен извод за естеството и степента на засягане на права на търсещия обезвреда, съответно да посочи самостоятелно благоприятните обстоятелства, включително тези за възстановяване до състояние отпреди деликта, като ги съпостави, определяйки превес между тях, дефинирайки значението на тези правни изводи за определяне размера на обезщетението, за да се изпълни изискването обезщетението в определения размер да обезщетява само действителната, наличната вреда?

3. В какво конкретно изражение следва да се разглеждат икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта, за да се стигне до справедливо обезщетяване и следва ли и в какво съотношение тези условия да се съотнасят към периода на възстановяване и момента на предявяване на претенцията?

4. Следва ли при преценка за възникване на нематериални вреди и относно справедливото им обезщетяване да се отчита възприеманото в обществото разбиране за обичайното като проявление на определен факт и формираното въз основа на него разбиране за справедлива компенсация?

Ищецът Н. Е. Д. не изразява становище по касационната жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Касаторът-ищец Н. Е. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Н. Е. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2017г. Касаторът-ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, нарушил е принципа на справедливостта.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба касаторът-ищец релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 11 на ППВС № 4/1968г.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в съответната част поради това, че касаторът-ищец не е посочил конкретни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и не е поставил правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен от въззивния съд при противоречиво прилагане на практиката на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са от процесуалнолегитимирани страни в предвидените в чл. 283, съответно чл. 287, ал. 2 връзка с ал. 1 ГПК преклузивни срокове, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в тях се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към касационната жалба на ответника изложение и съответно в насрещната касационна жалба на ищеца се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

За да направи извод, че предявеният пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание, въззивният съд въз основа на събраните доказателства /писмени доказателства, заключения на първоначалната и повторната автотехническа експертиза, заключение на медицинската експертиза/ е приел, че са осъществени необходимите предпоставки: 1/ противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] – водачът Л. А. К. при управление на лекия автомобил на 02.08.2017г. около 17.00 ч. в [населено място] по [улица]на кръстовището с [улица]при предприемане на ляв завой не се е съобразил с пътен знак „Б 1. Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл е в пътното платно за насрещно движещия се мотопед „Пиаджио“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ищеца Н. Е. Д. и е предизвикал процесното ПТП; 2/ причинени неимуществени вреди на ищеца - счупвания на 5, 6 и 7 ребра двустранно, без оформяне на гръден капак и малки разкъсно-контузни рани по лицето; болки и страдания, които са били интензивни през първите 14-15 дни и приключил лечебен период за срок около три месеца; 3/ причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди и ищецът вследствие на настъпилото ПТП е получил счупвания на 5, 6 и 7 ребра двустранно, без оформяне на гръден капак и малки разкъсно-контузни рани по лицето; 4/ вина на водача на лекия автомобил; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Възраженията на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредните последици от ищеца поради управление на МПС без свидетелство за управление на МПС от посочената категория, като мотоциклетист не е ползвал обезопасителна каска, управлявал е МПС със скорост по-висока от установената за конкретния пътен участък са приети за неоснователни.

За да определи обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер 30 000 лв., съдебният състав е посочил, че взема предвид конкретните данни по делото, възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, травматичните увреждания от процесното ПТП, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, продължителността на лечебния и възстановителен процес, отсъствието на негативни за здравето последици, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на ответника:

Формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси от изложението към касационната жалба се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увреденото лице и други относими обстоятелства. В множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК е изразено разбирането, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на конкретните увреждания, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, осакатявания и загрозявания, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната.

Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. д. № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017г. по т. д. № 3319/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 248/02.08.2018г. по т. д. № 1565/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични на чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, като се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм/, респ. § 27 ПЗР КЗ /отм./, сега чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 КЗ /отм./, сега чл. 492 КЗ, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, установил е фактите, които според него определят естеството и степента на засягане на правната сфера на ищеца, съобразил е момента и начина на настъпване на процесното ПТП – 02.08.2017г., конкретните травматични увреждания, причинени в резултат на процесното ПТП - счупвания на 5, 6 и 7 ребра двустранно, без оформяне на гръден капак и малки разкъсно-контузни рани по лицето, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни – 14-15 дни, продължителността на лечебния и възстановителен процес – 3 месеца, от които пет дни е проведено лечение в МБАЛ „Царица Й. – ИСУЛ“, отсъствието на негативни за здравето последици, установените болки и страдания, които ищецът е изпитал вследствие на телесните увреждания, взел е предвид възрастта на пострадалия – 40 г., неговото обществено положение, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 02.08.2017г.

Съдебният състав е отчел също, че в медицинската документация няма запис, установяващ че ищецът при удара между двете МПС и падането му на земната повърхност е загубил съзнание, а при неврохирургическата консултация е установено, че няма неврохирургичен проблем. Съобразил е и липсата на записи за диагностицирана травма на тънкото черво в медицинската документация. При тези данни въззивната инстанция не е присъдила обезщетение за неимуществени вреди от загуба на съзнание и травма на тънкото черво.

Цитираните от касаторите решения на ВКС за присъдени обезщетения в друг размер не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай и се доказват с конкретни различни по всяко дело доказателства.

Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което Н. Е. Д. е получил установените телесни увреждания, е настъпило на 02.08.2017г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства, относими към критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, и е определил обезщетение в размер 30 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на формирана константна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която не се налага да бъде променяна, предвид липсата на промяна в законодателството и общественото разбиране за за справедливост на етапа от развитието на обществото.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на Н. Е. Д. – ответник по касационната жалба на ответното застрахователно дружество, не се присъждат, тъй като не са направени за касационното производство по касационната жалба на ответника.

По насрещната касационна жалба на ищеца:

Предвид обстоятелството, че касационната жалба на ответника не се разглежда по същество поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответното застрахователно дружество осъдителна част, насрещната касационна жалба на ищеца не подлежи на разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение