Определение № 60659 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 1458/03.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4773/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 7538/30.11.2018 г. по гр. д. № 4178/2016 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена солидарно със Столична дирекция на вътрешните работи – МВР да заплати на „Зърнени храни Видин 99“ АД, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 26 730.32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно задържане, както и допускане на увреждания и липси на лек автомобил марка „Ауди А6“ с peг. [рег.номер на МПС], съизмеримо с пазарната стойност за възстановяване на увредените части, възли и механизми, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2016 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение в обжалваната част и се иска обезсилването му, респективно отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви?”; 2. „Може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК?“ и 3. „Допустимо ли е съдът да се произнася свръхпетитум по отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно задържане?“. Сочи, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с решение № 752/18.11.1988 г. по гр. д. № 637/1988 г. на ВС на РБ, III г. о., решение № 241/17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на ВКС, II г. о., решение 87/02.07.2013 г. по гр. д. № 829/2012 г. на ВКС, I г. о. и решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., а третият с решение № 177/03.01.2019 г. по гр. д. № 4487/2017 г. на ВКС, III г. о. и решение № 225/11.08.2014 г. по гр. д. № 6779/2013 г. на ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Зърнени храни Видин 99“ АД, подаден чрез адв. С. И., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С атакуваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи – МВР са осъдени солидарно да заплатят на „Зърнени храни Видин 99“ АД, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 26 730.32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно задържане, както и допускане на увреждания и липси на лек автомобил марка „Ауди А6“ с peг. [рег.номер на МПС], съизмеримо с пазарната стойност за възстановяване на увредените части, възли и механизми, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2016 г. до окончателното изплащане. Решението е отменено в частта, с която Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи – МВР са осъдени солидарно да заплатят на „Зърнени храни Видин 99“ АД, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от лишаване от ползването на процесното МПС, за периода от 29.06.2012 г. до 16.03.2016 г., съизмеримо със средния месечен пазарен наем на автомобила, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2016 г. до окончателното изплащане и исковете са отхвърлени. Решението е отменено и в частта, с която Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи – МВР са осъдени солидарно да заплатят на „Зърнени храни Видин 99“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 209 ГПК, направените деловодни разноски в обезпечителното и в исковото производство, за разликата над сумата от 4 464.91 лв. до размер на общо присъдената сума от 6 719.90 лв. и са присъдени разноски за въззивната инстанция. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е въззивното решение в осъдителната му част. В останалата част решението не е обжалвано и е в влязло в сила. От събраните по делото доказателства е установено, че на 09.12.2009 г. ищецът е сключил с продавача Т. З. Т. договор за покупко - продажба на лек автомобил „Ауди А6“ с peг. [рег.номер на МПС], с рама № WAUZZZ4F85N062401, за продажна цена от 48 000 лв., която е била изплатена изцяло. Лекият автомобил е регистриран в МВР и издаден нов рег. [рег.номер на МПС]. Техническата изправност е удостоверена с Контролен талон за технически преглед №[ЕИК] и застрахован в „HDI Застраховане“, застраховка „Каско“, за сумата от 25 000 лв. На 26.06.2012 г. лекият автомобил е бил в сервиз на официалния представител на марката „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД за техническо обслужване. На 29.06.2012 г. автомобилът е спрян за проверка и закаран в СДВР за експертно изследване на номера на рамата, като по случая е било образувано ДП ЗМ № 151/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 20712/2012 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК – подправяне на идентификационен номер. С договор за покупко-продажба на МПС от 12.07.2012 г., ищецът е закупил от продавача Й. Н. А., чрез пълномощника му Б. Ч., лек автомобил „БМВ X 5“ с peг. [рег.номер на МПС], с рама № WBAFB71080LV53079, за сумата от 22 000 лв., която е заплатена изцяло по банков път на 12.07.2012 г. Наказателното производство е спряно на 12.08.2013 г. с постановление на прокурор в СРП и е прекратено с постановление от 20.02.2015 г. на прокурор в СРП. Постановено е връщането на лекия автомобил на „Зърнени храни Видин 99“ АД, ведно със свидетелството за регистрация - част II и един брой запалителен ключ за автомобила. Видно от приемо - предавателна разписка от 27.03.2015 г. представител на ищеца е отказал да приеме лекия автомобил, поради установяване на щети върху същия: счупена брава на предна лява врата; счупено задно дясно малко стъкло; счупен капак на резервоар; вдлъбната отдясно задна дясна броня; наводняване на предно шофьорско място и мухлясала шофьорска седалка; невъзможност за отключваше на автомобила с предоставения за него автоключ. За описаните щети е било образувано ДП № ЗМ 1685/2014 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 45447/2014 г. на СРП срещу неизвестен извършител. Ищецът е провел производство по чл. 207 ГПК, имащо за предмет събиране и обезпечаване на доказателства за щетите по лекия автомобил /гр. д. № 19073/2015 г. по описа на СРС/, по което е установено, че общата стойност за възстановяване на външните видими увредени части и детайли е 12 326.10 лв. Средната пазарна стойност на лек автомобил от същия вид е 13 900 лв., а стойността на процесния лек автомобил е била 1300 лв. За производството по обезпечаване на доказателствата са представени доказателства за разходвана от ищеца сума, в размер на 1535.20 лв. На 16.03.2016 г. автомобилът е върнат на дружеството. В първата инстанция е извършена основна и две допълнителни автотехнически експертизи, от които е установено, че пазарната стойност на процесния автомобил към дата на изземването му е била 28 846 лв., а за възстановяването му е необходима сумата от 26 900.12 лв. с вкл. ДДС. При тези данни въззивният съд е приел, че процесният автомобил, е бил иззет като веществено доказателство на основание чл. 111 НПК и ответниците следва да отговорят при условията на солидарност, като първият от главните искове е основателен в пълния предявен размер от 26 730.32 лева, която сума представлява обезщетение за възстановяване на увредените части и механизми на процесния лек автомобил. Посочил, е че съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Разследването е било възложено на разследващ полицай от СДВР, а процесуалната функцията по ръководство и решаване е била осъществявана от прокурор в Софийска районна прокуратура, като повредите по вещественото доказателство, т. е. вредите за ищеца са настъпили в периода, в който автомобилът е бил иззет и е бил обект на изследване и пазене от служители на СДВР. Извършените действия по разследването и осъществяването на посочената процесуална функция обосновава качеството на ответниците по предявените искове на Прокуратурата на Република България и на СДВР-МВР, която дирекция е юридическо лице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият процесуален въпрос за задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви е обуславящ, но е решен изцяло в съответствие с константната практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване - ТР на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ (отм.) или ПП на ВС, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. С приетите при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) постановления на Пленума на ВС - ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с приетото по-късно Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 19, с което по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. В настоящия случай въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните. Несъгласието с изводите по същество и даденото разрешение от решаващия съд не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване по същество, по което ВКС дължи произнасяне в производство по чл. 290 и сл. ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Поставените втори и трети въпроси са изцяло неотносими, същите не са обусловили решаващата воля на съда и не отговарят на общото основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, а както се посочи е изложил собствените мотиви. Въпросът би бил обуславящ изхода на спора в случай, че въззивната инстанция при постановяване на решението си е препратила към мотивите по реда на чл. 272 ГПК без да изложи собствени мотиви по основателността на предявения иск, какъвто не е настоящият случай. Твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл свръх петитум като е присъдил на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно задържане на процесния автомобил е несъстоятелно. Въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а изцяло съобразно заявеното в исковата молба искане. Доколкото по въпросите не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване, то не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените и доказани от ответника по касация „Зърнени храни Видин 99“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1330 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.