Определение № 60156 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, предл.1 ГПК. С определение № 597 от 31.08.2021 г. по ч. гр. д. № 543/2021 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определение № 260860/18.05.2021 г. по гр. д. № 5924/2020 г. на Русенския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от С. С. Ж. против „Интер Тера“ ООД и Р. К. Ж. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху апартамент № 2 в [населено място], [улица], вх.3.

Въззивният съд е приел, че основанията, на които ищецът претендира по настоящото дело право на собственост върху процесния апартамент, са две: че ищецът е изключителен собственик на апартамента, въпреки че той е закупен по време на брака му с ответницата Р. Ж., тъй като средствата за закупуването му произтичат от личен жилищноспестовен влог на ищеца в ДСК и заемни средства от брат му, които той е върнал, евентуално поради липса на съвместен принос на съпругата му в придобиване на имота. Прието е, че 1/2 ид. част от този имот е била изнесена на публична продан за задължения на Р. Ж. и с постановление от 04.05.2018 г. по изп. д. № 414/2017 г. на ЧСИ В.М. е възложен на другия ответник „Интер Тера“ ООД.

Съдът е констатирал, че с влязло в сила решение по гр. д. № 6222/2018 г. на Русенския районен съд е бил отхвърлен предявеният от С. С. Ж. срещу „Интер Тера“ ООД и Р. К. Ж. положителен установителен иск за собственост на същия апартамент, основан на твърдения, че договорът по нотариален акт № 103/1994 г., с който апартаментът е бил закупен от Р. Ж., е договор по чл.22, ал.1 ЗЗД в негова полза, което изключвало презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос.

При тези данни въззивният съд е приел, че по-късно заведеният иск за собственост е процесуално недопустим. Спорът за собствеността на имота е решен с влязлото в сила решение по гр. д. № 6222/2018 г. на Русенския районен съд. Ищецът разполага с нов иск само ако той се основава на обстоятелства, възникнали след приключване на производството по посоченото дело. Случаят не е такъв. В исковата молба се излагат факти, относими към момента на придобиване на имота през 1994 г., които ищецът е следвало да заяви в предходното съдебно производство. Като не е сторил това, по отношение на тези факти е настъпила процесуална преклузия и позоваването на тях в ново производство се явява недопустимо. Недопустим се явява и евентуалният иск за определяне на по-голям дял, тъй като СИО не е прекратена.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. С. Ж.. Той поддържа, че е предявил иск за установяване, че е едноличен собственик на процесния апартамент, тъй като е закупен от него с лични средства /чл.23, ал.1 СК/, евентуално – че има по-голям дял от съпругата му в съсобствеността – чл.23, ал.2 СК, евентуално – иск по чл.21, ал.4 СК за установяване, че съпругата му няма принос в придобиването на апартамента. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

1. Длъжен ли е ищецът при завеждане на установителен иск за собственост да заяви всички правни основания, които обосновават правото му на собственост и 2. Отхвърлянето на иск за собственост, заявен на едно правно основание, явява ли се отрицателна процесуална предпоставка за водене на последващо дело на друго правно основание.

По тези въпроси обжалваното определение влизало в противоречие с решение № 143 от 07.12.2010 г. по т. д. № 1100/2009 г. на ВКС, I-во т.о.

Освен това въззивният съд не се произнесъл въобще по оплакването на жалбоподателя срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечение на предявения иск за собственост. По този начин окръжният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Поддържат се оплаквания и по чл.280, ал.2, предл. 1, 2 и 3 ГПК, без да се сочат конкретни твърдения, които обосновават тези основания.

Ответникът „Интер Тера“ ООД оспорва частната жалба. Счита, че първото от посочените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК решения не е относимо към спора по настоящото дело, а второто не е публикувано и не е ясно какъв е бил предметът на това дело, затова не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а останалите основания не са обосновани.

„Интер Тера“ ООД се позовава и на обстоятелства и доказателства, които не са били заявени до настоящия момент: решение № 250261/19.10.2020 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на същия апартамент между „Интер Тера“ ООД и С. С. Д., при равни права; решението от 23.03.2021 г. по същото дело, с което апартаментът е изнесен на публична продан, както и постановление от 29.06.2021 г. на С. К., ПЧСИ при И. Х., ЧСИ № 832 по регистъра на КЧСИ, с който апартаментът е възложен на купувача на публичната продан Й. П. Г.. Върху постановлението има отбелязване за влизането му в сила.

Ответницата Р. К. Ж. не взема становище по частната жалба.

Съставът на ВКС приема, че в случая се налага разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. С отговора на ответника „Интер Тера“ ООД са представени за първи път доказателства, които имат значение за изхода на настоящото частно производство, но те не са били представени по делото, не са приети от съда и по тях не е взел становище жалбоподателят С. С. Ж.. Налице е хипотезата на чл.278, ал.1, изр.2 ГПК и делото трябва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение. На жалбоподателя да се изпрати копие от документите, представени с отговора на частната касационна жалба, за да може да изрази становище по тях.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение