Определение № 1355 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3962/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ППК „Бразди“, [населено място], срещу въззивно решение № 176 /02.07.2025 г. по въззивно гр.д. № 318 /2025 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 181 /11.03.2025 г. по гр.д. № 2646 /2024 г. на Шуменския районен съд, в частта, с която ППК „Бразди“ е осъдена да заплати на Р. Т. Б. на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 04.01.2023 г. до 04.05.2023 г. в размер на 7 176 лева. Ответницата Р. Т. Б. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. За да постанови въззивното решение в обжалваната част – по иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ въззивният съд е приел следното: Не се спори между страните, че с решение № 251 /06.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2771 /2022 г. по описа на Районен съд - Шумен, влязло в сила на 14.05.2024 г., уволнението на Р. Б., извършено със заповед № 51 /04.11.2022 г. на председателя на ППК „Бразди“, [населено място], е било признато за незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 06.06.2024 г. (В това производство не е предявяван и разглеждан иск по чл.225, ал.1 от КТ.) … Неоснователно е и възражението на ответника, че след като (страните по трудовото правоотношение) са уредили имуществените си отношения с постигнато споразумение, то било недопустимо ищцата да предявява нови претенции. Съгласието на страните не може да дерогира разпоредби в КТ. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано, т.к. въззивният съд е тълкувал неправилно доказателствата по делото – подписаното на 06.06.2024 г. между страните споразумение, в което е написано, че се сключва ,,... с оглед уреждането на последиците по прекратяване на трудовото правоотношение между горните страни и тези от делото, за избягване на бъдещи съдебни спорове между страните ...“, а в края му (на споразумението) е написано „ С настоящото споразумение се уреждат изцяло отношенията между страните “. Касационният жалбоподател твърди, че с това споразумение, което представлява извънсъдебна спогодба, сключена при прекратяване на трудовото правоотношение, страните са направили взаимни отстъпки и са постигнали взаимно съгласие да се откажат от част от претенциите си, свързани с прекратеното трудово правоотношение, за да избегнат бъдещи спорове, свързани с прекратеното трудово правоотношение. Това се отнася и до претенция по чл.225 КТ. Спогодбата се приравнява на окончателно решение по спора. Поради това след сключването на спогодбата съдебно предявеното вземане на ищцата за обезщетение по чл.225 КТ от прекратеното трудово правоотношение е неоснователна. Като последица от неправилното тълкуване на подписаното на 06.06.2024 г. между страните споразумение въззивният съд е достигнал до погрешни правни изводи. Така въззивният съд е постановил едно неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила решение. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведените от касационния жалбоподател правни въпроси, уточнени от съда по реда, предвиден в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: За значението на извънсъдебна спогодба, сключена след прекратяване на трудовото правоотношение, в която се съдържа уреждане на претенции по чл.225 КТ; дали такава спогодба има значение за основателността на предявен по-късно иск по чл.225 КТ? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросите са обуславящи. Касационно обжалване следва да бъде допуснато, за да бъде извършена преценка дали правните въпроси са разрешени в противоречие с приетото в решение № 50070 /04.04.2023 г. по гр.д. № 2256/2022 г. на IV г.о. на ВКС, в което е прието следното: Спогодбата (по чл.365 ЗЗД) по дефиниция е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение - чл.365, ал.2 ЗЗД. … Законът не изключва споразуменията между работодател и служител по отношение на възникнали парични вземания, дори ги поощрява и установената съдебна практика зачита същите като валидна договореност… Страните могат да постигнат обвързваща уговорка по отношение на размера на обезщетенията и вида им, като за всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното обезщетение. Съставът на ВКС е приел по същество, че постигнато между страните по това дело споразумение е погасило възможността на ответницата да предявява допълнителни парични претенции във връзка с прекратеното трудово правоотношение (включително и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ), без да е ограничена възможността й да търси от дружеството - работодател изпълнение на споразумението. Касационният жалбоподател следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 73.38 евро и да представи доказателствата по делото за това в едноседмичен срок. Воден от изложеното съдът