Определение № 715 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 668/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна жалба на Т. И. К. против въззивно определение № 202 от 07.01.2011 г. по ч. гр. дело № 14705/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 29.07.2010 г. по гр. дело № 57588/2009 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанията за отстраняване нередовност на исковата молба. В частната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси свързани с приложението на чл. 42 ЗН, чл. 24 ЗН и чл. 25 ЗН, както и по прилагане правилата по вписване на искова молба. Ответниците А. П. С., И. Г. С., Е. Г. С. и Ч. И. Д. не са представили писмен отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока в по ч. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че жалбоподателката не е изпълнила в срок указанията на съда по отстраняване нередовността на исковата молба - не е представила преписи от уточняваща молба от 16.06.2011 г. за страните по делото и не е вписала същата молба съобразно изискванията на чл. 114, ал. 1, б. „а” ЗС и чл. 11 от Правилника за вписвания - указания дадени с определение от 28.05.2010 г. и съобщени на жалбоподателката на 17.06.2011 г. Изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не съдържа изведени правни въпроси обуславящи изхода на делото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложението на посочени разпоредби от Закона за наследството касаят недействителност на завещателно разпореждане, а видно от молбата на жалбоподателката от 16.06.2010 г., тя се е отказала от исковете за недействителност на завещание (дарение). Относно приложението на разпоредби уреждащи изисквания за вписване на исковите молби, с които се иницира производство за защита на право на собственост или друго ограничено вещно право - чл. 112 ЗС, чл. 114 ЗС, съответно чл. 4 и чл. 11 Правилник за вписвания следва да се посочи, че обжалваното определение е съобразено със задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, според която съобразно правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗД е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, т. е. изискването за вписване на исковата молба, макар да не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по чл. 128 и да има оповестително защитно действие спрямо трети неучастващи в процеса лица е приравнено към неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК и е основание за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.