Определение № 218 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 206/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 6434/22.11.2011 година на М. Д. М. от [населено място], приподписана от пълномощник С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение Nо 476 от 19.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 467/2011 година на ОС- Добрич. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 10 от 16.05.2011 година по гр.д. Nо 3309/2010 година на РС-Добрич по отхвърления иск за съдебна делба и е постановил ново, с което е допусната съдебна делба на едноетажна жилищна сграда с площ от 66 кв.м. с идентификатор 72624.609.1272.1 и гараж с идентификатор * между по КК на [населено място], ул.”Б. „ Nо 3 при равни права на страните по делото-бивши съпрузи, по данъчна оценка 5 538 лв..Обжалва посоченото съдебно решение и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по допускане на съдебна делба, при равни права на двуетажната жилищна сграда, изградена въз основа на закупеното по НА */2005 год. право на строеж. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е изцяло неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довода, че по въпросите – обвързан ли е въззивния съд от петитума на въззивната жалба и от изложените в жалбата основания на обжалваното първоинстанционно решение в случаите когато императивна законова норма го задължава да се произнесе по посочени от закона въпроси, какъвто е случая с чл. 344 ГПК, правомощията и задълженията на съда при изясняване на въпросите за собствеността, собствениците и частите им по чл. 344 ГПК дерогират ли и до каква степен общите правила на исковия процес,в кои случаи и в какви рамки съдът може да използва служебното начало, за да изпълни задълженията си вменени от закона, кога са допустими нови доказателства във въззивната инстанция при действието на чл. 266 ГПК, съдебната практика не е систематизирана, не е са отграничени правомощията при действието на новите правила на ГПК за събиране на доказателства. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално правния въпрос: изградения на основание отстъпено право на строеж става ли изцяло собственост на суперфициара, ако отстъпеното право е надвишено по обем, който въпрос е произнесен от въззивния съд в противоречие с посочените Р 208/ 1995 год.ВС-II отд. р 2459/1955 год. на ВС-IV отд., Р 2513/1969 год. на ВС-I отд.,Р 980/1994 г.ВС-I отд.; Р 445/ 1964 год. Р 456/2009 г. на ВКС-II г.о. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа и относно въпросите: 1./ какви доказателства и доказателствени средства са допустими за доказване приноса на всеки от бившите съпрузи и за оборване на презумпцията на чл. 21 СК за съвместен принос в придобиване на имуществото през време на брака, произнесен в противоречие с Р 256/2001 г. на ВКС-I г,о, и 2./ представлява ли принос труда на съпруга по врем,е на строителството на имот срещу заплащане от другия съпруг, когато средствата са от заем и този заем е отпуснат само на съпруга платец, по които въпрос няма съдебна практика. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. И. и защитата му адв.А.А.- АК Д., с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване, както и въведените основания за неправилност на постановеното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – за делба на имущество, придобито в режим на имуществена общност, съединен с иск за признаване на личен дял в резултат на трансформация на лични средства в придобиването, с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение по допускане на делбата на трите обекта, въззивният съд, в т.ч. и делбата на жилищната сграда и гараж, съдът е приел, че сделката по НА Nо */2005 година е възмездна и имущество е придобито в режим на имуществена общност по време на брака на страните. Прието е, че след развода имуществената общност е прекратена, при равни права на съсобствениците, съобразно цитираните разпоредби на отменения СК от 1985 г., поради необорване на презумпцията за съвместен принос в придобиването на имотите от двамата съпрузи. След преценка на изведените от защитата на касатора въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице основанията на закона за допустимост на касационното обжалване на нито едно от поддържаните основания, тъй като поставените материално-правни и процесуални въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК нямат качеството на обуславящи изхода на спора. С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1 се дадоха задължителни указания по тълкуване смисъла на „въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК”, като се прие, че същият следва да е обусловил изхода на спора.Основният спорен по делото, видно от посочените решаващи мотиви е този за валидността на сделката по НА Nо */2005 година, налице ли е прикрито дарение или не и именно позитивния отговор относно валидността на сделката като покупко-продажба е обосновал изводите за характера на делбените имоти като имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и за правата на съделителите при прекратяването и с развод. Не може да се приеме за обуславящ изхода на спора въпроса за доказателствата и доказателствените средства, тъй като този въпрос не е разрешен в смисъл, различен от този по посочената съдебна практика, а поставеният принципен въпрос за съотношението на общия исков процес и особеното исково производство за съдебна делба, в конкретния случай не е засегнат в нито едно отношение- страни, искания, доказателства, основание и петитум. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК,ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия