Определение № 4854 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Е. Ю., представлявана от адвокат А. П., срещу Решение № 44/12.02.2026г. по в. гр. д. № 616/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С въззивното решение е потвърдено Решение № 391/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1124/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, в която, отхвърляйки предявения от майката иск за предоставяне на родителските права спрямо роденото от брака й с В. В. А. малолетно дете А. В., определяне на местоживеенето на А. при нея в [населено място], обл. Х., и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка, първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата, определил е местоживеенето на А. при него в Р Турция, [населено място],[жк], ул. “Проф. д-р А. Е.“ № .../....., и се е произнесъл по обусловените от това въпроси относно личните отношения с майката и издръжката на детето. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че са налице „важни причини“ в смисъла, изяснен с ППВС № 1/1974 г., за разделяне на А. от малолетната й сестра, упражняването на родителските права върху която е възложено с влязло в сила решение на майката, при която е постановено да живее тя в [населено място], обл. Х.. Поддържа, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, установяващи чести отсъствия на бащата от дома, при които малолетната А. е оставена на грижите на своята леля и баба по бащина линия. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по общо формулираните въпроси за предпоставките за разделяне на децата при развод с оглед указанията, дадени в ППВС № 1/1974 г., и обстоятелствата, които съдът следва да отчете, сред които родителския капацитет на всеки от родителите, при преценка на най-добрия интерес на детето. Твърди, че първият от въпросите въззивният съд решил в противоречие с ППВС № 1/1974 г., а вторият – в разрез с Решение № 936/28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2008 г., III ГО. Ответникът по касационната жалба В. В. А. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима. В обжалваното решение въззивният съд, препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, е приел, че с оглед интереса на детето А. (родена 2015 г. в Р Турция) неговото местоживеене следва да бъде при бащата, който да упражнява родителските права след развода. Обосновал е извод, че са налице важни причини А. и по-малката й сестра Е. (родена 2020 г. в Р България) да живеят отделно – А., която от близо четиригодишна възраст живее постоянно в Р Турция и не владее добре български език - при своя баща в [населено място], където е започнала предучилищно и продължава училищно обучение, изградила е свой приятелски кръг и обитава сигурна социална среда, а Е. – при своята майка в [населено място], обл. Х., където живее от рождението си. Мотивирал се е с установеното от години фактическо положение, към което децата са адаптирани, като е отчел както здравословното състояние на Е., страдаща по рождение от хидроцефалия, така и нуждата от непосредствени грижи по опазване на здравето й, полагани непосредствено от майката в България при скромни битови условия. Позовал се е и на данните в изготвения по реда на международното сътрудничество от социалните служби на [населено място] социален доклад, в който било отразено категоричното желание на детето А. да остане да живее в Р Турция при своя баща, ползващ в грижите по отглеждането и възпитанието й помощта на своите родители и сестра. Въззивният съд отрекъл честите му пътувания до България да водят до пренебрегване на родителските задължения, тъй като били свързани с поддържане на връзка с другото родено от прекратения между страните брак – Е., както и с грижи за наследствен имот. При мотивиране на правните си изводи окръжният съд е отчел признанието на майката, че отдавна не е разговаряла с детето А., приемайки за недоказано твърдението й, че бащата и близките му създавали непреодолими пречки пред опитите й за това. Поставените от касатора въпроси покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като окръжният съд е следвал и спазил критериите, указани в ППВС 1/1974 г. и формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК съдебна практика - Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО, Решение № 936/28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2008 г., III ГО, на което касаторът се позовава, и мн. други. При отговора на въпроса налице ли са предпоставките за разделяне на децата и анализа на обстоятелствата относно родителския капацитет на страните въззивният съд, преценявайки най-добрия интерес на детето, е съобразил възпитателските качества на двамата родители, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, възможността трети лица да оказват помощ в този процес, социалното обкръжение на родителите, жилищно битовите условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Отчел е също установената от близо пет години фактически раздяла между Арала и по-малката й сестра, която с влязло в сила решение е постановено да живее в [населено място] при майката; обстоятелството, че А. живее в спокойна и сигурна среда, към която от години се е адаптирала; че посещава училище в [населено място]; че не владее български език – усложнение във връзка с желанието на майката да поеме непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на А., оценено като пречка пред възможността то безпрепятствено да продължи училищното си образование на български език в България. На последните обстоятелства въззивният съд е придал значение на важни причини за разделянето на двете деца в смисъла, изяснен с ППВС № 1/74 година. При определяне на режима на лични отношения с малолетната А. ролята на майката е оценена като изключително важна. Отчетена е необходимостта от съхранение и задълбочаване на чувството на близост, привързаност и доверие между двете. Ето защо и капацитетът на майката, и отношението й към детето са преценени от въззивния съд мотивирано – изтъкнато е желанието й да има постоянна връзка с по-голямата си дъщеря, породено от загриженост как расте и се развива тя. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че отсътства допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по двата, формулирани в изложението към касационната жалба, въпроса. С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,