Определение № 2613 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК вр. чл.295 ГПК.

С решение № 472 от 04.08.2022 г. на Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д.№ 759/2021 г. по описа на същия съд е отменено решение № 292 от 06.12.2019 г. на Районен съд – Петрич и е отхвърлен предявеният от Н. Г. Н., починал и заместен в процеса от К. Н. Н. и Г. Н. Н., против [община] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за установяване правото му на собственост по давност върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 870 кв. м.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от името на К. Н. и Г. Н. чрез адв.С. Б.. Касаторите считат, че въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 3642/2020 г. - да се изследва дали са били налице основанията за прилагане на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ за придобиване на процесния имот от [община]; вместо това обсъждал нормите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, които били неприложими в конкретния случай. Развиват съображения, че нормите на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ не установяват пречки за придобиване на имота по давност, поради което считат за неправилен извода на въззивния съд, че в полза на ищеца не е текла давност. Твърдят, че разпоредбите на чл.86 ЗС и § 1 от ЗР на ЗДЗС не са пречка за придобиване на имота по давност, доколкото същият не е бил държавна или общинска собственост. Сочат, че не е налице основанието на чл.19 ЗСПЗЗ за придобиване на имота от общината, тъй като имотът няма характер на земеделска земя, не е включен в Протоколно решение за предаване на земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, не е включен в картата на съществуващите и възстановими стари реални граници и в картата на плана за земеразделяне; за имота няма влезли в сила планове по чл.19 ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът не е придобит от общината по нито един от предвидените в закона способи, следователно не е била налице пречка за придобиването му по давност от ищеца.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и в противоречие с практиката на ВКС:

1. Задължителни ли са указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане?

Посочени са решение № 52 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на 4 г. о. на ВКС, решение № 80 от 8.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на 4 г. о. на ВКС, решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1935/2009 г. на 1 г. о. на ВКС, решение № 49 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4904 / 2014 г. на 4 г.о. на ВКС, решение № 126 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 1911 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, определение № 192 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 1176 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и др., в които ВКС приема, че дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия на въззивния съд. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като при произнасянето си не е изпълнил в цялост указанията относно тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени от ВКС в решение № 60082 от 02.08.2021 год. постановено по гр.д. № 3642/2020 год. – не е изследвал въпроса дали имотът е придобит от общината при условията на чл.19 ЗСПЗЗ.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, включително и доводите на въззиваемата страна, които имат значение за решението по делото?

Твърди се, че решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 248/07.01.2020 г. по дело № 193/2018 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 17/ 08.02.2016 г. по гр.дело № 4121/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 157/11.02.2016 г. по т.дело № 3638/2014 г. на ВКС, I т.о., както и с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторите считат, че в обжалваното решение съдът не е отговорил на възраженията, че в случая са неприложими нормите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.

3. По отношение на кои лица е приложима нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и по-специално - приложима ли е в отношенията между установилото фактическата власт върху имота лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност и лица, заявяващи самостоятелни права върху имота на основание, различно от проведено производство по възстановяване на собствеността - в случая Общината? Цитират се, решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на второ г.о. на ВКС; решение № 11 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 3119 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; решение № 45 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 4732 / 2014 г. на ВКС; решение № 165 от 22.01.2019 г. по гр. д. № 4177 / 2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение, в които е прието, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ предвижда,че изтеклата придобивна давност не се зачита само за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ и от деня на влизане на тази разпоредба в сила по отношение на такива имоти започва да тече нова давност. Разпоредбата установява средство за защита правата на лицата, които са заявили един имот за възстановяване по реда на ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ, но не брани права на други лица, вкл. и на общината или държавата по отношение на имущества, които същите претендират да притежават на съответно основание. В цитираното решение е прието, че отношенията между установилото фактическата власт върху имота лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност и лица, заявяващи самостоятелни права върху имота на основание, различно от проведено производство по възстановяване на собствеността, приложение намират правилата за прекъсване на давността, установени в ЗЗД и ЗС, но не и правилото на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, като началният момент, от който започва да тече придобивна давност за такива имоти е свързан със заявените в хода на производството твърдения за установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота.

Твърди се, че в обжалваното решение въпросът за приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС.

4. Съществува ли пречка с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ да бъде придобита по давност целия имот, когато има данни за неприключила земеделска реституция само за част от имот? Посочено е противоречие по този въпрос с приетото в решение № 122 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на 2-ро г.о. на ВКС.

5. Допустимо ли е придобиването по давност на имот, който е възстановен по ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ? Твърди се противоречие с решение № 296 от 29.11.2012 г. по гр.д. № 320/2011 г. на 1-во г.о. на ВКС.

6. Намира ли приложение нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в хипотеза, при която част от имотът не е била заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и установените в чл.11 от същия закон срокове са изтекли? - противоречие на възприетото в решение № 271 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2012 г. на 2 г. о. на ВКС.

Ответникът по касация [община] оспорва допустимостта на касационната жалба по изложени съображения.

За да отмени първоинстанционното решение, с което по отношение на [община] е признато за установено правото на собственост на ищеца Н. Г. Н. на основание придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор[№] по КККР на [населено място] с площ от 870 кв. м., и отхвърли иска, въззивният съд, разглеждащ делото по реда на чл.294 ГПК, е намерил, че доколкото е налице неприключила земеделска реституция, касаеща част от процесния недвижим имот, за която не е издадена скица на възстановен имот, ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху същия по давност. Съдът е приел, че процесният имот е бил земеделска земя, върху която на основание чл. 11 ал.IV от Примерния устав на ТКЗС на ищеца е било учредено право на строеж на масивна жилищна сграда в парцел III кв.46 по плана на [населено място] с площ от 833 кв.м. Приел е, съгласно отменителното решение на ВКС, че доколкото нотариален акт № 87/1962 г. не е оспорен и при липса на други доказателства по делото относно статута на имота към момента на изповядване на сделката, следва да се зачетат констатациите на нотариуса, че сделката е извършена с кооперативна собственост. Правото на строеж не е реализирано. От учредяването му до настоящия момент дворното място се ползва от ищеца, който го е оградил, снабдил с вода и обработвал като градина. По сега действащия регулационен план на града парцелът, върху който е учредена суперфиция, е идентичен с УПИ [№]., в кв. 77, а по кадастралната карта е заснет като поземлен имот с идентификатор [№]. С решение № 1831 от 17.04.1995 год. на ПК П. на наследниците на Мито /Д./ С. е възстановено правото на собственост върху имот пл.№ 2184, от който 73 кв.м. попадат върху процесния имот. Прието е, че реституционната процедура за този имот не е довършена, тъй като не е издадена скица за същия. С решение № 1247 от 11.11.1999 год. на ПК П. на наследниците на И. С. е възстановено правото на собственост върху имот пл.№ 1875. Извън частите от имота, за които е налице възстановяване правото на собственост по силата на земеделската реституция, е останала площ от 657 кв.м., за която няма подадено заявление за възстановяване. С акт за частна общинска собственост № 4632 от 19.02.2019 г. имотът е актуван като частна собственост на ответната община на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС (обн. в бр. 96/99 г. на ДВ). С оглед така установения статут на имота, въззивният съд е приел, че по силата на чл.19 ЗСПЗЗ общината е могла да придобие по давност земеделска земя, която не е била заявена за възстановяване при предвидените в разпоредбата предпоставки - да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. В този случай собствеността се придобива по силата на закона. Констатирано е, че процесният имот е в регулация, затова за същия няма влезли в сила планове, посочени в чл.19 ЗСПЗЗ.

Обсъдено е, че при действието на чл.86 ЗС в редакция от ДВ бр. 92/1951г. е имало забрана да се придобива по давност социалистическа собственост, включваща и кооперативната собственост /чл. 1 от Закона за кооперациите от 1951 г. /отм./ Тази забрана е отпаднала с изменението на чл. 86 ЗС ДВ бр. 31/90 г., според което не може да се придобива по давност само вещ, която е държавна и общинска собственост, а с изменението на разпоредбата ДВ бр.33/1996 г. изключението за придобиването по давност е предвидено само за публичната държавна или общинска собственост. Добавено е, че с разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ ДВ бр. 107/1997 г. е заличена изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ и от влизане в сила на разпоредбата е започнала да тече нова давност, както и че ако са били налице предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, е приложим мораториумът, въведен с §1 на ЗИД ЗС /ДВ бр.195/2006 г., действащ до 31.12.2017 г.

Въззивният съд се е позовал на нормите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, заличаващи последиците от владението, упражнявано върху подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земи до 22.11.1997 г., респ. до окончателното приключване на реституцията, когато тя следва влизането в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Приел е като краен извод, че незавършената реституционна процедура за част от процесния имот е пречка за придобиването на същия от ищеца по давност.

При тези мотиви на обжалвания акт не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед заявените основания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

По процесуалноправните въпроси (първи и втори въпрос) съдът се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която при разглеждане на делото по реда на чл.294 ГПК дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия на въззивния съд; съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. Съдът е изпълнил тези задължения: допуснал е съдебно-техническа експертиза и е изяснил въз основа на нея обстоятелствата, от значение за възникване правото на общината да придобие собствеността върху имота по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Прието е, че имотът е бил земеделски и е подлежал на реституция по специалния закон. Въпросът за земеделския характер на процесния имот към релевантния период е разрешен с отменителното решение на ВКС. Изяснено е кои части от имота са възстановени на наследниците на бившите собственици въз основа на подадени заявления и е установена площта от имота, за която липсва заявление за възстановяване.

Според първоначалните редакции на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В случая общината не е придобила процесния имот по давност при действието но посочената редакция на разпоредбата, тъй като не го е стопанисвала – същият е владян от ищеца. От 22.11.1997 г. след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, заличаваща изтеклата до тази дата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, в полза на ищеца е могло да тече давност за придобиване правото на собственост върху имота на оригинерно основание.

След изменението на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.13 от 09.02.2007 г. останалата незаявена земеделска земя става общинска собственост от влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. В случая такива не са налице, тъй като имотът е в регулация и е нанесен в кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1988 г. Съгласно чл.11, ал.1 и чл.13а ППЗСПЗЗ, границите на имотите в урбанизираните територии се установяват по влезлите в сила кадастрални карти (планове) или одобрени помощни планове. Следователно от влизането в сила на изменението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на 13.02.2007 г. при наличие на одобрен кадастрален план и липса на заявление за възстановяване общината е придобила процесния имот по силата на закона – чл.2, ал.1, т.1 ЗОС. В случая всички елементи на фактическия състав на посочената правна норма са налице и следва да се приеме, че незаявената и невъзстановена земя е станала общинска собственост на 13.02.2007 г.

Както е прието в обжалваното решение, при действието на чл.86 ЗС в различните му редакции, за придобиването по давност на кооперативна и общинска собственост е била налице законова забрана, отпаднала с изменението на чл.86 ЗС ДВ бр.33 от 27.04.1996 г. В случая давността в полза на ищеца е започнала да тече от 22.11.1997 г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006 г.), давността е спряла да тече от 13.02.2007 г., когато имотът е станал общинска собственост и е обхванат от мораториума, въведен от 31.05.2006 г. Със следващи удължавания на мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

Разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИД ЗС (ДВ бр. 7/2018 г.) са обявени за противоконституционни с решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила.

Съгласно решение № 3 от 28.04. 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, поради което настоящият съд, разглеждащ висящия пред него правен спор, следва да не приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7/2018 г.) и да зачете изтичането на придобивна давност за периода от 01.01.2018 г. до 18.01.2018 г. включително.

Изтеклата давност от 22.11.1997 г. до 13.07.2007 г. включително, заедно с 18 дни от 2018 г., не е достатъчна за придобиването на имота, владян от ищеца, по давност, тъй като не е продължила десет години. След обнародването на поредното изменение на § 1, ал. 1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01. 2018 г. давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г. – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ. Изтеклата след 08.03.2022 г. придобивна давност не може да се зачете в настоящото производство, доколкото устните състезания пред въззивния съд са приключили на 15.02.2022 г. Налага се извод, че за периодите, през които е текла придобивна давност за процесния имот, ищецът не е придобил правото на собственост върху същия, тъй като общият период на давностно владение е по-малко от десет години.

С оглед изложените съображения по правото, поставените четири материалноправни въпроса относно приложимостта на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ са обуславящи правните изводи на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката, цитирана от касаторите, затова същите не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В решение № 271/2012 г. е разгледан отрицателен установителен иск срещу общината като имотът не е попадал в земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Прието е, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ установява средство за защита правата на лицата, които са заявили един имот за възстановяване по реда на ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ, но не брани права на други лица, вкл. и на общината или държавата по отношение на имущества, които същите претендират да притежават на съответно основание. Посоченото разрешение не съответства на фактите по делото. В настоящия случай общината черпи права именно от ЗСПЗЗ, затова по мнение на настоящия състав в случаите, когато владелец противопоставя права на общината за земи, които отговарят на изискванията на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, той не може да се позовава на придобивна давност, текла преди 22.11.1997 г.

Решение № 11 и решение № 45 са относно приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ - уточняват началния момент на придобивна давност в случаите, когато реституционната процедура е завършена след 22.11.1997 г. по силата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. По този въпрос обжалваното решение е в съответствие, а не в противоречие с цитираните решения. Решение № 165 е по приложението на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, която урежда конкуренцията само между правата на лицата, закупили или придобили по друг ред имоти от ТКЗС и правата на бившите /преди образуване на ТКЗС/ собственици на тези имоти. Въпросът за приложимостта на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ не е решаващ с оглед правните изводи, че давността до приключване на реституционната процедура не се зачита на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.

В обобщение на изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение да касационно обжалване.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Сумата се дължи на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение