Определение № 3873 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. П. К. против определение № 1714/02.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 1256/2026г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 от ГПК е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. подадена от З. П. К. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие със закона и в резултат на недопустимо разширително тълкуване на ограничителни процесуални норми. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и за разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът е възприел, че касационното обжалване е недопустимо поради цената на иска, без да съобрази че конкретният спор няма материалноправен, а изцяло процесуалноправен характер. Въпросът по делото не е „колко струва претенцията“, а кой съд е компетентен да я разгледа. Счита, че това е въпрос на достъп до съд и прилагането на критерия „цена на иска“ е несъвместимо с принципите на гражданския процес, израз е на прекомерен формализъм и съставлява отказ от правосъдие – отказ за контрол на преграждащ акт, въз основа на неприложим критерий, вследствие на което съдът е лишил страната от възможност за защита срещу неправилно определена компетентност в противоречие с основни принципи на правовата държава. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 2972 от 04.06.2026г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по конст.дело № 5/2026г. С решение № 10/09.07.2026г. по цитираното конституционно дело, Конституционният съд е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. С обжалваното определение състав на Върховен касационен съд, III ГО е оставил без разглеждане подадената от З. П. К. частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд. С това определение, Софийски градски съд е потвърдил определение № 36044/29.08.2025г. по гр.д. № 73081/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 15 от ГПК е прекратено производството пред този съд по предявени от З. П. К. срещу Столична община искове за установяване несъществуването на публични задължения за местни данъци и такси за 2014г. за конкретен имот на ищеца и делото е изпратено на Административен съд – София град по компетентност, с извод, че от естеството на правоотношението, подчинено на метода на правно регулиране на власт и подчинение следва, че той е с административноправен характер, а не гражданскоправен. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че в случая съдебното производство е образувано по претенция за признаване за установено спрямо ответника, че задълженията на ищеца на обща стойност от 2618.83 лева са погасени, съответно, че за този период не дължи тези суми – поради плащането им, евентуално поради погасяване на вземанията по давност. Съставът на Върховния касационен съд приел, че е налице хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Заключил, че определението на въззивния съд е изключено от обхвата на касационния контрол и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Определението е правилно. Предмет на разглеждане пред касационната инстанция е била подадена от З. П. К. частна касационна жалба против определение на въззивния Софийски градски съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост – чл. 15, ал. 2 от ГПК. Това определение съгласно т. 9в от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В тези хипотези първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. В тълкувателния акт е посочено, че в тази част постановките на т. 5 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Даденото тълкуване е задължително за съдилищата, а обжалваното определение на Софийски градски съд се обхваща от разгледаната хипотеза. От друга страна, съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, чиито решения не подлежат на касационен контрол, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Доколкото инстанционният контрол на първоинстанционното съдебно решение, с оглед цената на исковете, е лимитиран до въззивен такъв, до такъв е ограничено и обжалването на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Да се приеме, че контролът на преграждащите определения е по-засилен от този на постановеното решение по тази категория дела, противоречи на законодателната логика на чл. 274, ал. 4 от ГПК, която изхожда от дължима процесуална симетрия в контрола на съдебните актове, постановени в първоинстанционното производство по правния спор. Тъй като законодателят е изключил обжалването на определенията от този вид от касационен контрол, настоящата инстанция няма правомощия да се произнесе. Даденото във въззивното определение указание за неговата обжалваемост не поражда потестативно право на жалба, в отклонение от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. В този смисъл определение № 1196/27.04.2026г. по ч.т.д. № 782/2026г. на ВКС, I ТО. В случая цената на всеки от обективно съединените искове е под законоустановения праг за касационен контрол по граждански дела от 5000 лева – чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложим за частното касационно производство с оглед препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, което налага извод за необжалваемост пред Върховния касационен съд на определението на Софийски градски съд. С оглед извода, че цената на исковете е цената на отричаното в процеса вземане, следва да се приеме, че въззивният съд правилно е определил, че цената на всеки от исковете е в размер на 932.80 лв. и 1685.83 лв. Поради това е правилен изводът, че е недопустима частната жалба пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, доколкото с нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК е изключено касационното обжалване на определенията, постановени по дела, по които решенията не биха подлежали на касационно обжалване. С оглед ограничаване достъпа до касационно обжалване с оглед цената на иска, не може да се разгледат сочените от касатора основания. Ето защо правилно с обжалваното определение частната жалба е върната и обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение