Определение № 156 от 14.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 6 от 29. 07. 2020 г. по в. гр. д. № 112/2020 г. на ОС – Монтана е потвърдено решение от 14. 02. 2020 г. по гр. д. № 183/2019 г. на РС – Берковица, постановено по предявен от Л. Б. С. срещу С. Д. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС, с което е допусната делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „М.“, с площ от 2000 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], между Л. Б. С. и С. Д. С., при права по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, и е отхвърлен искът за делба на построените в описания имот сгради: сграда с идентификатор ..., с площ от 119 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 20 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 68 кв.м., както и на 9 бр. движими вещи – говеда, индивидуализирани по порода, цвят, пол, възраст и ушна марка в диспозитива на първоинстанционното решение.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от съделителя С. Д. С., чрез адв. К. И., в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на процесния поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място]. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 98 ЗС – при несъобразяване с обстоятелството, че с изграждането на процесните три сгради теренът е изгубил своята самостоятелност и e придобил статут на обслужващ терен, представляващ принадлежност към главната вещ - сградите. Твърди се и неправилност, поради допуснато съществено процесуално нарушение – неспазване на изискването по по чл. 12 и чл. 235 ГПК за за обсъждане на всички възражения и доводи на страните. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК, отмяната му в същата и отхвърляне на иска за делба на поземления имот.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от ищцата Л. Б. С., чрез адв. Х. Г. П., в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построените в описания имот сгради: сграда с идентификатор ..., с площ от 119 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 20 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 68 кв.м. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 21, ал. 3 СК и чл. 92 ЗС. Поддържа се, че предмет на договора за покупко-продажба, сключен между ответника и общината, е имотът със сградите, тъй като сградите не били изключени изрично в договора и в тръжната документация. Сочи се и необоснованост на извода на въззивния съд, че сградите са строени от бабата и дядото на С. С. по бащина линия и са били тяхна собственост, с доводи, че този извод е базиран на едно единствено писмено доказателство – удостоверение за търпимост, което не е титул за собственост, както и че бившият съпруг е придобил имота по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОС, а не по облекчената процедура по чл. 35, ал. 3 ЗС (без търг или конкурс), каквато би била приложима, ако е бил собственик на сградите. Прави се и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на събраните гласни доказателства, установяващи съвместен принос на двамата бивши съпрузи при придобиване на процесния имот и сгради. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му в същата и допускане съдебна делба на процесните три сгради, при равни дялове.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, съобрази следното:

Делото е висящо пред касационната инстанция в частта по предявения от Л. Б. С. против С. Д. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба, при права по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, на процесния поземлен имот и построените върху него три сгради. Като придобивни основания ищцата е посочила договор за покупко-продажба, сключен през време на брака на страните, между ответника и Община-В., след проведен публичен търг, и прекратена с развод съпружеска имуществена общност. Искът за делба на 9 бр. движими вещи – говеда, индивидуализирани по порода, цвят, пол, възраст и ушна марка в диспозитива на първоинстанционното решение, е отхвърлен с решение на районния съд, потвърдено с решение на въззивната инстанция, влязло в сила като необжалвано в тази част.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу основателността на иска за допускане до делба на сградите по съображения, че същите са строени в периода 1970 г. – 1972 г., от бабата и дядото на ищеца, което изключва възможността да са придобити в режим на СИО, а и не са били предмет на договора за покупко-продажба, сключен с общината. Възразил е и срещу основателността на иска за допускане делба на поземления имот, тъй като същият представлява прилежащ терен към сградите и следва статута на собствеността на сградите, като тяхна принадлежност, съгласно чл. 98 ЗС - след като сградите не са придобити от страните в режим на СИО, то и теренът не попада в режима на съпружеската имуществена общност.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на процесния недвижим имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта на [населено място], при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, е приел от фактическа и правна страна, възприемайки мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива, че страните са били съпрузи в периода 27. 08. 2000 г. – 13. 02. 2018 г., като бракът им е прекратен с развод. С договор № 15/26. 02. 2013 г. С. С. е купил от Община – Вършец, след проведен публичен търг с явно наддаване, процесния поземлен имот. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите при придобиване на имота не е оборена от събраните по делото доказателства и няма основание за изключването му от съпружеската общност. С развода общността между съпрузите е прекратена и е трансформирана в обикновена съсобственост, при равни права, на осн. чл. 27, ал. 1 и и чл. 28 СК

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построените в имота три сгради: сграда с идентификатор ..., с площ от 119 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 20 кв.м., сграда с идентификатор ..., с площ от 68 кв.м., въззивният съд, препращайки към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че сградите не са били предмет на договора за покупко-продажба, сключен между съпруга С. С. и Община-Вършец, след проведен публичен търг. Същите не фигурират в тръжната документация като обекти на сделката – нито фигурират като обекти на собственост на общината в правния анализ, нито фигурират като оценявани обекти в изготвената оценка на имота. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е прието за установено, че процесният недвижим имот е бил предоставен за ползване на бабата на ищеца по бащина линия П. (П.) Г. З. на основание ПМС № 11/1982 г., решение № 9 с протокол 3/10. 02. 1982 г. на ОНС-Михайловград и решение по протокол № 6/4. 06. 1983 г. на ОбС-Вършец и АПК-Вършец, за отглеждане на трайни насаждения, домашни животни и производство на животинска продукция, за самозадоволяване, като е разрешено построяването на лека стопанска постройка до 30 кв.м. (удостоверение № 270/29. 04. 1985 г. на ОНС – гр. Вършец, удостоверение за идентичност № АР-1889-1/16. 04. 2019 г., издадено от ОСЗ – Берковица). Сградите са строени в периода 1970 г. – 1972 г., от бабата и дядото на С. С. по бащина линия, без строителни книжа, но са в режим на търпимост и не подлежат на премахване или на забрана за ползване (удостоверение за търпимост № 07/8. 03. 2013 г., издадено ОА – Вършец). Бабата и дядото на ищеца по бащина линия, баща му и ищецът се занимавали с животновъдство. Ищецът е регистриран като земеделски производител от 2012 г. П. Г. З. е починала на 24. 01. 2001 г. и е оставила за законни наследници синовете си А. С. С. и Д. С. З., баща на ищеца (удостоверение за наследници № ГРАО-461/22. 04. 2019 г.). Въз основа на показанията на свидетелите В., Р. и З. е прието за установено, че къщата и селскостопанските постройки са построени от бабата и дядото на С. С. още към 1990 г., преди брака на страните, сключен 2000 г. Прието е, че не следва да се обсъждат, като неотносими към заявеното от ищцата придобивно основание, показанията на една от свидетелките, според които една от сградите се е разрушила и на нейно място ответникът и баща му, през време на брака на страните, построили нова сграда, както и че в тази част показанията на свидетеля не съответстват на писмените доказателства (удостоверението за търпимост, според което преди 7. 04. 1987 г. са изградени жилищна сграда с площ от 39 кв.м. и три селскостопански сгради, чиито площи са идентични с площите на сградите, въведени от ищцата като предмет на делбата). От правна страна е прието, че върху процесните три сгради не е възникнала съсобственост между страните по делото. Същите не са придобити на заявеното от ищцата придобивно основание (сключен през време на брака договор за покупко-продажба между бившия съпруг и общината), тъй като не са били включени в предмета на договора нито изрично, нито по подразбиране. Презумпцията на чл. 92 ЗС е оборена. Не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства да са придобити от страните, през време на брака им, на друго основание.

В изложението към касационната жалба на С. Д. С. се поставят следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи, като посочи доказателствата по тях.

2. Дали при построяване на сгради върху чужд имот без учредено право на строеж и без строителни книжа, но в режим на търпимост, теренът загубва статута си на самостоятелен обект на собственост и придобива статут на обслужващ сградите имот. В тази хипотеза, ако собственикът на сградите придобие терена, върху който са построени, режимът на собствеността върху терена следва ли режима на собствеността върху сградите и възможно ли е земята да се придобие в режим на СИО, а сградите да не са обхванати от режима на съпружеска имуществена общност.

По първия въпрос се иска допускане до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 553 от 27. 06. 2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 212 от 1. 02. 2013 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 7 от 8. 02. 2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 57 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, 3 г.о. и решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о.

По втория въпрос допускането до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/17. 05. 1995 г. по гр. д. № 3/94 г. на ОСГК, решение № 142 от 8. 07. 2014 г. по гр. д. № 396/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 152 от 16. 06. 2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 348 от 5. 01. 2012 г. по гр. д. № 978/2010 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 935 от 13. 11. 2008 г. по гр. д. № 3206/2007 г. на ВКС, 1 г.о. Относно втората част от въпроса се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от съделителя С. част по първия въпрос. В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС, въззивният съд, споделяйки изцяло мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени мотиви, при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, е разгледал въведените от страните доводи и възражения, относими към спорния предмет, и е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е и възражението на съделителя С., че режимът на собствеността върху терена следва режима на собствеността върху сградите, като е приел същото за неоснователно. Относно сградите е приел, че не е доказано да са придобити от страните през време на брака им, в режим на СИО, а относно терена – че е придобит през време на брака, на възмездно основание и не е оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос в придобитото вещно право на собственост.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по втория въпрос.

Въпросът касае хипотеза, при която лице е построило, на основание отстъпено право на строеж, сграда върху чужд имот, и е придобило собствеността върху сградата отделно от собствеността върху терена, а впоследствие е придобило и терена или идеални части от него.

Процесният случай касае различна хипотеза – построена сграда върху чужд имот без отстъпено право на строеж, при което собственикът на терена е станал собственик и на сградата, на основание чл. 92 ЗС. По-конкретно, осъществено е строителство на сгради без учредено право на строеж и без строителни книжа, но в режим на търпимост, от ползвател с право на ползване, учредено с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 63 ПЗР ППЗСПЗЗ (ПМС № 11/1982г.) върху предоставената му за ползване земя, като нито ползвателят и наследниците му са придобили собствеността върху земята по реда на пар. 4-4к ЗСПЗЗ, нито има данни за предявени и реализирани реституционни претенции на бивши собственици на земята и за придобита собственост върху постройките от тях по реда на пар. 4-4к ЗСПЗЗ. Земята е била актувана като публична общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. През 2011 г. С. С. е поискал промяна на предназначението на земята и промяна характера на собствеността от публична в частна на основание чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗСПЗЗ, както и учредяване на вещно право на строеж или продажба на имота по реда на Закона за общинската собственост и действащите наредби на Община-Вършец, за реализиране на инвестиционен проект, свързан със социално-икономическото развитие на общината - изграждане на малка модерна ферма за отглеждане на 50-60 говеда. С решение № 435 по протокол № 57/23. 06. 2011 г., променено с решение № 102 по протокол № 14/8. 06. 2012 г. на ОС-Вършец предназначението на земята е променено, характерът на собствеността не променена от публична в частна и за същата е съставен АЧОС № 448/10. 12. 2012 г. Със заявление № 9400-3002/27. 12. 2012 г. С. С. отново е поискал закупуване на процесния имот от общината за разширяване на животновъдната му ферма. С решение № 193 по протокол № 23/28. 12. 2012 г. ОбС-Вършец е взел решение да се извърши продажба на процесния имот по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОС, чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване. Сградите не са описани като обекти-предмет на търга в решението на общинския съвет, в информацията за недвижимия имот, в правния анализ на изнесения на публичен търг имот, не са взети предвид при формиране оценката на продавания имот – определена е експертна оценка само на земята, не фигурират в заповедите на кмета, обявата и другите документи, касаещи търга. Продажната цена съвпада с данъчната оценка на земята без сградите.

При тези данни релевантният въпрос в случая би бил дали при продажба на публичен търг на имот частна общинска собственост, който е застроен от трети лица без отстъпено право на строеж, с незаконни сгради, които са в режим на търпимост, предмет на продажбата са и построените в имота сгради, ако същите не са били включени в предмета на търга, не са описани като обекти на собственост в правния анализ, не са били обект на оценяване и стойността им не е взета предвид при формиране на началната продажна цена, не фигурират в решението на общинския съвет за обявяване на търга, в заповедите на кмета, в обявлението за търга и в другите документи от тръжната документация. Такъв въпрос, обаче, не е поставен.

Цитираната от касатора практика също се явява неотносима към правния спор, тъй като касае поставения за разглеждане неотносим въпрос. В ТР № 1/1995 г. по т.д. № 3/94 г. на ОСГК на ВКС е обсъждана хипотеза, при която незастроен имот е одържавен и след одържавяването му е застроен. Прието е, че в този случай теренът придобива несамостоятелно, обслужващо сградите значение, не може да се отдели от сградите като самостоятелен имот и не подлежи на реституция. В решение № 142 от 8. 07. 2014 г. по гр. д. № 396/2014 г. на ВКС, 1 г.о. е прието, че е възможно, като последица от застрояването на терена, същият да изгуби качеството си на самостоятелен обект на собственост, ако застрояването е до такава степен плътно и ако самостоятелните обекти в сградата принадлежат на различни лица, като в този случай теренът ще съставлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. В решение № 152 от 16. 06. 2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че целта на разпоредбата на пар. 1 ПЗР ПМС 235/1996 г. е да се даде възможност на носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ, която притежават при условията на чл. 38 ЗС. В решение № 438 от 5. 01. 2012 г. по гр. д. № 978/2010 г. на ВКС, 1 г.о., също е коментирана хипотеза на придобиване на право на собственост върху земя от лица, придобили самостоятелни обекти от сграда в етажна собственост, построена в държавна или общинска земя, в размери съответни на идеалните части от притежаваното право на строеж. В решение № 935 от 13. 11. 2008 г. по гр. д. № 3206/2007 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че дворът, в който има изградени самостоятелни обекти на правото на собственост, чиито титуляри са различни лица, е обща част по своя правен статут по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.

Неотносимостта на въпроса към спорния предмет, определен с въведените от страните доводи, възражения и фактически твърдения, както и към решаващите изводите на въззивния съд, предпоставя извода за липса и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос.

С оглед на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която поземленият имот е допуснат до делба между съделителите, при равни дялове.

В изложението към касационната жалба на Л. Б. С. се поставят следните въпроси:

1. При прехвърлителна сделка с предмет застроен поземлен имот, приобретателят придобива ли и собствеността върху сградите, ако същите не са изрично изключени от предмета на прехвърлителната сделка.

2. Счита ли се за оборена презумпцията по чл. 92 ЗС за сгради, които не са включени изрично в предмета на договора за покупко-продажба на поземления имот.

3. Възниква ли режим на обикновена съсобственост след прекратяване на брака по силата на законовата презумпция за приращение по чл. 92 ЗС за сгради, находящи се върху поземлен имот, придобит по време на брака в режим на СИО.

Жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по трите въпроса. По първия въпрос твърди разрешаването му в противоречие с решение № 45 от 26. 07. 2019 г. по т.д. № 1319/18 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 738 от 1. 12. 2012 г. по гр. д. № 352/2005 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 183 от 18. 06. 2012 г. по гр.д. № 88/2012 г. на ВКС, 2 г.о. По втория въпрос твърди разрешаването му в противоречие с решение № 98 от 27. 07. 2015 г. по гр. д. № 521/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 177 от 9. 11. 2015 г. по гр. д. № 2803/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 529 от 9. 07. 2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, 1 г.о., а по третия – с решение № 517 от 2. 06. 2009 г. по гр. д. № 2340/2008 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 177 от 9. 11. 2015 г. по гр. д. № 2803/15 г. на ВКС, 1 г.о. и ППВС № 5/31. 10. 1972 г.

На първо място, въпросите не са съобразени със спецификата на конкретния случай, при който придобивният способ е договор за покупко-продажба на имот частна общинска собственост, сключен с кмета на общината, след решение на общинския съвет и след проведен публичен търг с явно наддаване, на основание чл. 35, ал. 1 ЗОС и чл. 36 от Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община Вършец, приета на осн. чл. 8, ал. 2 ЗОС, като търгът е проведен по реда на Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на ОС-Вършец, приета също на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. Фактическият състав на придобивният способ включва не само договор между кмета на общината и спечелилия търга, но и провеждане на публичен търг при установени в ЗОС и цитираната наредба правила (внасяне на предложение на кмета за провеждане на публичен търг с явно наддаване с докладна записка, към която се прилагат акта за частна общинска собственост, скица на имота, анализ на правното състояние; вземане на решение на ОС за провеждане на публичен търг с явно наддаване; издаване на заповед от кмета на общината за провеждане на търга, съдържаща описание на имота, начална тръжна цена и с която се утвърждава и тръжната документация; изготвяне на тръжна документация, съдържаща описание на имота, начална тръжна цена, депозит за участие, дата, място и час на провеждане на търга, условията за оглед и др.; обявяване на търга; заповед на кмета за назначаване на комисия за провеждането му; провеждане на търга; заповед на кмета за обявяване на спечелилия търга участник, сключване на договора). При този придобивен способ, при спор относно предмета на продажбата (дали същият включва само имот или и построените върху имота сгради) от значение е не само текстът на договора и дали със същия изрично са изключени, респ. не са включени сградите, но и отразеното в тръжната документация: дали описанието на имота, предмет на търга, включва само земя или земя и сгради; фигурират ли сградите, представляващи самостоятелни обекти на собственост, в правния анализ; оценени ли са същите и дали стойността им е включена при определяне на началната тръжна цена; посочени ли са като част от предмета на търга в решението на общинския съвет за продажба чрез публичен търг с явно наддаване, както и в издаваните във връзка с търга заповеди на кмета на общината и документи по обявяването и провеждането му. Едва след преценка на всички тези обстоятелства може да се направи извода дали сградите са били включени в предмета на продажбата – изрично или подразбиращо се. Посочената от жалбоподателката практика включва решения на ВКС, при които предметът на разпореждането е описан само в договора за покупко-продажба.

На следващо място, противоречие между изводите на въззивния съд и посочената практика на ВКС не е налице. В коментираните от жалбоподателката актове се приема, че при прехвърляне на застроен имот, без сградите да са посочени изрично в предмета на сделката или да са изключени изрично от обхвата й, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да намери приложение само ако по делото не е установено друго и когато е безспорно, че сградата няма друг собственик. Съответни на тази практика са изводите на въззивния съд, според които след като процесните сгради не фигурират като част от предмета на разпореждането с общинския имот не само в договора за покупко-продажба, но и в решението на общинския съвет за продажба на имота чрез публичен търг с явно наддаване, в правния анализ, в оценката, в заповедите на кмета и, въобще, в цялата тръжна документация, то те не са били предмет на разпоредителната сделка и не са придобити от съпрузите на основание заявения придобивен способ - публичен търг с явно наддаване и сключен с кмета на общината, през време на брака, договор за покупко-продажба.

С оглед на горното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта му потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлен искът за делба на процесните три сгради.

При този изход на делото – недопускане до касационно обжалване на решението по нито една от двете касационни жалби, разноските в касационното производство следва да останат за сметка на страните, така както са направени.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,