Определение № 5162 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. И. И., чрез адв. И. З., срещу определение № 1147 от 11.08.2026 г. по в. ч. гр. д. № 945/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 986 от 22.05.2026 г. по гр. д. № 93/2026 г. на Районен съд – Разлог, с което е върната исковата молба, подадена от З. И. И., и е прекратено производството по делото.

Окръжен съд – Благоевград е съобразил, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на З. И. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (старо наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД), с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК и чл. 59 ЗЗД. С определение № 252 от 06.02.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение, за отстраняване на констатирани нередовности - посочване цена на предявените искове, внасяне на дължимата държавна такса, посочване на доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, и представяне на всички писмени доказателства, внасяне на държавна такса за възпроизвеждане на преписи от исковата молба и приложенията за ответника, както и представяне на вписан екземпляр от исковата молба. Съдът е указал и реда и начина, възприет от РС – Разлог, за вписване на исковата молба, а именно да се представи съгласно чл. 12 ПВ подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата, ведно с другите придружителни документи. Съставът на РС - Разлог е предоставил на ищеца процесуалната възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановеното определение, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, да отстрани посочените нередовности, като му е указал неблагоприятните последици от неизпълнението. Съобщението за оставяне без движение на молбата, ведно с приложения към него препис от определението, е получено на 04.03.2026 г., като връчено на посочения в исковата молба съдебен адрес и адресат - адв. П.. На 13.03.2026 г. е постъпила молба от ищеца, с която са отстранени част от нередовностите на исковата молба, като е поискано издаване на 3 бр. заверени преписи за вписване на исковата молба в службата по вписванията, и на основание чл. 63 ГПК е поискано да бъде продължен срокът за отстраняване на всички нередовности, считано от получаване на заверените преписи. С определение № 545 от 17.03.2026 г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите с три седмици - до 03.04.2026 г. Съгласно данните по делото, на 23.03.2026 г. е издадено и съдебно удостоверение, в което е удостоверено, че в съда е образувано гр. д. № 93/2026 г., посочен е предметът му, както и че е внесена държавна такса, което да послужи пред службата по вписванията. По делото се намират и издадени заверени преписи от исковата молба. Съдебното удостоверение се намира по делото и не е взето от ищеца. На 03.04.2026 г. е подадена нова молба от З. И., с която се твърди, че до този момент не са издадени заверени преписи от исковата молба за вписване, поради което е поискано отново на основание чл. 63 ГПК да бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите. С определение № 833 от 27.04.2026 г. РС - Разлог е продължил срока с пет седмици - до 08.05.2026 г., вкл. С обжалваното определение № 986 от 22.05.2026 г. първоинстанционният съд е констатирал, че въпреки изрично дадените от негова страна указания и продължените срокове, в законовия срок, който е изтекъл на 08.05.2026 г., ищецът не е отстранил констатираните нередовности, нито е поискал отново продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд е приел, че обжалваният пред него акт е постановен при точно прилагане на съдопроизводствените правила, визирани в чл. 129, ал. 3, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 129, ал. 2 ГПК. Първоинстанционният съдебен състав правилно е счел, че първоначалната искова молба е нередовна. Дадените от РС – Разлог указания за отстраняване нередовностите на исковата молба са ясни и пълни, като същите всеобхватно и прецизно сочат какво следва ищецът да стори и в какъв срок, както и какви са неблагоприятните последици съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, в случай на неизпълнение на указанията. З. И. е изпълнил част от указанията на съда, като е поискал двукратно продължаване на срока за представяне на вписана искова молба, които искания са били уважени, като му е даден срок от повече от осем седмици за вписване на исковата молба, който срок е бил повече от достатъчен. Окръжен съд – Благоевград е намерил за неподкрепено от данните по делото твърдението на И. пред първоинстанционния съд, че неотстраняването на нередовностите се дължи на бездействие на съдебни служители. Визирал е, че напротив - още на 23.03.2026 г. РС - Разлог е издал съдебно удостоверение, което да послужи пред службата по вписванията, като в делото се съдържат и заверени преписи от исковата молба. Ищецът не е проявил активност да вземе издаденото съдебно удостоверение и съответно да впише исковата молба. Налице е бездействие на страната, която не е проявила активност, за да изпълни дадените от съда указания, повече от два месеца. Това, от своя страна, е обусловило връщане на исковата молба и прекратяване на делото в съответствие с разпоредбите на ГПК и постановките на т. 3 от ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС.

Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за неправилно, поради което иска отмяната му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК.

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Подлежи ли на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба при обективно съединени искове, когато указанието за вписване е дадено общо за цялата искова молба, но един от предявените искове не е от категорията искове, които подлежат на вписване.

Относно този въпрос се твърди противоречие с приетото в: определение № 178/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 771/2014 г. на ВКС, I г. о., определение № 5131/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2888/2025 г. на ВКС, IV г. о., определение № 2676/27.05.2025 г. по ч. гр. д. № 4820/2024 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 55/29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 385/2016 г. на ВКС, II г. о.

2. Допустимо ли е приложение на санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК за невписване на искова молба, когато страната в рамките на дадения срок е поискала съдействие от съда за снабдяване със заверени преписи и за продължаване на срока, а съдът не е изяснил дали е имало обективна възможност указанието да бъде изпълнено (визирано противоречие с определение № 167/03.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2801/2017 г. на ВКС, II г. о., определение № 507/27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2922/2019 г. на ВКС, IV г. о., определение № 346/24.07.2018 г. по ч. т. д. № 1437/2018 г. на ВКС, I т. о.).

3. Може ли въззивният съд да приеме, че са налице ясни, пълни и изпълними указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, когато изпълнението им зависи от предварително съдействие на съда, а не е установено по делото кога и по какъв ред това съдействие е било реално осигурено на страната (сочено противоречие с определение № 5131/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2888/2025 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 891/28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Относно въпрос № 3 З. И. твърди и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при масово срещаната хипотеза на указания за вписване, чието изпълнение зависи от съдебно съдействие.

На последно място, жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на атакувания от него съдебен акт. Твърди, че тя се изразява в това, че въззивният съд е приравнил невписването на цялата искова молба на нередовност по всички съединени искове, без да отчете, че осъдителният иск по чл. 59 ЗЗД не подлежи на вписване; съдът е приел бездействие на ищеца, без да изследва надлежно релевантните факти относно изготвянето, предоставянето и възможността за получаване на необходимите книжа; приложил е санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК формално, без необходимата преценка дали неизпълнението е резултат от виновно процесуално бездействие, каквото изисква практиката на ВКС.

За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. По силата на дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Определението на Окръжен съд – Благоевград е валидно и допустимо.

Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.

При постановяване на определението си, Окръжен съд – Благоевград не е съобразил обстоятелството, че единият от обективно съединените искове – този с правно основание чл. 59 ЗЗД, не подлежи на вписване съгласно чл. 114 ЗС и чл. 11, във вр. с чл. 4 ПВ. Както е прието и във визираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 2676/27.05.2025 г. по ч. гр. д. № 4820/2024 г. на ВКС, IV г. о., ако нередовността на исковата молба се отнася само за част от заявените искове, указанията касаят конкретно съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщането на исковата молба само в частта по нередовните искове, тъй като няма законово основание същата да се върне, съответно – да се прекрати образувано вече съдебно производство, по надлежно предявен иск. Ето защо, в частта по иска по чл. 59 ЗЗД исковата молба не е нередовна, поради невписването й, и не подлежи на връщане.

Същевременно въззивният съдебен състав, с оглед наведените в частната жалба до него изрични доводи за липса на съдействие от страна на първоинстанционния съд по издаване на заверени преписи от исковата молба и приложенията към нея, е отчел единствено факта, че в кориците на делото се съдържат такива преписи, но не и дали те своевременно са били изготвени от съответния съдебен служител за получаването им от З. И. в срока за изпълнение на указанията. Трайно е разбирането в практиката на ВКС, че връщането на исковата молба, поради неизпълнение указанията на съда, е санкция срещу неоправданото процесуално бездействие на ищеца, поради което при преценката дали са налице основанията по чл. 129, ал. 3 ГПК, следва да се съобрази процесуалното поведение на страната и дали неизпълнението на указанията не се дължи на обстоятелства извън поведението на ищеца.

Тъй като по делото няма данни кога са издадени заверени преписи от исковата молба, нито има произнасяне от първоинстанционния съд по искането за издаването им, не може да се заключи, че неизпълнението на дадените указания за вписване на исковата молба е единствено по причина на З. И. И., а не и поради неоказано му своевременно съдействие от съда.

С оглед изложеното, постановеното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,