Определение № 50062 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 6591/17.03.2022 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД и касационна жалба вх.№ 8662/08.04.2022 г. на Х. С. Д., чрез адвокат С. В. от АК-Варна, срещу решение № 168 от 10.02.2022 г. по в.гр.д.№ 2831/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 1181/2021 г. от Върховния касационен съд, III г.о., се отменя решение № 3810/10.08.2020 г. по гр.д.№ 20029/2019 г. на Районен съд Варна и е отхвърлен иск на Х. С. Д. против „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата над 4681,25 лева до 16 100,87 лева, която е начислена по фактура № [ЕГН]/15.10.2019 г. - коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], с абонатен № [ЕГН] за периода от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г. Касационната жалба срещу решението в частта за недължимост на сумата от 4681,25 лева е подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД с доводи за недопустимост, а евентуално, неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение, като поставя въпросите: 1. „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед на обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, тъй следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ 2. „При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е в съдът да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях? 3. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“ 4. „Периодът на начисление по чл.50 от ПИККЕ 2013 обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл.183 ЗЗД?“ „При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а недопустимостта на решението произтича от липсата на твърдения в отговора на исковата молба или във въззивната жалба на ответника, че начисленото количество е реално доставено за период от една година. От Х. С. Д., чрез адвокат С. В. от АК-Варна, е подаден писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че е неоснователна, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационната жалба е подадени и от Х. С. Д., чрез адвокат С. В. от АК-Варна в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата над 4681,25 лева до пълния размер от 16 100,87 лева, по съображения за недопустимост на въззивното решение, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпроси: 1. Неспазването на срока за съхранение и транспортиране на СТИ до лаборатория на БИМ, може ли да опорочи резултатите на експертизата в БИМ? 2. Разписването на протокола за извършена проверка от свидетел, достатъчно ли е, за да се приеме, че са спазени ПИКЕЕ? 3. Частният свидетелстващ документ има ли доказателствена стойност? 4. Ако чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г. е неприложима, дължи ли се цена по договора за продажба на ел.енергия на основание чл.183 ЗЗД? 5. Допустимо ли е съдът да отхвърли иска при признание на „част от предявения иск“? В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът не обоснова някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, а посочва решение № 422 по гр.д.№ 918/09 г., ІV г.о. и решение № 748 по гр.д.№ 801/09 г., ІV г.о. От „Енерго-Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-Велико Търново е подаден писмен отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна и претендира разноски по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира възражението за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне извън предмета на делото за несъстоятелно. В обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът е посочил, че му е издадена фактура № [ЕГН]/15.10.2019 г. за коригиране на сметката му за електроенергия на негов обект в [населено място], за периода от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г., която е на стойност 16 100,87 лева и той иска да бъде установено, че не дължи, т.е. фактическите твърдения на ищеца и на ответника с отговора на исковата молба определят предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие, а след като съдът се е произнесъл по същество, въз основа на въведените още с исковата молба обстоятелства, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението, на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. При постановяване на решението, въззивният съд е съобразил дадените му указания от касационната инстанция и е приел заключение на комплексна СТЕ, която установява неправомерно вмешателство в тарифната схема на средството за търговско измерване на обекта и натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър. Според мотивите на решението, допълнително начислената стойност на доставеното, но незаплатено от абоната електрическа енергия 84 632 кВч, дори при максимален товар, не би могло да бъде потребена в едногодишен период, тъй като максималното количество, което може да се натрупа през исковия период от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г. е на стойност 4681,25 лева, по действащите към този момент цени на ел.енергия. Съобразявайки заключението на вещо лице, въззивният съд е приел че цялото количество ел.енергия, начислено по процесната фактура, може да премине през електромера в периода от последната параметризация на 10.09.2014 г. до 09.11.2018 г., но с оглед предмета на делото е определил цената на доставеното в едногодишния период количество енергия по реда на чл.162 ГПК, т.е. съдът възприема извода, че след отмяна на ПИКЕЕ с решения на ВАС, купувачът дължи доплащане на разликата между отчетеното и действително потребеното количество енергия, на основание чл.183 ЗЗД, за неуредените в хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ случаи, но за исковия едногодишен период абонатът дължи само сумата от 4681,25 лева. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на абоната при доставка на електрическа енергия. Решението съдържа конкретна преценка на решаващия състав за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед на което не е налице и явна необоснованост на мотивите. Липса нарушение на императивни правни норми, въз основа на което да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, с оглед на което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на решението до касация поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставените в т.1 и т.2 процесуалноправни въпроси, обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., в които се приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му. Независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд е приел в случая, че максималното количество, което може да се натрупа през исковия период, по действащите към този момент цени на електроенергия е на стойност от 4681,25 лева, с оглед на което претенцията е неоснователна да този размер. Абонатът дължи действително доставеното количество електроенергия, което се доказва от комплексната СТЕ по делото, поради което констатациите на съда, въз основа на които е достигнал до извод за частична основателност на иска, са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., с което се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали събрани доказателства. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговор на третия процесуалноправен въпрос се дава с т.2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, на ВКС - Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. След като въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД не съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а са изложени съображения по отношение на доказването на правнорелевантните факти и разпределяната доказателствената тежест в процеса, поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси в изложението към касационната жалба също не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд поради следното: В съдебната практика е изяснено, че както първоинстанцонният съд, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, с оглед на което при твърдения за доставено на абоната определено количество електрическа енергия в едногодишен срок, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствие между реално отчетената и доставената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на спора. При доказване на правнорелевантните факти, с оглед заявения предмет на делото, съдът следва да уважи, респ. при липса на доказване – да отхвърли иска. С отменителното решение по гр.д.№ 1181/2021 г., състав на Върховния касационен съд е приел, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението, че при неприложимост на чл.50 ПИКЕЕ, следва да се приеме, че задължението на абоната е за доставка на електроенергия по общите правила – чл.183 ЗЗД, което ищецът твърди, че не дължи по издадената фактура за исковия едногодишен период. В този смисъл, първият поставен въпрос по т.4 не е обуславящ изхода на делото, а отговор на втория се дава в чл.154, ал.1 ГПК, че всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на Х. С. Д., чрез адвокат С. В. от АК-Варна, поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, касаторът е представил изложение към касационната жалба, в което са формулирани въпроси, но без да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, въпросите в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства (чл.281, т.3 ГПК), които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на обжалваното решение до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведени правни въпроси, като общо основание по чл.280, ал.1 и необосноваване на допълнителните предпоставки /както в случая/ е достатъчно за недопускане на касационно обжалване на решението, съгласно разясненията в т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Отделно от изложеното, в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато определено количество електроенергия е доставено, но поради външна намеса в тарифния план е била отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори и да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им от Върховния административен съд и създаване на нови правила/, същият извод следва от общата разпоредба на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване води до извод, че реално потребеното количество енергия е било отчетено неправилно в тарифната схема на електромемера, поради което абонатът отговаря за цялото доставено му количество енергия по общите правила за продажба на стоки по чл.183 ЗЗД. В този смисъл, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството-доставчик на електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена, което се потвърждава от заключенията на вещите лица. В този смисъл, изводът на въззивния съд, че абонатът дължи стойността на реално доставената до неговия обект електроенергия, изцяло е съобразен с материалния закон. Въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон, поради което доводите на касатора, във връзка с повдигнатия правен въпрос, разрешен с отменителното решение на ВКС, не могат да бъдат преразглеждани /в същия смисъл решение № 257/23.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3571/2013 г., I г.о./ От Х. С. Д., чрез адвокат С. В. от АК-Варна и „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адвокат Л. М. от АК-Велико Търново, са поискани сторените разноски по делото, но с оглед неоснователността на двете касационни жалби, същите следва да останат в тежест на страните. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение