Определение № 1786 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 380/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К., действаща лично и като законен представител на малолетния В. М. П., срещу решение № 1237/30.10.2025 г. по в.гр.д. № 1927/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски окръжен съд в частта, с която предявените от касаторите срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД искове по чл.432 КЗ са отхвърлени за разликата над сумите от по 75 000 лв. до пълния размер от по 100 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на законната лихва. Сочи се, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Основното съображение за неправилност на въззивното решение се извежда от довода, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия М. П., който е починал в резултат на процесното произшествие. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че непоставянето на предпазен колан от пострадалото лице стои в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Според касаторите не са представени доказателства, от които да се установява, че ако пострадалият бе ползвал предпазен колан, не би настъпил леталният изход. Наведен е и довод, че решаващият съд неправилно е определил на 50 % степента на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД. Не са изложени мотиви в обжалваното решение защо е приет толкова висок процент на съпричиняване. По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва са наведени доводи, че са представени доказателства за факта, че към 12.05.2023 г., когато е сключено споразумението с ответника, той е бил в известност за настъпване на процесното събитие. Непосочването на банкова сметка в писмената покана на ищците не е основание за отхвърляне на претенцията за законна лихва, доколкото застрахователят е отказал да плати претендираното застрахователно обезщетение като недължимо. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения, защото не са били изследвани в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Иска се от касаторите да се отмени въззивното решение в обжалваните части и предявените от тях искове да се уважат за разликата от по 75 000 лв. до 100 000 лв., както и да им се присъди законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя.

Ответникът по касационната жалба – „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Б. /пълномощно на лист 282/, е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са спорни елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ - противоправно и виновно деяние на водача на В. К. П. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. СА 1403 РВ - застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, причинил на 06.08.2022 г. ПТП, довело до смъртта на М. К. П., който е баща на ищеца и живеещ на съпружески начала с ищцата към настъпване на процесното събитие. Част от релевантните факти са установени и от присъда №15/26.03.2024 г. по НОХД № 55/2024 г. на СОС, с която В. К. П. е признат за виновен в това, че на 06.08.2022 г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района на 27-ми километър, в землището на [населено място], [община], област Софийска, с посока на движение от [населено място] към [населено място], при управление на л.а."Фолксваген Голф" СА 1403 РВ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К. П..

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за наличието на принос от страна на пострадалото лице. Решаващият съд е приложил критериите по чл.52 ЗЗД и е приел, че дължимото обезщетение на всеки един от ищците възлиза на 150 000 лв.

По възражението за принос въззивният съд е приел за установено от събраните по делото гласни доказателствени средства, протокол за оглед на местопроизшествие от 06.08.2022 г., както и от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че при настъпване на процесното произшествие пострадалият е пътувал на задната дясна седалка в управлявания от делинквента лек автомобил "Фолксваген Голф", движещ се от [населено място] към [населено място]. Платното за движение е било двупосочно, с обща широчина 7,20 метра, а в ляво и дясно е имало каменисти банкети - с широчина по 1,80 метра, без наличие на хоризонтална маркировка. В зоната на произшествието по посоката на движение на автомобила са били поставени пътен знак "А2" - "Опасен завой наляво", и пътен знак "В24"- "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Управляваният от причинителя на вредата автомобил с десните си гуми плавно е навлязъл в десния банкет, а водачът е опитал да противодейства и е завъртял волана наляво, в резултат на което автомобилът е навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно движение. След това водачът рязко е навил волана надясно, от което челната част на автомобила се е насочила към десния банкет, но автомобилът е започнал ротационно движение около вертикалната си ос по посоката на часовниковата стрелка. Така автомобилът е преминал през дясната пътна лента, след това през крайпътното пространство и с десните си гуми е навлязъл във водосточната канавка, където се е преобърнал надлъжно през дясната си странична част по таван. Към момента на преобръщането автомобилът с челната си лява част е достигнал до дънера на дърво, в което се ударил с челната си лява странична част и се приплъзнал по него. В този момент тялото на пострадалия, който е седял в областта на задната седалка, поради центробежните сили от преобръщането е изпаднало от автомобила през стъклото на задната лява врата, а в следващия момент автомобилът с тавана си е паднал върху тялото на пострадалия в областта на главата му. Въз основа на направените от в.лице автоексперт фактически констатации въззивният съд е приел за установено, че първопричината за настъпване на произшествието произтича от поведението на водача, който не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил, поради което е навлязъл в дясното крайпътно пространство. Преди да започне да оставя следи от гуми процесният автомобил се е движил със скорост около 90 км/час, а в момента на удара в дънера на дървото скоростта му е била около 40 км/час. Прието е за установено въз основа на заключението на в.лица, че настъпилите от произшествието увреждания са несъвместими с живота на пострадалия и представляват непосредствената причина за леталния изход.

Въззивният съд е приел, че от заключението на повторната КСМАТЕ се потвърждават изводите на първоначалната КСМАТЕ, но се установява и че първоначално е настъпил ударът на автомобила в дървото, след който поради сложни ротационни движения тялото на пострадалия е изпаднало през прозореца на задната лява врата на автомобила, а след това главата му е била притисната между земята и автомобила. В това заключение е посочено от вещите лица, че при ползването на обезопасителен колан пострадалият със сигурност нямаше да изпадне от автомобила и да получи тежката черепномозъчна травма, довела до смъртта му. Разяснено е от в.лица, че предпазният колан не позволява на тялото на пасажера или на водача да изпадне от автомобила при преобръщане, поради което при неговото поставяне биха се избегнали травматичните увреждания, настъпили извън автомобила. В дадените от в.лица обяснения пред съда те са пояснили, че травмите нямаше да са с летален изход, ако пострадалият е бил с поставен колан.

Решаващият съд е възприел фактическия извод на вещите лица, че ако в конкретния случай пострадалият бе поставил предпазен колан, тялото му нямаше да изпадне от автомобила и да настъпи леталният край.

За определяне на обективния принос на пострадалия въззивната инстанция е извършила съпоставка между неговото поведение, което е прието, че е в нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, и това на водача на автомобила, който е извършил нарушение на 20, ал. 1 ЗДвП. Съобразено е обстоятелството, че извършеното от водача на автомобила нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП представлява първопричината за възникване на процесното ПТП, но е отчетено, че в конкретния случай правилно поставен предпазен колан от пострадалия не би позволил тялото му да изпадне от автомобила. При тези факти въззивният съд е приел, че допуснатото от увредения нарушение обосновава степен на съпричиняване в размер на 50%. При тази степен на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД исковете са приети за основателни до размерите от по 75 000 лв., а за разликата до 100 000 лв. решението на окръжния съд за отхвърлянето им е оставено в сила.

По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва въззивната инстанция е намерила, че са неоснователни. Констатирано е, че ищците не са изпълнили изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ за представяне на точни данни за банковата сметка, по която да плати застрахователят, поради което решаващият съд на основание чл.380 ал.3 КЗ е приложил последиците от забавата на кредитора и е приел, че не се дължи от застрахователя лихва по чл.409 КЗ.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?“

2 „Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД?“

3. „Ако не е доказано категорично и безспорно, че коланът във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице доказателства, че е възможно с поставен колан да настъпят други телесни увреждания, които да доведат отново до летален изход, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такъв?“

4. „Длъжен ли е съдът при преценката относно експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на всяко от експертните заключения, като се аргументира защо възприема или не едно от тях?“

5. „Следва ли всички факти, които имат отношение към прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на делото?“

6. „При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?“

7. „При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“

8. „При определяне на степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“

9. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по тези въпроси се обосновава от касаторите с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочените в изложението към касационната жалба множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които са дадени разрешения по въпроса за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и да изложи мотиви при оценката на доказателствата – ТР 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По акцесорните претенции за присъждане на законната лихва са поставени следните въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „Намира ли приложение разпоредбата на чл.380 ал.3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ в хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск?“

2 „С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведено от ответника в хода на производството възражение?“

3. „Следва ли в решението си въззивния съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите, както и произнасяне по техните искания?“

Касационният съд намира, че първите осем поставени въпроса, свързани с прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, отговарят на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния първите шест от тях не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд намира, че при произнасяне по наведеното от ответника възражение за принос по чл.51 ал.2 ЗЗД решаващият съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства, а приетите за установени от тях факти, сочещи в какви точно фактически действия се проявява поведението на пострадалия, са били преценени в съвкупност. В мотивите на въззивното решение е направена фактическата констатация, че при настъпване на произшествието пострадалият не е ползвал предпазен колан, като са посочени и доказателствата, от които въззивната инстанция е намерила за установени тези факти - заключението на КСМАТЕ и изнесените в съдебното заседание на 04.04.2025 г. от в.лица обяснения. Обсъдени са и показанията на двамата свидетели, които са очевидци на събитието. Решаващият съд не се е задоволил да констатира, че пострадалият не е носел предпазен колан, но е извършил и преценка дали това негово поведение стои в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Прието е за доказано, че противоправното поведението на пострадалия също е причина за настъпване на произшествието, защото ако бе използван колан, неговото тяло нямаше да излезе през лявото задно стъкло на автомобила и да падне на земята, където е осъществен контакт на между главата му и автомобила. Правният извод, че обезщетението следва да се намали на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, е изведен в мотивите на обжалваното решение въз основа на приетите за доказани от събраните по делото доказателства факти, сочещи на извършено от пострадалия нарушение на чл. 137а ал. 1 ЗДвП – непоставен предпазен колан, което, наред с поведението на водача на автомобила, въззивната инстанция е намерила, че се явява от фактическа страна причина за настъпване на произшествието. Противоправното поведение на пострадалия и неговата връзка от фактическа страна с настъпването на вредоносния резултат са приети за установени факти.

Касационният съд намира, че преценката на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти, относими при проверката за наличието или липсата на принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, е въпрос на обосноваността на въззивното решение, т.е. касае неговата правилност, която е извън предмета на дължимата проверка в настоящата фаза по селекция. Несъгласието на касаторите с доказателствените изводи относно приетите от въззивния съд за установени факти и връзките между тях не може да е основание за допускане на касационен контрол, защото според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обосноваността на изградените доказателствени изводи има значение за правилността на въззивното решение, а такава проверка не попада в предмета на производството по чл. 288 ГПК.

По отношение на четвърти въпрос – относно преценката на противоречиви експертни заключения, следва да се отбележи, че този въпрос не съответства на мотивите на въззивното решение, в което е прието, че заключението на повторната КСМАТЕ потвърждава констатациите на първоначалната КСМАТЕ. В този смисъл касационният съд намира, че този въпрос не покрива общото основание за допускане на касационен контрол.

По отношение на шести въпрос – дали се предполага наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и чия е доказателствената тежест да се установи налието им, касационният съд констатира, че този въпрос е останал извън предмета на извършената от съда проверка във въззивното производство. От мотивите на въззивното решение става ясно, че във въззивната жалба липсва оплакване, че в автомобила не са били налични предпазни колани, поради което извън предмета на делото пред въззивния съд е останала преценката за този отрицателен факт. Следва да се спомене, че в изложението не се обосновава, че в допълнителната искова молба е било повдигнато такова твърдение срещу направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД.

По отношение на седми и осми въпроси – за посочването на критерии за определяне на приноса и следва ли да се направи съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и на увредения, касационният съд намира, че така поставените въпроси отговарят на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от цитираното по-горе ТР, както и че е изпълнено изискването на допълнителния селективен критериий. Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че седми и осми въпроси следва да се обединят и уточнят по следния начин – „Следва ли при определянето на степента на съпричиняване да се съпостави поведението на увредения и това на делинквента, като се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения и доколко поведението на всеки е повлияло за причинния процес, довел до настъпване на вредоносния резултат?“ Така конкретизираният правен въпрос се явява обуславящ за крайното правно разрешение по спора, а за проверка на съответствието му с цитираните от касаторите решения на ВКС – № 36/02.05.2019 г. по т.д. № 1354/2018 г., № 118/27.06.2014 г. по т.д. 3871/2013 г., № 15/12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г., № 96/16.09.2022 г. по т.д. № 1105/2021 г., № 109/13.01.2021 г. по т.д. № 2410/2019 г. и № 127/31.12.2020 г. по т.д. № 1555/2019 г., следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По отношение на девети въпрос – относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои фактически и правни изводи и да ги изрази в мотивите си, касационният съд намира, че този процесуалноправен въпрос е значим за всяко едно въззивно производство и отговаря на изискването да е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. В конкретния случай въпросът не може да обоснове допускане на касационен контрол, защото произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с посоченото от касаторите ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за конкретните фактически обстоятелства, приети за доказани от посочените от въззивния съд доказателствени средства – по отночно заключенията на първата и на повторната комплексна КСМАТЕ, въз основа на които са формирани решаващите изводи за наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД. Несъгласието на касаторите с формираните от въззивната инстанция доказателствени изводи относно установяването на факти, сочещи за наличието на принос от страна на пострадалия, не може да обоснове допускане на касационен контрол. Извън предмета на настоящата фаза на касационното производство е проверката на обосноваността на доказателствените изводи относно релевантните за спорното право факти.

По отношение на трите въпроса, поставени в контекста на правилото на чл.380 ал.3, вр. с ал.1 КЗ. Касационният съд намира, че първи въпрос изпълнява критериите на общото и на допълното основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието на въззивното решение с посоченото от касаторите решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС.

Останалите два въпроса не удовлетворяват изискванията на общото основание. Въззивният съд е отхвърлил искането за законна лихва не защото е приел за основателно въведено от ответника правоизключващо възражение срещу правопораждащ факт, а защото е приел, че ищците не са изпълнили изискването на чл.380 ал.1 КЗ – да предоставят банкова сметка. По третия въпрос следва да отбележи, че прилагайки на основание чл.380 ал.3 КЗ последиците от забавата на кредитора, въззивният съд имплицитно се е произнесъл и по искането за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба, макар и за тази част от претенцията да не е изложил нарочни мотиви.

По изложените по-горе съображения касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК по въпросите „Следва ли при определянето на степента на съпричиняване да се съпостави поведението на увредения и това на делинквента, като се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения и доколко поведението на всеки е повлияло за причинния процес, довел до настъпване на вредоносния резултат?“ и „Намира ли приложение разпоредбата на чл.380 ал.3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ в хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск?“

Касаторите на основание чл.83 ал.2 ГПК са освободени от задължението за държавна такса за инстанциите, поради което за разглеждане на касационата жалба не следва да се събира такава.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд