Определение № 4883 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по касационна частна жалба на Р. Т. С., приподписана от адв.В. А. от АК–Пазарджик срещу определение №529 от 22.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 347/2026г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено определение №324 от 14.04.2026г на Районен съд –Велинград за връщане на предявена от Р. Т. С. срещу Х. А. М. искова молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК и прекратяване на образуваното въз основа на същата производство по гр.д № 256/2026г на РС Велинград поради неизпълнение на даденото с разпореждане №548 от 31.03.2026г указание на съда по остраняване на нередовности. За да потвърди преграждащото определение Окръжен съд-Пазарджик е констатирал ,че до изтичането на дадения от съда срок ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба, която е останала нередовна и правилно производството е прекратено на това основание. Констатирано е, че твърденията на жалбоподателката за предприето в срок изпълнение на указанията ,подкрепено с приложен към въззивната жалба препис от нейна молба с дата 06.04.2026г са несъстоятелни. При обжалването страната се позовава на молба, депозирана по друго образувано дело /гр.д № 202/2026г на РС Велинград/,в изпълнение на разпореждане на съда по това дело и видно от нейното съдържание,същата касае друг правен спор. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложение, приподписано от адв. В. А. се сочи основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и като процесуалноправен въпрос се извежда оплакването,че дадените указания излизат извън предмета на проверката по чл. 29 ГПК, както и че предвид възрастта на ищцата / на 94 години/ и нейното затруднено положение, прекомерният процесуален формализъм засяга правото й на защита. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Не са изпълнени общите законови предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК и не се обосновава соченият критерии на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. При иск,предявен за „разваляне на договор за дарение на основание 227,ал.1 б. „в” ЗЗД” на недвижим имот, находящ се в [населено място] и описан в приложения нот.акт за дарение № .... от ......г по н.д№..../......г на Нотариус И.Н., сключен между страните, дадените от първоинстанционния съд с разпореждане №548 от 31.03.2026г указания ищцата да посочи цената на предявения иск, съответно да представи данъчна оценка на процесния имот ,са в предмета на проверката по чл.129,ал.1 във. вр чл. 127, т.3 ГПК ,тъй като искът е оценяем. Дори ищецът да е освободен от внасяне на държавна такса - както в случая, от цената на иска зависи родовата подсъдност, поради което сезираният съд следи за нейното посочване, респ.определяне в случаите по чл.69, ал.1 т.2 ГПК.По изискването се процедира съгласно чл.129, ал.2 ГПК,при неизпълнение в срок се прилагат последиците на чл.129,ал.3 ГПК, които процесуални норми са императивни. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.