Определение № 60291 от 04.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1549/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №432/20.05.2019г. по в.ч.гр.д. №264/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9/08.02.2019г. на съдията по вписванията при РС-Перник, постановено по молба с вх. №380/08.02.2019г., подадена от „Корпоративна търговска банка“АД /н/. С определение № 424/13.11.2020г. по ч.т.д. № 1549/2019г. на ВКС, I т.о. е спряно производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ. По същото е постановено решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България, поради което производството по делото следва да се възобнови. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на ПОС, че не е бил спазен 6м. срок за подновяване на обезпеченията по §5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН, тъй като релевантно за преценката е заявяването за вписване в ТРРЮЛНЦ, а не във вторичния регистър. Навежда доводи, че дори и да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Имотния регистър, то няма пречка вписването да се извърши по партидата на залогодателя на основание ал.3 на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Твърди, че това вписване е за противопоставимост, а не за действителност. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният състав от Окръжен съд-Перник е потвърдил определение за отказ на съдията по вписванията при РС-Перник на молба на „Корпоративна търговска банка ”АД /н/, с която е поискано на основание чл. 21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/ отбелязване в имотния регистър на вписан по § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва процесният недвижим имот- бензиностанция, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Съдът е установил, че към заявлението са приложени в оригинал едно удостоверение за вписани по партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 15.12.2011г., ведно с приложение, документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в ТР. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че възможността за подновяване на вписването по реда на § 5, ал.3 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. е обвързана със срок - 6-месеца от влизането в сила на този закон. Достигнал е до извод, че при липса на специална уредба, същият срок касае вписването във всички регистри и при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6– месечния срок следва да се извърши и вписването в регистрите по чл. 21, ал.3 от ЗОЗ, а в настоящият случай искането е постъпило на 08.02.2019г. след изтичане на 6- месечния срок. Същевременно съдът е счел, че дори да се приеме, че срокът е спазен, не са налице условията по ПВ за вписване /първоначално или подновяване/ в имотния регистър на особения залог на търговското предприятие. Решаващият състав е посочил, че в молбата на банката е изложено твърдение за заличаване на вписан вече особен залог, което твърдение не може да обоснове искане за подновяване. При липса на съществуващо вписване не може да се извърши и подновяване. Не са били изпълнени и условията на чл.22а, ал.4, във връзка с чл.18 ПВ за подновяване на вписване на договора за особен залог, тъй като молбата от кредитора не е представена в два екземпляра. Съдът е заключил, че дори и да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран по реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ с искане за първоначално вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на особен залог в търговския регистър, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Изложени са съображения, че по силата на чл.22а ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането в книгата по чл.33, б."д" ПВ на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър. Посочено е, че в случая удостоверението за вписване на залога в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, поради което на основание чл. 22а, ал.1 и ал.4 вр. чл. 8, ал.2 от ПВ, за да се извърши вписването, следва да се представи оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, което не е направено. Също така, съдът е намерил, че първоначално вписване в имотния регистър не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства пред съдията по вписванията за изпълнение на изискванията по чл.264 ДОПК. Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ не регламентира специален ред за извършване на вписване в имотния регистър, поради което е приел, че вписванията стават в производството, уредено в ПВ. След като е констатирал, че последният не предвижда правила за възстановяване на особен залог, е заключил, че при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал.1 ПВ. Дори и да се извърши първоначално вписване на особения залог чрез това действие няма да се постигне целеният от банката резултат, основан на разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./, а именно възстановяване противопоставимост на трети лица на особения залог по реда му съобразно първоначалното вписване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1/ Кое е релевантното действие, обуславящо спазването на установения от § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.06.2018г./ 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие?; Следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?; 2/ Следва ли на основание чл.18 ПВ, във вр. чл.22а, ал.4 ПВ, молителят освен посоченото в чл.22а, ал.1 ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 ПВ, към който намира приложение чл.18 ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 3/ Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание §5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършена от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание §5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, във вр. чл.22а ПВ?; В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 ПВ, както и чл.264 ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?; 4/ Следва ли на основание чл.22а ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ, или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. По ддържа се основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с твърдението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно касаторът поддържа, че приложение следва да намери определение № 250/03.04.2012г. по ч.гр.д. № 99/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Обявената за противоконституционна разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд на Република България с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й. Основният поставен от частния касационен жалбоподател въпрос се отнася до вписване във вторичен регистър /имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, се заличават последиците, предвидени с тази норма. Следователно не са нищожни извършени заличавания на особени залози в търговския регистър. Ето защо въпросът, свързан с приложението на обявената за противоконституционна норма, не може да обуслови промяна на изхода на спора относно вписване във вторичен регистър при липса на първично вписване на особен залог в ТР, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Останалите правни въпроси са обусловени от горепосочения, поради което тяхното самостоятелно обсъждане не променя крайното правно разрешение на спора. По изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд