Определение № 50032 от 30.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2096/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу определение №2148 от 17.08.2022 г. по ч.гр.д.№2098/2022 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №2042 от 22.06.2022 г. по т.д.№809/2022 г. на СГС, с което е прекратено поради недопустимост производството по делото, образувано по предявен от Прокуратурата на Република България иск по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на „Христов и Апостолов“ ЕООД. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Допустим ли е иск на прокурора по чл.155, т.3 от ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.155, т.3 от ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от три месеца в АВ при ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. С определение №416 от 28.09.2022 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 от ГПК до постановяване на ТР по т.д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че на 31.05.2023 г. е постановено тълкувателно решение по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че производството следва да бъде възобновено. С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че едноличното дружество с ограничена отговорност не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, тъй като предвид посочените в чл.157, ал.1 от ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Предвид изложеното е посочено, че остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ /по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител/, респективно изрично е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, пр. последно от ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ. С оглед изложеното възприетото от въззивния съд в обжалваното определение становище по формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, че със смъртта на едноличния собственик на капитала на „Христов и Апостолов“ ЕООД, дружеството е било прекратено с оглед императивната норма на чл.157, ал.1 от ТЗ, поради което предявеният иск по чл.155, т.3 от ТЗ е лишен от правен интерес и се явява недопустим, е в противоречие с даденото в ТР №1 от 31.05.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, и в този смисъл след допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, същото следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,