Определение № 1316 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 579 от 15.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 314/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1567 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 5404/2020 г. на Бургаския районен съд и вместо него е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С. М. М. и З. В. Ж., че П. В. М. е собственик на 59/220 ид. части от страда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], със застроена площ от 23 кв. м и полезна площ от 17,18 кв. м, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил констативен нот.акт № 159/2019 г. по отношение на 59/220 ид. части от посочената сграда. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание, като се твърди, че решението на въззивния съд обективира произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси в отклонение от практиката на ВКС, както следва: 1. Следва ли съдът при постановяване на своето решение да формира пълни, точни, ясни и убедителни мотиви, в чиито рамки не само да обсъди всички доказателства за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, но и да изложи своите разсъждения така, че да може да проследи изграждането на крайните фактически и правни изводи на съда, както и да се проследи логиката на тези разсъждения; 2. Представлява ли самостоятелен обект на собственост пристройка, пристроена към първия етаж на сградата на основно застрояване, която пристройка няма свои отделни четири, а е само с три стени, няма собствен санитарен възел и собствено ел. и ВиК захранване, като едновременно с това е архитектурно технически и съответно функционално свързана с първия етаж на сградата така, че от първия етаж се преминава в пристройката, а ползваният санитарен възел за пристройката е този на самостоятелния обект на първия етаж на сградата и съответно следва ли към подобна пристройка да се прилагат правилата на приращението по чл. 92 ЗС; 3. Заинтересуван свидетел ли е лицето, което в качеството си на експерт е извършило оглед и изготвило заснемане с обяснителна записка за имота, за чиито технически характеристики свидетелства пред съда и съответно, ако такова лице е заинтересуван свидетел, то допустимо ли е съдът да откаже да обсъди и съобрази неговите свидетелски показания в рамките на преценката си на събрания по делото доказателствен материал; 4. Следва ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички изложени от страните защитни възражения в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от тях възражения и доводи; и 5. Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства. Поддържа се становище и за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата П. В. М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с констативен нот. акт № 47/1997 г. наследодателите на ищеца в първоинстанционното производство П. В. М. са признати за собственици на 59 кв. м идеални части от дворно място, съставляващи част от имот с пл. № *, * в кв. 102 по плана на [населено място], с общо пространство от 220 кв. м, ведно с целия втори жилищен етаж от построената в имот пл. № * двуетажна жилищна сграда въз основа на решение № 744 от 17.04.1996 г. по гр. д. № 3723/1996 г., с което имотът е възложен в техен дял. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 13/2000 г., А. А. П. и Ц. А. П. са продали на ответницата З. В. Ж. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, салон, умивалник, тоалетна и антре, който апартамент заема първия етаж /сутерена/ от двуетажната жилищна сграда, в която се намира при посочени в акта граници, ведно с прилежащите им 59/220,75 ид. части от дворното място - имот пл. № *, който заедно с имот пл. № * са представлявали бивш парцел * в кв. 91а по плана на [населено място]. С нот. акт № 159/2019 г., издаден на основание чл. 587 ал.1 ГПК, З. В. Ж. е призната за собственик на 59/220 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място]., [улица], както и на самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в сграда № 2 с идентификатор ****, изградена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес [населено място], [улица], с площ на самостоятелния имот от 70,23 кв. м, съответстващ на първо ниво в сградата, състоящ се от група помещения, формиращи обект за търговска дейност, както следва: зала за клиенти/посетители/ с подход от [улица]с полезна площ от 35,10 кв. м; тоалетна за посетители – две клетки с полезна площ от 0,94 кв. м и 0,91 кв. м, с преддверие с умивалник с полезна площ от 3,84 кв. м, от което е достъпен и склад под стълбищното рамо към втория етаж с полезна площ от 2,15 кв. м, междинно помещение с ел. табло, свързано с търговска зала с полезна площ на помещението от 9,46 кв. м, помещение за персонал с умивалник, с достъп с врата от междинното помещение с полезна площ от 4,12 кв. м; тоалетна за персонал с площ от 1,14 кв. м, прилежащо /несамостоятелно/ складово помещение със застроена площ от 23 кв. м и полезна площ от 17,18 кв. м, заснето и отразено в КККР като сграда с идентификатор ****, което е свързано с междинното помещение посредством врата, а отделно от това е със самостоятелен вход от [улица]. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 102/2020 г., З. В. Ж. е продала на С. М. М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се на етаж 0, съответстващ на първо ниво в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ****, състоящ се от помещение за търговска дейност с площ от 70,23 кв. м.; сграда с идентификатор **** с площ от 17,18 кв. м, с предназначение: сграда за търговия, която е свързана със самостоятелен обект с идентификатор ***** посредством врата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот; както и 59/220 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с обща площ от 220 кв. м. В изготвена от арх. М. А. обяснителната записка – характеристика на недвижим имот - самостоятелен обект за търговска дейност на първо ниво /етаж 0/ в сграда с идентификатор ****, в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], която е била представена в нотариалното производство по издаване на констативен нот. акт № 159/2019 г., е посочено, че обектът с идентификатор *****, находящ се на етаж 0 в сградата с идентификатор ****, е изградено прилежащо складово помещение със застроена площ от 23 кв. м и полезна площ от 17,18 кв. м, което е свързано посредством врата с междинно помещение, представляващо част от самостоятелен обект с идентификатор *****, а отделно от това притежаващо самостоятелен вход към [улица]. Посочено е също, че процесното помещение не притежава нормативни и технически характеристики на самостоятелен обект, а по съществото си представлява обслужващ етаж 0 склад, без собствен санитарен възел и самостоятелни ел. и ВиК инсталации; не може да бъде характеризирано като самостоятелен търговски обект, използва тоалетните на етаж 0. Спецификата на помещението изключва възможността то да представлява самостоятелна сграда, респективно апартамент, тъй като не е конструктивно изградено с отделна калканна стена и дилатационна фуга към етаж 0, като зидът, който разделя междинното помещение в етаж 0 и процесното, представлява общ вътрешен зид. В обяснителната записка процесното помещение е отразено като част от етаж 0 и е обозначено като склад с полезна площ от 17,18 кв. м. Разпитана като свидетел, същата е заявила, че процесният имот не може да бъде обособен като отделен такъв, тъй като помещението не представлява жилище. То е такова, каквито са били сградите на [улица], представляващи дюкяни на първото си ниво – приземно или леко вкопано. На място е видяла един обект, за който е счела, че е търговски, имайки предвид целия първи надземен етаж, включително и склада и поради това тя го е описала като такъв със съответната търговска зала, склад и обслужващи помещения. Според нея се касае за един обект, тъй като към склада има вход със стълби и врата от останалите помещения на първия етаж. Ако складът е самостоятелна сграда, би следвало да има допълнителен зид и двете сгради да нямат връзка. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че сградата с идентификатор **** е на един етаж с плосък покрив, с масивна носеща конструкция с 25 см зидове и стоманобетонова покривна плоча. Състои се от едно помещение с полезна площ от 17,18 кв. м, като застроената площ на сградата, изчислена по нейните външни ограждащи зидове, е 21,55 кв. м. Тя има самостоятелен вход от към [улица]и поради това, че е свързана със самостоятелния обект в партера на сградата – СОС с идентификатор *****, през него е достъпна и от [улица]. Процесната постройка е свързана със самостоятелния обект посредством врата и три стъпала, водещи към вътрешния коридор. В помещението няма изводи на ВиК инсталация и санитарен възел, а отчитането на ел.енергията се осъществява с общ електромер. Вещото лице не е открило строителни книжа и документи в тази връзка както по отношение на основния етаж, така и по отношение на допълнително изградените сгради. Липсват данни кога е построена процесната сграда с идентификатор ****, тъй като същата не е нанесена в подробния устройствен план за кв. 102, одобрен през 1997 г./това обстоятелство не е установено и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства/. Същата не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, а липсата на ВиК инсталация и санитарен възел ограничава възможностите да се ползва и като самостоятелен търговски обект. С минимални средства и преустройства за осигуряване на самостоятелно ел. захранване и откриване на самостоятелна партида сградата може да се ползва като павилион за пакетирани стоки, промишлени стоки или самостоятелен склад. Посоченият в обяснителната записка общ зид за процесната и жилищната сграда представлява ниша между тях, обособена от външните им зидове, покрита от конзолно изграден триъгълен участък от покривната стоманобетонова плоча на първата. Зидът между склада и междинното помещение е един и е с дебелина 25 см, докато зидът между процесното помещение и двете ниши няма нищо общо с основната постройка. Зидът на основната постройка разделя ниша 1 и помещението с тоалетната и е с обща дебелина около 50 см. При така установените факти, въззивният съд е приел, че процесният обект с идентификатор *****. не е функционално и конструктивно свързан с останалата част от приземния етаж, има белезите и характеристиките на самостоятелна сграда в техническо отношение и може да съществува като такава. Посочено е, че показанията на свидетелката М. А. следва да се обсъждат в светлината на обстоятелството, че последната е изготвила обяснителната записка на процесния обект, въз основа на която е издаден нот. акт № 159/2019 г. г. и с оглед констатираните различия със заключението на вещото лице, не следва да се възприемат като безпристрастно дадени. Позовавайки се на изложените в мотивите на ТР № 5/2015 г. от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/ 2015 г. на ОСГК на ВКС съображения по приложението на чл. 92 и чл. 98 ЗС, съдът е приел, че в случая разпоредбата на чл. 98 ЗС не намира приложение, тъй като се касае за самостоятелен обект на правото на собственост, построен без строителни книжа, за който е относимо правилото на чл. 92 ЗС. Предвид обстоятелството, че ищецът е собственик на 59/220 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, съдът е приел, че същият е собственик и на съответната част от сграда с идентификатор ****. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства /т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият и последните два свързани въпроси, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е решен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, включително с посочената от касаторката, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, като е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните факти, както и доводите и възраженията на страните, и е направил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. В допълнение следва да се отбележи, че според установената практика на ВКС визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично излагане на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната в производството може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Обстоятелството, че касаторката не е съгласна с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излагат аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос е формулиран според нейните твърдения и не кореспондира на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, който е приел, че процесната сграда има четири стени и самостоятелен вход откъм улицата. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, а освен това сочената в изложението практика на ВКС /решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., ІІ г. о.; решение № 1081 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 4658/2007 г., ІІ г. о., и др. се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, нито приетото от въззивния съд противоречи на дадените с ТР № 5/2015 г. на ОСГК разяснения. Във връзка с този въпрос в допълнение следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството дали процесната постройка представлява търговски обект или склад /както е описан в нотариалните актове за собственост на касаторката и на нейната праводателка/, според практиката на ВКС и складовите помещения със самостоятелен вход, които не са прилежащи към друг самостоятелен обект на правото на собственост и могат да се ползват самостоятелно, отговарят на нормативно установените изисквания за самостоятелен обект, индиция за което е и заснемането им със самостоятелен идентификатор в КККР /решение № 261 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3777/2013 г., І г. о./. По отношение на такива обекти съдебната практика е константна в смисъл, че когато са построени без надлежно учредено право на строеж, приложима е разпоредбата на чл. 92 ЗС, а не на чл. 98 ЗС. Третият поставен въпрос също не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване, тъй като в случая въззивният съд не е кредитирал част от показанията на свидетелката М.А. относно характеристиките на процесната постройка не поради нейната заинтересованост в полза или във вреда на някоя от страните, а поради това, че те са в противоречие със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Липсва противоречие и със сочената от касаторката практика на ВКС по този въпрос. Обжалваното решение не страда и от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация има право на разноски за настоящото производство, но в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени от него. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,