Определение № 819 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6424/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№106686/16.9.2014 г., подадена от адв. П. А. – процесуален представител на ищцата Л. Й. Д., против разпореждане от 23.7.2014 г. по ч.гр.д. №16334/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, с което е върната частна касационна жалба вх.№12702/04.02.2014 г., с която е обжалвано въззивно определение №831/14.01.2014 г. по горепосоченото гражданско дело, с което е потвърдено разпореждане от 15.10.2013 г. по гр.д.№24832/2013 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта му, с която е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба досежно предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Обстоятелствата по делото са следните: Л. Й. Д. от [населено място] е обжалвала въззивно определение №831/14.01.2014 г. по ч.гр.д.№16334/2013 г по описа на Софийския градски съд,, І ГО, с което е потвърдено разпореждане от 15.10.2013 г. по гр.д.№24832/2013 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта му, с която е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба досежно предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С разпореждане от 17.3.2014 г. по посоченото въззивно дело СГС е указал на частната касационна жалбоподателка да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и приподписването на жалбата от адвокат. С разпореждане от 23.7.2014 г. въззивната инстанция е върнала частната касационна жалба, вх.№12702/04.02.2014 г., поради неизпълнение на указанията. Срещу разпореждането от 23.7.2014 г. е подадена частна жалба, вх.№106686/16.9.2014 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване молбата на частната жалбоподателка за назначаването на нов особен представител. Ответникът по частната жалба – Институт за български език при Б., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Софийския градски съд е правилно. Неоснователно е позоваването в частната жалба на обстоятелството, че съобщението за разпореждането от съда от 17.3.2014 г. е получено на 17.7.2014 г., поради което същата е подадена в срок, независимо от факта, че в него е отбелязана датата 17.6.2014 г. Дори и твърдението на процесулания представител на частната жалбоподателка да е вярно, то представянето на изложението по частната жалба, предмет на настоящото производство, е извън срока по ГПК, поради което е налице неизпълнение на дадените указания. Неоснователно е твърдението, че частната касационна жалба, макар и озаглавена така, представлява искане за смяна на особения представител и не се отнася за обжалване на въззивния съдебен акт. Това е видно от посоченото в т.2 на страница първа от частната касационна жалба, в която се сочи, че се обжалва именно това разпореждане. Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,